РЕШЕНИЕ № 187 София, 24.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №821/2017 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Обединено детско заведение №2 – [населено място], област К., с филиал – [населено място], против въззивно решение №253/03.11.2016 г. по гр.д.№461/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е отменено решение №360/13.7.2016 г. по гр.д.№520/2016 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което са уважени предявените от С. Р. П. от [населено място], област К., против Обединено детско заведение №2 – [населено място], област К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ. Въззивният съд е приел, че поради противоречия в действията на Работодателя, по осъществяване на процедурата по чл.193 КТ, следва да се приеме, че тя не е проведена редовно. След като, работодателят е предоставил 1 - дневен срок за представяне на писмени обяснения с искането от 08.03.2016г., то констатацията от същия ден за несъгласие на П. да даде обяснения е прибързана. Този отказ и тази констатация, биха породили действие едва след изтичане на 1 –дневния срок. С определение №706/22.6.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №253/03.11.2016 г. по гр.д.№461/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., по въпроса „Прилага ли се разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ в случай, че обясненията на работника не са изслушани, поради негова вина – направен отказ на същия да даде такива, който отказ е направен пред трима служители на колектива и надлежно протоколиран ?“ Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Практиката на Върховната съдебна инстанция по категоричен начин установява, че когато работодателят, изпълнявайки задължението си по чл.193, ал.1 КТ е възпрепятстван от работника или служителя, срещу когото се провежда дисциплинарно производство, да получи обясненията му, не следва да понесе санкцията, предвидена в чл.193, ал.2 КТ. Доколкото поставения и допуснат въпрос визира отказ, за който е съставен надлежно протокол, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт по приложението на чл.193, ал.2 КТ от страна на въззивната инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя Обединено детско заведение №2 – [населено място], област К., с филиал – [населено място], адв. В.. Ответницата по касация С. П., посредством процесуалния си представител – адвокат Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК, който поддържа в проведеното съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, и представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание пред настоящата инстанция, писмените им защити, отговорът на въпроса и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно. Настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че след като работодателят е представил с отговора на исковата молба Констативен протокол №1 от 08.3.201 г.за установяване факта на отказ от страна на ищцата да даде обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 КТ. Този протокол изобщо не е оспорен, нито оборен от работничката, поради което неговата доказателствена сила следва да се зачете на основание чл.180 ГПК. Доколкото с въззивното решение не са изложени изводи по съществото на уволнението, а такива липсват и в постановеното от Дупнишкия районен съд първоинстанционно решение, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато на Кюстендилския окръжен съд за произнасяне по същество по основанието за уволнение и предявените с него акцесорни искове. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение последно и ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №253/03.11.2016 г. по гр.д.№461/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и ВРЪЩА делото за нова разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: