5 Р Е Ш Е Н И Е № 353 София, 27.02.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА ри секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Б. т.д. № 620 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. от [населено място] и Х. Б. Г. от [населено място], представлявани от адв. Л. Г., срещу решение № 2246 от 02.11.2017г. по гр.д. № 2121/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е обезсилено решение № 6246 от 25.07.2016г. по гр.д. № 13966/2012г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 5 състав, прекратено е производството по делото и касаторите са осъдени да заплатят на ЗД „Евроинс” АД сумата 1 250 лева – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение ЗД „Евроинс” АД, [населено място] е осъдено да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ на Х. Б. Г., Д. К. Д. и М. Б. Г., конституирани като наследници на починалия в хода на процеса ищец Б. Г. Д., сумата от по 13 333,33 лева, представляваща припадащо се съобразно наследствения им дял от наследството обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателя им в резултат на настъпило на 07.08.2012г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2012г. до окончателното й изплащане. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че искът по чл.226 КЗ /отм./ е допустим, тъй като е предявен от пострадалия чрез неговия временен настойник, притежаващ надлежно учредени настойнически функции по предвидения в чл.159 СК ред. Посочват, че безсъзнателното състояние /кома/, в което се намира пострадалият, изключва неговата дееспособност. Твърдят, че разпоредбата на чл.159 СК не съдържа забрана временният настойник да упражнява процесуални права за защита интересите на лицето, поставено под запрещение. Ответникът Застрахователно дружество „Евроинс” АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност на извода на въззивния съд за недопустимост на производството, като сочи, че условие е лицето, над което ще се учредява попечителство, да е поставено под ограничено запрещение – обстоятелство, което не се е осъществило. Счита, че липсата на изпълнение на това изискване води до липса на надлежно процесуално представителство. С определение № 536 от 31.07.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение следния въпрос: „Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл.159, ал.1, изр.последно СК включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл.226 КЗ /отм./?“ Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е констатирал, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от Б. Г. Д., починал на 22.10.2012г. в хода на първоинстанционното производство, е предявен от неговия попечител - Х. Б. Д.. Позовавайки се на ППВС № 5/05.02.1980 г., е изложил съображения, че временният попечител е представител на поставения под запрещение по ЗЗД, което ограничава материалноправната дееспособност на последния. С оглед на това решаващият съдебен състав е приел, че временният попечител не е процесуален представител на поставения под запрещение и не може еднолично и без негово съгласие да образува производство по чл.226 КЗ /отм./. Установил е липсата на твърдения и доказателства, че Б. Г. Д. е поставен под ограничено запрещение с влязъл в сила съдебен акт. Като е констатирал, че исковата молба не е подписана от пострадалия, въззивният съд е приел, че липсва процесуална легитимация и представителна власт на подателя на исковата молба – Х. Б. Д.. Изложил е съображения, че изпадането в кома на пострадалия непосредствено след произшествието до смъртта му не обуславя наличието на представителна власт на временния попечител, тъй като е било възможно да се инициира производство за поставяне под запрещение. С оглед на това апелативният съд е достигнал до извода, че постановеното по искова молба на процесуално нелегитимирано лице решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно чл.153, ал.1 и ал.2 СК настойничество и попечителство се учредява на малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и над лица, поставени под пълно запрещение, а попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и над лица, поставени под ограничено запрещение. Правата и задълженията на настойника на лице, поставено под пълно запрещение, са посочени в чл.164, ал.3 ГПК и са няколко групи: 1/ грижи за личността на поднастойния; 2/ представителство на поднастойния; 3/ грижи за имуществото на поднастойния. Настойникът се явява законен представител на поднастойния при имуществени сделки и при всички правни действия, които трябва да бъдат извършени от негово име, свързани с имуществото или личността му, при спазване на правилото на чл.5, ал.3 вр. чл.3, ал.2 ЗЛС. Възложените на настойника по силата на закона грижи за имуществото на поднастойния включват задължението му да управлява имуществото на малолетния или запретения с грижата на добър стопанин и в негов интерес съгласно чл.165, ал.1 СК, като за извършването на управителните действия не е необходимо предварително разрешение от съда. По силата на разпоредбата на чл.168, ал.2 СК правилата на чл.164 и чл.165, ал.2 и 4 СК, отнасящи се до задълженията на настойника да представлява и да се грижи за личността и имуществото на поставения под попечителство, се прилагат и за попечителя, при съобразяване на разпоредбата на чл.5, ал.3 вр. чл.4, ал.2 ЗЛС. При наличието на необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на органа по настойничество и попечителство е възложено предприемането на охранителните мерки, предвидени в чл.159, ал.1 СК, включващи извършването на опис на имуществото и вземане на други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, а при нужда – възлагане на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции. Целта на тези мерки е да бъдат охранени интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. При липса на изрична разпоредба, уреждаща правата и задълженията на лицето, комуто е възложено временното изпълняване на настойнически или попечителски фунции, следва да намерят приложение правилата на чл.164 и чл.165 СК. Доколкото липсва друго законово ограничение освен по отношение на срока на изпълняване на функциите, не е налице основание да се приеме, че временно изпълняващият функциите на настойник или попечител няма право да представлява лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Възприемането на противния извод би лишило временния настойник или попечител от възможността да изпълнява пълноценно задължението си да се грижи за личността и имуществото на лицето, по отношение на което следва да бъде учредено настойничество или попечителство, и би затруднило постигането на целите по чл.159, ал.1 СК - да бъдат охранени интересите на това лице до назначаването на настойник или попечител. В случай, че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на малолетно или непълнолетно лице, ограничаването на правата и задълженията на временния настойник или попечител по отношение на представителството, при липса на законова норма, предоставяща представителството на друго лице или орган, би довело до невъзможност да се предприемат правни действия, необходими за охраняване на личността и имуществото на малолетния или непълнолетния до назначаването на настойник или попечител. Възприемането на извод за ограничени правомощия на временния настойник или попечител в хипотезата на необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на лице, което поради слабоумие или болест не е в състояние само да се грижи за своите работи /чл.5 ЗЛС/, би създало опасност от извършване от това лице на правни действия, увреждащи интересите му, или би довело до невъзможност за предприемане на правни действия, насочени към охраняване на личността или имуществото му. Предвид изложеното настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл.159, ал.1, изр.последно СК включват и предявяване от временния настойник, респ. даване на съгласие от временния попечител за предявяване на иск по чл.226 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени вреди от лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство, при спазване на правилото на чл.5, ал.3 вр. чл.3, ал.2 и чл.4, ал.2 ЗЛС. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на поставения въпрос обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд е приел, че временният попечител на първоначалния ищец Х. Б. Д., назначен поради изпадането му в кома непосредствено след произшествието, няма представителна власт, поради което постановеното по искова молба на процесуално нелегитимирано лице решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Този извод е неправилен. Исковата молба е подадена от лице с представителна власт, поради което и с оглед конкретното състояние на лицето – кома, не е налице възприетата от въззивния съд недопустимост на иска и на постановеното по него първоинстанционно решение. Направеното от въззивния съд позоваване на ППВС №5/79г. е неправилно, тъй като даденото в него разрешение се отнася до правото на лично участие на лице в производството за поставянето му под запрещение. В настоящия случай производството е по иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вреди на лице, изпаднало в кома. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2246 от 02.11.2017г. по гр.д. № 2121/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: