ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 423   София, 25.06.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 437/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на С. Г. С. - Е. с фирма “Ф” Г. С. – еЕ. с фирма “Феникс 27-С. Стафанов- гр. В. срещу Определение № 688 от 7.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 353/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 15 от 29. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 332/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 3 ГПК срещу Е. ”А” - с. Ц., община Д. за предаване владение на товарен автомобил марка ”М” с рег. № 9* и неустойка 100 лв., въз основа на Предварителен договор за продажба от 18.ІІ.2008 г. с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят излага оплакване за неправилност и необоснованост на определението, тъй като съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че отношенията му с купувача по предварителния договор имат облигационен характер, тъй като са основани на него - в чл. 8 е записано задължението за плащане на неустойка и правото на продавача при отказ на купувача да плати цената, което не води до автоматично отпадане на облигационните задължения, да поиска връщане на владението и неустойката Жалбоподателят счита, че чл. 418 ал. 3 ГПК регламентира единствено установяването на изпълнение на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство с официален документ или документ, изходящ от длъжника, а неплащането на цената е отрицателен факт, който не може да се установи по този ред и че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ за съдържащите се в чл. 8 от Договора задължения. Иска обжалваното определение да се отмени. Ответникът по частната жалба М. Р. Х. - Е. с фирма “А” - с. Ц., обл. Варна не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК въз основа на Предварителен договор за продажба на МПС от 18.ІІ.2008 г.Георгиев С. – еЕ. с фирма “Феникс 27-С. Стафанов по съображения, че съгласно чл. 417 т. 3 ГПК заповед за изпълнение може да се иска, когато вземането се основава на договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за плащане на посочените суми и за предаване на определени вещи. Съдът е приел, че Договор от 18.ІІ.2008 г. може да послужи за основание за издаване на изпълнителен лист за съдържащите се в него уговорки - Е. ”А” да поиска предаване владението на МПС, а продавачът - плащане на цената, но не е основание за пораждане на задължение за връщане на даденото по неизпълнен договор - чл. 55 ал. 1 ЗЗД. С оглед посочените от жалбоподателя правни въпроси и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд: може ли въз основа на договор с нотариална заверка на подписите да се иска заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК не за вземанията, посочени в договора, а за тези, които ще възникнат след развалянето му от изправната страна поради неизпълнение на другата. По този материалноправен въпрос няма установена задължителна съдебна практика на ВКС, с оглед краткото време, от когато се прилага ГПК в частта за заповедното производство, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се уважи заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 3 ГПК не за задълженията, произтичащи от договора с нотариална заверка на подписите - за плащане в полза на продавача на неиздължената част от цената (автомобилът е предаден при сключване на договора), а за вземания, които ще възникнат в полза на продавача след разваляне на договора – задължението на купувача да върне вещта и да плати уговорената неустойка. Не може да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ за задължения, които документът не съдържа. Правото на кредитора да получи заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 3 ГПК е за задължения, основани на договора. Поради изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 688 от 7.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 353/ 2009 г. на Варненски окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: