Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 30.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№118 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД срещу решение №520 от 02.03.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС, поправено с решение №1462 от 12.06.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС и допълнено в частта за разноските със същото решение. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1016 от 29.05.2017 г. по т.д.№8354/15 г. на СГС, „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД е осъдено да заплати Военномедицинска академия на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД разликата в наемната цена по договор за наем №13038 от 01.09.2007 г., дължима за периода от месец 01.2013 г. до м. 12.2013 г., в размер на 4 328.26 лв. и за периода от месец 01.2014 г. до м.09.2014 г., в размер на 2 438.16 лв., както и разликата в наемната цена по договор за наем №4488/20.09.2009 г., дължима за периода от м.01.2013 г. до м.12.2013 г., в размер на 2 847.94 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените суми от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1325.25 лв., обезщетение за забава върху дължимите суми за наемна цена за периода от 01.07.2014 г. до 23.12.2015 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че макар и между страните да са сключени два договора за наем, които са икономически свързани, то всеки от исковете е основан на отделен договор, поради което подходът на въззивния съд при формиране на изводите му - да постави под общ знаменател претенциите, без да отграничи в мотивите уговорките по всеки от договорите, е неправилен. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да тълкува действителната воля на страните относно начина на инфлационно индексиране на наемната цена по всеки от договорите поотделно и в тяхната взаимовръзка. Излагат се съображения и за неправилност на решаващите изводи, че индексацията на наемната цена следва да се извършва чрез капитализиране на инфлационната надбавка за всяка година. Ответникът по касация – Военномедицинска академия заявява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че волята на страните е била наемната цена да се актуализира всяка година съобразно индекса на инфлацията на НСИ, без да е необходимо допълнително тяхно изявление, като изменението не е определено по размер, но е определяемо, а уговорката за подписване на анекс към договора е била единствено с цел да се внесе яснота в отношенията. С определение №601 от 01.11.2019 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За приложението на правилата за тълкуване на договорите по чл.20 от ЗЗД в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните по делото е, достатъчно определени ли са, обвързващите страните договори за наем №13038 от 01.09.2007 г. и №4488 от 20.09.2009 г., в частите им, с които е уговорено промяна на наемната цена в размер, увеличен съгласно индекса на потребителските цени и дължи ли ответникът да заплати така увеличената стойност за целия период на действие на договорите. Разглеждайки конкретните уговорки, постигнати в чл.4 от №13038 от 01.09.2007 г. - „наемната цена се актуализира годишно въз основа на инфлационния индекс на страната по данни на НСИ. Промяната се извършва с анекс към договора.” и в чл.4.2 от договор №4488 от 20.09.2009 г. – „дължимият месечен наем ще се актуализира ежегодно към 01 март с общия индекс на потребителските цени по данни на НСИ за предходната година.” и позовавайки се на константната практика на ВКС относно тълкуване на договорите, въззивният съд е посочил, че промяната на наемната цена, коригирана със съответния общ индекс на инфлация, определен от НСИ, се налага автоматично, без да е необходимо да има изрично писмено споразумение за тази промяна, тъй като задължението възниква по силата на уговорката във всеки договор за наем и с определен коефициент, към който страните са реферирали и с който автоматично, без друга санкция се актуализира наемната цена – увеличава или намалява, като в случая, чл.4 от договора за наем от 01.09.2007 г., не се нуждае от тълкуване. Счел е, че при постигната актуализация за следващата година, върху вече получената наемна цена се начислява общия индекс на потребителските цени и след като е намерил за частично основателно направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност, го е осъдил да заплати сумите, посочени в решението. Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в решение №81 от 07.07.2009 г. по т.д.№761/2008 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в решение №115 от 01.11.2010 г. по т.д.№939/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и в множество други решения на касационната инстанция по приложение на разпоредбата на чл.20 от ГПК. Съгласно обективираната в тези решения практика, поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Критериите регламентирани от чл.20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна. Възприемайки изцяло посоченото разрешение, настоящият състав намира, че обжалваното решение се явява неправилно. В процесния случай, в обвързващите страните договори за наем, промяната на наемната цена е уговорена, съответно в разпоредбата на чл.4 от договор №13038 от 01.09.2007 г., според която „наемната цена се актуализира годишно въз основа на инфлационния индекс на страната по данни на НСИ. Промяната се извършва с анекс към договора.” и в чл.4.2 от договор №4488 от 20.09.2009 г., предвиждащ, че „дължимият месечен наем ще се актуализира ежегодно към 01 март с общия индекс на потребителските цени по данни на НСИ за предходната година.” Предвидено е също така, че всички изменения и допълнения на договорите могат да се правят със съгласието на двете страни, изразено в писмена форма - §2 от договор №13038 от 01.09.2007 г. и чл.15 от договор №4488 от 20.09.2009 г., както и възможност за едностранно прекратяване на всеки от договорите от всяка една от страните с писмено предизвестие /едномесечно по договор №13038 от 01.09.2007 г. и 30-дневно по договор №4488 от 20.09.2009 г./. Безспорно е на следващо място, че за периода на действие на договорите – до м.09.2014 г., наемателят е заплатил всички дължими, съобразно първоначално уговорения размер, наемни вноски, без корекции във връзка с индекса на инфлацията, като исковете, предмет на разглеждане в настоящето производство са предявени на 28.12.2015 г., във връзка с дадени от АДФИ указания. Т.е. установява се, че действителната обща воля на страните е била актуализацията на наемната цена да се осъществи след постигнато писмено съгласие между тях. Изложеното ясно следва от изричната уговорка в договора от 2007 г., че промяната на наемната цена /поради актуализирането й/ се извършва с анекс и от уговорката в договора от 2009 г., с която страните са предвидили, че „дължимият месечен наем ще се актуализира”, която актуализация несъмнено представлява изменение на договора, което обаче по изричната разпоредба на чл.15 от този договор може да се направи, но със съгласието на двете страни, изразено в писмена форма. В подкрепа на изложеното относно съдържанието на волята на страните е и: липсата на уговорки за базата, върху която се начислява инфлационния индекс през всяка от годините на действие на договора - върху първоначално уговорената наемна цена или надбавката следва да се капитализира всяка следваща година; предвидената в процесните договори /сключени за определен срок/ възможност на всяка от страните да прекрати договорната връзка с едномесечно, респ. тридесетдневно предизвестие /към която очевидно може да се пристъпи при непостигане на съгласие относно размера на наемната цена – макар и инфлационния индекс да е публично известен коефициент, базата върху която се начислява, подлежи на договаряне/; поведението на страните при изпълнение на договора – за периодите от седем, съответно пет години, през които договорите са били действащи, спор между страните по договорите за размера на дължимата наемна цена не е съществувал. В този смисъл и при липсата на писмено изразено от страните съгласие за промяна на наемната цена по процесните договори, дължимият от касатора наем е бил в размера, уговорен при подписването им, поради което обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени решението в обжалваната част, вкл. и в частта с която е разпределена отговорността за разноски и отхвърли исковете по чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД в уважената им част. Предвид изхода на делото ответникът по касация дължи на касатора направени разноски пред първата инстанция в размер на 4000 лв., направени разноски пред въззивния съд в размер на 3105 лв. и направени разноски пред ВКС в размер на 2 518.79 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №520 от 02.03.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС /поправено с решение №1462 от 12.06.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС и допълнено в частта за разноските със същото решение/, в частта му, с която след частична отмяна на решение №1016 от 29.05.2017 г. по т.д.№8354/15 г. на СГС, „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД е осъдено да заплати Военномедицинска академия на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД разликата в наемната цена по договор за наем №13038 от 01.09.2007 г., дължима за периода от месец 01.2013 г. до м. 12.2013 г., в размер на 4 328.26 лв. и за периода от месец 01.2014 г. до м.09.2014 г., в размер на 2 438.16 лв., както и разликата в наемната цена по договор за наем №4488/20.09.2009 г., дължима за периода от м.01.2013 г. до м.12.2013 г., в размер на 2 847.94 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените суми от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1325.25 лв., обезщетение за забава върху дължимите суми за наемна цена за периода от 01.07.2014 г. до 23.12.2015 г. и в частта му, с която е разпределена отговорността за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Военномедицинска академия БУЛСТАТ129000273 срещу „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД[ЕИК] искове по чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на разликата в наемната цена по договор за наем №13038 от 01.09.2007 г., дължима за периода от месец 01.2013 г. до м. 12.2013 г. - в размер на 4 328.26 лв. и за периода от месец 01.2014 г. до м.09.2014 г. - в размер на 2 438.16 лв., както и за заплащане на разликата в наемната цена по договор за наем №4488/20.09.2009 г., дължима за периода от м.01.2013 г. до м.12.2013 г. - в размер на 2 847.94 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 1325.25 лв., обезщетение за забава върху дължимите суми за наемна цена за периода от 01.07.2014 г. до 23.12.2015 г. ОСЪЖДА Военномедицинска академия БУЛСТАТ129000273 да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД[ЕИК] сумата от 4 000 лв., направени разноски пред първата инстанция, сумата от 3 105 лв., направени разноски пред въззивния съд и сумата от 2 518.79 лв., направени разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.