Р Е Ш Е Н И Е
№ 50001
София, 10.03.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева
Членове:Васил Христакиев
Елена Арнаучкова с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2026 по описа на ВКС за 2022г.и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците М. Г. И. и И. Д. И. от [населено място], подадена чрез адв.Б. Л., срещу решение № 64 от 18.03.2022г., изменено в частта за разноските с определение № 375/12.05.2022г., постановено по възз.гр.д. № 543/2021г. на ОС - Шумен, в частта, с която е потвърдено решение № 260134/08.11.2021г. по гр.д.№ 271/2021г. на РС - Нови Пазар за установяване на оспорените парични вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД по отношение на М. Г. И. и И. Д. И., произтичащи от сключения между страните договор за кредит от 16.12.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1218/2020г. на РС - Нови пазар, за главница в размер на 3994 евро, договорна лихва за периода 26.01.2012г.-26.09.2019г. в размер на 3887.65 евро, законна лихва за периода 03.11.-23.11.2020г. в размер на 23.30 евро и законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2020г. до окончателното изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касаторите.
В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност. Касаторите поддържат, че следва да се извърши проверка - служебно и въз основа на въведеното за първи път с въззивната жалба възражение за действителността на процесния договор за потребителски кредит, предвид липсата на ясно определена методика за промяна на лихвения процент и за формиране на ГПР. Намират за неправилен извода, че релевираното възражение за погасителна давност е неоснователно, поддържайки, че давността на вноските с настъпил падеж тече от всяка падежна дата – 26-о число на следващия месец, като вноската за главница се погасява с 5-годишна, а вноската за лихва – с 3-годишна погасителна давност, а предсрочната изискуемост е от значение само за непадежиралите вноски. По тези съображения искането е за отмяна на решението в обжалваните части, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане.
С определение № 50129/23.02.2023г. по т.д.№ 2026/2022г. въззивното решение в обжалваните от ответниците части е допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси „ Относно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит“ за проверка на съответствието на даденото разрешение с посочените от касаторите решение № 90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г., IV г.о., и решение № 45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г., II т.о., и „ Относно срока на погасителната давност за вземания за възнаградителна лихва, инкорпорирани в погасителните вноски по договор за банков кредит“ за проверка на съответствието на даденото разрешение с посочените от касаторите решение № 132/13.01.2021г. по т.д.№ 2195/2019г., I т.о., и решение № 60118/15.10.2021г. по т.д.№ 2848/2019г., I т.о.
С подадения чрез адв.Х. М. писмен отговор насрещната страна, ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва основателността на касационната жалба.
В откритото съдебно заседание пълномощникът на касаторите адв.Б. Л. поддържа касационната жалба и моли за присъждане на разноски, съгласно представения списък, в т.ч. - адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД не се представлява в откритото съдебно заседание. С подадената преди ОСЗ на 27.01.2025г. писмена молба претендира за присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, и възразява за прекомерност на разноските на касаторите за адвокатско възнаграждение.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.290 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
По въпросите, обусловили допускането на касационно обжалване:
По първия въпрос е дадено нормативно тълкуване в ТР № 3/2023г. от 21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС, че, когато по договор за банков кредит е уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за падежиралите вноски за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска, а- в хипотезата на обявяване на дълга за предсрочно изискуем- давностният срок за непадежиралите към този момент погасителни вноски започва да тече от предсрочната изискуемост.
По втория материално правен въпрос формираната постоянната съдебна практика, вкл. посочената от касаторите, приема, че вземанията за лихви се погасяват с кратката 3-годишна давност.
По същество и на въведените касационни основания:
Първоинстанционното производство е образувано по искове по чл.422 ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД против ответниците М. Г. И. и И. Д. И. от [населено място] за установяване на оспорените от тях парични вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД за главница, договорна, наказателна и законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, произтичащи от сключения между страните договор за кредит от 16.12.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В подадения в срок съвместен отговор на ИМ ответниците са поддържали възражението за погасителна давност, въведено за първи път с подадените възражения по чл.414 ГПК.
Срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове по чл.422 ГПК, е подадена съвместна въззивна жалба от ответниците. В нея е за първи път релевирано, че процесният договор за кредит е нищожен, на осн. чл.22, във вр. чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, поради липса на ясно определена методика за промяна на лихвения процент и за формиране на ГПР.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 16.12.2011г.между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответниците като кредитополучатели е сключен при общи условия/ОУ процесният договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила по посочената в договора за банков кредит разплащателна сметка сума в размер на 4050 евро, с цел за погасяване на съществуващи парични задължения, произтичащи от друг договор за банков кредит от 17.03.2010г., като е уговорено погасяването на кредита да се извърши на 120 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, включващи главница и договорна лихва, с падежи 26 - число на съответния месец, с краен срок за издължаване на кредита до 26.11.2021г. Въз основа на заключението на ССЕ пред първоинстанционния съд въззивният съд е установил, че в изпълнение на поетите договорни задължения, ответниците са направили общо пет плащания през 2011г. и 2012г., които не са били достатъчни по размер да покрият дължимите за съответните периоди лихви, разноски и главницата, поради което банката е извършила погасяването на договорните им задължения по реда на чл.76 ЗЗД, като кредитът е в просрочие, считано от 26.01.2012г. По делото е установено, че банката е отправила до всеки от ответниците покана за изпълнение на посочените като общ размер към този момент договорни задължения в срок от 5-работни дни, с предупреждение, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на посочените задължения в срок, като поканите са връчени чрез ЧСИ на ответниците на 26.09.2019г. По подаденото от банката на 24.11.2020г. заявление против ответниците е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за произтичащи от договора задължения, срещу която са подадени възражения от двамата ответници, и в указания от съда срок по чл.415, ал.1 ГПК банката е предявила установителни искове по чл.422 ГПК, по които е образувано производството по делото.
От правна страна въззивната инстанция е приела за установено, че въз основа на процесния договор за кредит между страните е възникнало облигационно отношение, по което банката е изпълнила задължението си да предостави уговорената сума и същата е усвоена по посочената в договора банкова сметка, но ответниците не са изпълнили в пълен размер поетото по договора задължение за връщане на главницата и уговорената лихва. При обсъждане на възражението за нищожност на неустойката, уговорена в чл.10 от процесния договор, въззивният съд е счел, че посочената договорна клауза е в противоречие с императивната норма на чл.33, ал.2, във вр. с ал.1 ЗПК, и е нищожна, като неравноправна по см. на чл.143, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗПК, както, и отделно от това, е нищожна, и на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради несъответствие с принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави. Ето защо е приел, че в полза на ищеца по отношение на ответниците не съществува вземане за наказателна лихва, поради което, след частична отмяна на решението, искът за наказателна лихва е отхвърлен. Като е споделил извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост е настъпила на 26.09.2019г., когато са били налице и двете предпоставки, изяснени в т.18 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решаващият състав е приел, че ответниците не дължат и договорна лихва за периода след 26.09.2019г. Ето защо, след частична отмяна на решението, искът за договорна лихва за периода след 26.09.2019г. е отхвърлен.
При обсъждане на направеното във въззивната жалба възражение за недействителност на договора за кредит, на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, въззивният съд е посочил, че в раздел IV от ОУ на договора са подробно описани размерът, начинът и методиката, по които се формира приложимият лихвен процент по договора, сроковете за промяна, обстоятелствата, от които зависи промяната и др., а в чл.9 от договора е изрично посочен и размерът на ГПР – 18.90%, който не надвишава размера по чл.19, ал.4 ЗПК.
Неоснователността на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност е обоснована с извод, че независимо от постигнатата уговорка за връщане на предоставената сума по договора на погасителни вноски на определени дати, договорните задължения на ответниците не са периодични, а е налице едно неделимо задължение, за което е приложим общият 5 – годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, като за него погасителната давност е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на 26.09.2019г. и не е изтекла до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 24.11.2020г.
С оглед на дадения отговор по поставените въпроси даденото по тях разрешение е неправилно. Приемайки договора за кредит за действителен, въззивният съд е определил неправилно началната дата, от която е започнала да тече погасителната давност на падежиралите към момента на настъпване на предсрочната изискуемост погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва. Ето защо решението в обжалваните и допуснати до касационно обжалване части подлежи на отмяна, като постановено в нарушение на материалния закон и даденото нормативно тълкуване с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.
За произнасяне по същество по релевираното възражение за погасителна давност на вземанията по погасителни вноски за главницата при съобразяване с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС относно началния момент на погасителната давност на вземанията по погасителни вноски за главница и лихви се изисква извършването на нови съдопроизводствени действия, което налага делото да бъде върнато на въззивния съд за ново въззивно разглеждане, на осн. чл.293, ал.3 ГПК. При новото въззивно разглеждане следва да бъде назначена служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да установи въз основа на представения по делото погасителен план/л.19 и сл./ размера на дължимите и непогасени месечни вноски за главница и лихви, падежирали до 26.09.2019г., за съответния период преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 24.11.2020г.
Преди това обаче въззивният съд следва да се произнесе по релевираното възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на осн. чл.22, във вр. чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, поради липса на ясно определена методика за промяна на лихвения процент и за формиране на ГПР. Следва да се обсъди и да се изложат мотиви по уговореното в чл.4 от процесния договор, наред с посоченото в раздел IV от приложените общи условия/ОУ на процесния договор, че посоченият в договора референтен лихвен процент има само ориентировъчен характер, а точният размер на дължимата лихва се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане, като при промяна на приложимия лихвен процент договорната лихва се променя съответно от датата на промяната, без да е необходимо договаряне, като в т.сл. банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски по погасителния план, за което уведомява кредитополучателя. Въззивният съд следва да укаже на ответниците дали желаят запазването на договора в случай, че се приеме договорът да се счита сключен без лихви и разноски, на осн. чл.23 ЗПК и като се има предвид, че даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС относно началния момент на погасителната давност на вземанията за главница и лихви касае хипотезата на действителен договор за банков кредит.
С оглед на изхода на повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.
Мотивиран от това, съставът на I т.о. :
Р Е Ш И:
Отменя решение № 64 от 18.03.2022г., изменено в частта за разноските с определение № 375/12.05.2022г., по възз.гр.д. № 543/2021г. на ОС - Шумен, в частта, с която е потвърдено решение № 260134/08.11.2021г. по гр.д.№ 271/2021г. на РС - Нови Пазар за установяване на оспорените парични вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД по отношение на М. Г. И. и И. Д. И., произтичащи от сключения между тях договор за кредит от 16.12.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1218/2020г. на РС - Нови пазар, за главница в размер на 3994 евро, договорна лихва за периода 26.01.2012г.-26.09.2019г. в размер на 3887.65 евро, законна лихва за периода 03.11.-23.11.2020г. в размер на 23.30 евро и законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2020г. до окончателното изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касаторите
Връща делото на ОС - Шумен в посочената по-горе част за ново въззивно разглеждане от друг състав на съда при изпълнение на дадените в мотивната част указания.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |