Р Е Ш Е Н И Е   № 562   София, 03 февруари , 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                            КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 513/2008  година Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите С. Б. Г.,Р. Г. Я. и К. В. Ш. и касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители Г. С. М. и В. И. М. срещу въззивно решение № 282 от 23.06.2008г. по внохд № 1379/2007г. по описа на Софийския апелативен съд,наказателно отделение,7-ми състав. В жалбата на подс. С. Г. се поддържат доводи за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението,алтернативно-преквалифициране на деянието като извършено при условията на чл.124,ал.1 пр.3 НК и намаляване на наказанието с прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК,респ.намаляване на наказанието при квалификацията по чл.124,ал.1 пр.1 НК. В последната си дума подсъдимите молят наложените им наказания да бъдат намалени. В жалбата на подс. Р. Я. се поддържат доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК в наказателната и гражданска част на съдебния акт. Иска се отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Обжалва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,който не бил съобразен с чл.52 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържа само довод за явна несправедливост на наказанието,като се иска неговото намаляване. В жалбата на подс. К. Ш. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието,като се прави искане на основание чл.354,ал.2 т.1 НПК да бъде намалено. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се поддържа довод за нарушение на материалния закон. Излагат се съображения,че деянието неправилно е преквалифицирано от извършено по чл.116 НК в такова по чл.124,ал.1 пр.1 НК. Поддържа се също така и явна несправедливост на наказанията. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане . Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Неправилни са изводите,че разкъсването на слезката е резултат от по-леки удари,а настъпилия резултат се дължи на нейното уголемяване. Не е взето предвид,че на пострадалия са били избити 2 два зъба и е получил и други травматични увреждания. От това следва,че ударите са били силни и прекратени едва след излизане на посетители от заведението. По отношение жалбите на подсъдимите,прокурорът счита същите за неоснователни,тъй като семейното положение на подсъдимите и другите обстоятелства са били взети предвид от съдилищата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 120 от 18.04.2007г. по нохд № 1027/2006г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимите К. В. Ш.,С. Б. Г. и Р. Г. Я. за ВИНОВНИ в това,че на 22/23.12.2003г. в с. Ч.,обл. Благоевград пред заведение „НЕРОН” в съучастие,като съизвършители умишлено са умъртвили А. Великов М. на 20 години/ЕГН **********/ от с. Г.,обл. Благоевград,по особено мъчителен начин за убития,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.115 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ,както следва: Подсъдимите Ш. и ГРОЗДИЛОВ-на ПО ШЕСТАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при УСИЛЕНО СТРОГ режим на изтърпяване. Подсъдимият ЯНКОВ-на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е тримата подсъдими да ЗАПЛАТЯТ на В. М. и на Г. М. сумата от по 60 000/шестдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е гражданските искове до първоначалните им размери. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ извършеното от подсъдимите К. В. Ш.,С. Б. Г. и Р. Г. Я. деяние от престъпление по чл.116,ал.1 т.6 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.115 НК в престъпление по чл.124,ал.1 пр.1 НК . НАЛОЖИЛ на тримата подсъдими наказание от по ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По ЖАЛБАТА на гражданските ищци и частни обвинители: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА: Поддържа се,че преквалифицирайки деянието на подсъдимите като извършено при условията на чл.124,ал.1 пр.1 НК,въззивният съд е нарушил материалния закон,основание по чл.348,ал.1 т.1 НПК за отменяване на съдебния акт. Доводът е основателен . За да приеме по-леката правна квалификация,съдът е направил извод,че след като подсъдимите са нанасяли удари на пострадалия единствено с крака и ръце,без да използват други допълнителни средства с по-голяма и по-мощно поразявяща сила,и смъртта е настъпила единствено от разкъсване на слезката,както и че не са имали конкретна причина и мотив да го умъртвят, то в случая всеки от тях следва да отговаря за непредпазливо убийство вследствие на причинена тежка телесна повреда. Съдът по същество е изключил прекият умисъл за умъртвяване,както и евентуалния умисъл за убийство на пострадалия. В нарушение на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК,съдът не е подложил на внимателен анализ и не е дал съответната оценка на данните от съдебно медицинската експертиза тройна,която въз основа на установените при аутопсията на пострадалия травматични увреждания по същество е установила не само причинно следствената връзка между действията на подсъдимите и настъпилата смърт на пострадалия,но и механизма на увреждането. Неправилно в мотивите си съдът е приел,че ударите с ръце и крака нанесени на пострадалия не са били прекалено силни и не са били със значителна кинетична енергия. Изводите в тази насока изцяло се опровергават от изводите на съдебно медицинската експертиза. Видно е,че при аутопсията са установени разкъсване на слезката с излив на 3 литра кръв,точковидни и петхиални кръвоизливи по кожата, кръвонасядания в лявата теменна и слепоочна облост на главата,кръвонаседнали клепачи на лявото око,кръвонасядане на долната устна,избиване на зъби,охлузвания по лицето,кръвонасядане на лявата с. на гръдния кош,стъпаловидно,линейно кръвонасядане по предната с. на гръдния кош,кръвонадясане в дясната слабинна област,които са били причинени от нанесени множество наранявания с твърди тъпи предмети съответни на ударите описани от свидетелите. Тройната съдебно медицинска експертиза е посочила,че описаните травматични увреждания са резултат от нанесени значителни по сила удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на жертвата. Независимо,че ударите в главата не са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт,те разкриват поведението на подсъдимите и механизма на деянието-целенасочени удари не само в жизнено важни части на тялото,но и такива в главата,отличаващи се с интезитет безразборност и множественост. Счупването на два зъба на пострадалия и множеството увреждания по глава,лице потвърждават извода,че в своите действия подсъдимите не са целели единствено „набиване” на пострадалия,а са търсили по-тежкия резултат,като са съзнавали възможността при ожесточения побой да настъпят необратими последици водещи до смъртта на лицето. Възможно е подсъдимите посягайки на телесната неприкосновеност на пострадалия да са искали само да го набият/л.115 от мотивите/,но обстоятелството,че действията им не се прекратяват с еднократни удари от тримата, а последните са не само ожесточени, но и продължителни/прекъснати едва след намесата на излезли от заведението посетители и собственика на заведението/ не може да означава друго,освен,че подсъдимите в условията на съизвършителство са действали при умисъл извън приетия с изменената правна квалификация. За умисъла на извършителите се съди по обективните действия,чрез които са причинили престъпния резултат. Въззивият съд е приел,че подсъдимите са нанесли значителни по сила удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалия,за което говори не само разкъсването на слезката,но и множеството отоци и кръвонасядания по главата и лицето на пострадалия,както и избиването на два зъба и разкъсване на лигавицата на устата /л.107 от възз.дело/,но от друга с. приема,че липсва умисъл за умъртвяване. На л.116 от делото е изложил съображения,като е посочил,че обстоятелството,че те нанасяли ударите само с ръце и крака,а не използвали други средства с по-голяма и по-мощна поразяваща сила,респ.не били причинени фрактури,водели до извод,че ударите с ръце и крака не били прекалено силни и не са били със значителна кинетична енергия. От тук съдът е заключил,в противоречие с изложеното относно обективно извършените от тях действия,че намеренията на подсъдимите не били да причинят твърде тежки телесни увреждания,които да са несъвместими със живота. Изводът си съдът подкрепя и с липсата на мотив за умишлено умъртвяване/л.115 от делото/. Съжденията на въззивния състав за липса на мотив за умишлено умъртвяване са относими и към приетата от въззивния съд квалификация по чл.124 НК. От фактите по делото-липса на конфликт вътре в заведението между пострадалия и подсъдимите,и липса на данни за такъв въобще между тях, както и навън пред заведение,също поставя въпроса,налице ли е причина за ожесточеното поведение на подсъдимите спрямо пострадалия. Св. Г. Т. е посочил на л.126 от първ.дело: „Батко С. излезе навън,а аз след него и се обърнах да затвора вратата и те тримата- К. ,Р. и С. след мен излязоха и го хванаха да го бият. Той падна на земята...”. Окръжният съд правилно е отбелязал,че подбудите не могат да бъдат други,освен хулигански. Подкрепящи извода в тази насока са показанията на св. К. В. /л.123 / от пър.дело/. Един от побойниците държеше Г. Т. да не може да влезе,да вика помощ,а другите двама ритаха А. по главата и корема ..със злоба,с много голяма сила...много пъти го ритаха. Казах им-оставете го,той нищо не ви е направил,и тръгнах да го спасявам. Те не спряха и един от тях ме удари”. Пострадалият също се молил да го оставят,тъй като нищо не им е направил. Явно е,че не става въпрос за един-два удара,а за множество такива по тялото и главата,в жизнено важни части,нанесени от трима млади мъже по отношение на лице,поставено в състояние на невъзможност да се защити. Нещо повече-възпрепятства се всяка намеса целяща да спре побоя над него. Безпричинното му физическо малтретиране не може да има друго обяснение,освен хулигански подбуди, повод за което са показанията на св. В който е заявил „ Знам за К. и С. ,че се занимават с побоища”. Въззивният съд не е подложил на внимателна проверка показанията на свидетелите очевидци,не е съпоставил депозираните от тях факти със заключението на експертизите в резултат на което, преценката му за деяние съдържащо признаците на престъпление по чл.124 НК е формирана,без необходимото пълно,всестранно и обективно изследване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Обективните данни за множество силни удари с ръце и крака върху главата и тялото на пострадалия ,насочени към жизнено важни органи, причинените телесни увреждания и настъпилия тежък резултат макар и обсъдени от съда,не са оценени в контекста на цялостното поведение на подсъдимите,което се е отразило върху извода за несъставомерност на деянието по повдигнатото им по чл.116 НК обвинение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изложеното е основание за отменяване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При повторното гледане на делото,съставът следва да провери,анализира,обсъди,съпостави и прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства и приложи правилно закона. По преценка,следва да приложи разпоредбата на чл.332 НПК и по реда на съдебното следствие провери доказателствата от значение за субективната с. на деянието. По ЖАЛБИТЕ на подсъдимите: В тази на подс. Г. ,се излагат съображения за неправилност на присъдата в частта за квалификацията на инкриминираното деяние. Подсъдимият счита,че поведението на Г. не покрива признаците на това престъпление,тъй като не е установен нанесен от него удар на пострадалия и не може да се говори,че подсъдимия има принос към спукването на слезката. В този смисъл се иска да бъда оправдан. Алтернативно се излагат съображения за съставомерност на деянието по чл.124,ал.1 пр.3 НК т.е. причинена на пострадалия лека телесна повреда,от която е настъпила неговата смърт. Искането се мотивира с обстоятелството,че никой от подсъдимите не е знаел за заболяването на пострадалия,характеризиращо се с уголемяване на слезката,както и че от удара последната може да се спука и вследствие на голямата кръвозагуба да настъпи неговата смърт. Установено е,че подсъдимите са действали при съизвършителство,а съгласно практиката на съдилищата и тълкувателната дейност на Върховния съд/ТР №23/15.12.1977г./когато „ няколко лица при общ умисъл за извършване на убийство стрелят по жертвата или й нанасят удари,налице е съизвършителство независимо от обстоятелството,че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар” От данните по делото е установено,че подс. Г. активно е нанасял удари с ръце и крака по всички части на тялото на пострадалия. След като последния излязъл от заведението двамата с подс. Ш. го настигнали и започнали с голяма сила и бързина за го малтретират физически. Той с удари повалил на земята и св. Б. Русев,който им извикал да престанат да бият пострадалия. Изслушаните по делото съдебно медицински експертизи категорично са посочили,че заболяването на пострадалия-хронична миелолевкоза е улесняващо травматичното увреждане на засегнатия орган,поради увеличените размери на слезката,но категорично същото не е било причина за настъпилата смърт. Разкъсването на слезката е резултат на удари с голяма сила,каквото би настъпило и при такива удари върху здрава слезка. В този смисъл експертите са заключили,че слезката е била травматично увредена не защото този орган е болестно увреден,а защото спрямо него са били нанесени удари с голяма сила/л.155 от делото/. Доводите,предвид установените фактически обстоятелства са неоснователни. Доколкото обаче делото предстои да се разгледа от друг съдебен състав,следва същите да се обсъдят по реда на чл.339 НПК. В жалбата на подс. К. Ш. също се сочат основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,развити в писмените бележки представени по делото. Поддържа се,че неправилно съдилищата не са уважили искането на защитниците по делото,за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза в областта на онкологията и хематологията. Това изследване било важно,за да се изясни дали ударите са били с такъв интезитет,че да причинят съответната телесна повреда и последвалата смърт на пострадалия,както и субективната с. на деянието. Неправилно въззивният съд приел,че е причинена тежка телесна повреда,тъй като всяко от уврежданията,освен избитите зъби носело характеристиката на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК. Обжалва се наказанието,както и размера на уважения граждански иск. По-горе съдът визира заключението на съдебно медицинската експертиза относно състоянието на слезката на пострадалия и причината за нейното травматично увреждане,което е относимо и към възражението на подс. Шарков. Защитника на подсъдимия е поискал посочената по-горе експертиза,но в съдебно заседание на 26.05.2008 г. е оттеглил това искане. Предходните съдебни инстанции са взели отношение и са приели,че не следва да се назначава допълнителна съдебно- медицинска експертиза за установяване на причинно-следствената връзка между онкологично-хематологичното заболяване на пострадалия,механизма на деянието и настъпилата смърт,тъй като за тези обстоятелства са били събрани достатъчно доказателства. Доколкото при повторното разглеждане възникнат други обстоятелства,въззивният съд следва да прецени необходимостта от исканото следствено действие. Останалите доводи-за нарушение на материалния закон,явна несправедливост на наказанието и за размера на обезщетението,следва да се преценят при повторното разглеждане на делото. В жалбата на подс. Р. Я. се излагат съображения за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. В съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието. Дейността на Я. е свързана с тази на подсъдимите Г. и Ш. ,поради което възраженията в техните жалби следва да се имат предвид при разглеждане съвместната им престъпна дейност. Явната несправедливост на наказанието с оглед отменяване на съдебния акт ,не подлежи на самостоятелно обсъждане. С оглед на изложените мотиви ,поради допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,които са отстраними при повторно разглеждане на делото,решението следва да се отмени изцяло и делото върне за ново разглеждане. При извършената проверка касационният състав установи,че след като е преквалифицирал деянието по чл.124,ал.1 НК,съдът е пропуснал да оправдае подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116 НК,за което обръща внимание. Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на Върховния касационен съд     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно решение № 282 от 23.06.2008г. по внохд № 1379/2007г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,7-ми състав.ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав,от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: