Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА - Убийства * оговор * оспорена правна квалификация * общност на умисъла * достоверност на доказателствени средства * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * Убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

20

 

 

София, 05 март 2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                      БЛАГА ИВАНОВА

 

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 687/2009 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите М. Д. Д. и М. П. П. и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител И. Г. П. срещу нова въззивна присъда № 63/02.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 659/09 г. от Софийски апелативен съд, с която е отменена и изменена частично присъдата на Софийски градски съд.

С първоинстанционната присъда № 279/20.07.2009 г. по НОХД № 3185/07 г. е постановено :

- подсъдимият М. П. П. е признат за виновен в това, че на 31.01.2006 г. умишлено умъртвил Е. А. Г. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 115 от НК. Наложеното наказание е петнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият П. е оправдан деянието да е извършено в съучастие с подсъдимия М, както и че деянието е извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 116, ал.1, т. 11 от НК. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия П, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец И. П. сумата от 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, като в останалата част до пълния предявен размер гражданският иск е отхвърлен;

- подсъдимият М. Д. Д. е признат за невинен в това, че на 31.01.2006 г., в съучастие като съизвършител с М. П. умишлено умъртвил Е. А. Г. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и т. 11 във вр. с чл. 115 от НК. Отхвърлен е гражданският иск, предявен от П.

По въззивен протест, жалба на частния обвинител и граждански ищец П. и по жалба на подсъдимия М е постановена въззивната присъда, предмет на касационен контрол, и със същата е постановено следното :

- отмяна на първоинстнационната присъда в частта, с която подсъдимия М е бил оправдан по обвинението по чл. 116 от НК и вместо нея, с новата присъда, същият е признат за виновен в това, че на 31.01.2006 г., в съучастие като съизвършител с М. П. умишлено умъртвил Е. А. Г. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 115 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание е петнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият Д. е оправдан по обвинението деянието да е извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 116, ал.1, т. 11 от НК.

- отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият М е оправдан да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия Д вместо това е признат за виновен и по обвинението да е извършил деянието по чл. 116, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 115 от НК в съучастие с другия подсъдим при условията на чл. 20, ал.2 от НК;

- присъдата е отменена и в гражданскоотхвърлителната й част, изменяйки я, като е постановено солидарно осъждане на двамата подсъдими да заплатят на гражданския ищец общо сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици, като в останалата част до пълния предявен размер гражданският иск е отхвърлен.

Жалбата на подсъдимия М се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Доводите, представени в негова подкрепа, се свързват с нарушение на принципните норми на чл. 14 от НПК, тъй като липсва всеобхватно, пълно и обективно изследване и оценка на доказателствените материали; липса на обсъждане на съществуващите противоречия в последните – нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК; оспорва се още достоверността на показанията на свидетеля И, въз основа на които показания са изградени решаващите фактически изводи на съда. Алтернативно се поставя и въпросът за правната квалификация на извършеното, като се счита, че същата следва да е тази по чл. 124 от НК. Основното искане е за отмяна на новата присъда и ново разглеждане на делото във втората инстанция.

Касационната жалбата, подадена от името на подсъдимия М, поставя въпроси за пороци в доказателствената дейност на съда, без особена конкретика, но чрез развитите в съдебното заседание пред касационната инстанция доводи, защитата на касатора атакува убедителността на показанията на свидетеля Д, като се позовава на неговата заинтересованост и проявлението му в обществото, наличието на “оговор”, липса на отговор на доводите, представени от защитата срещу осъдителната присъда на първата инстанция, свързани и с правната квалификация на деянието. Счита се още, че е нарушен и материалният закон, тъй като съдът неоснователно е отхвърлил възможните правни квалификации – тези по чл. 118 от НК и по чл. 124 от НК. И в тази жалба е отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане във въззивната инстанция, алтернативно преквалификация на деянието в по-леко наказуемо, както и смекчаване на отговорността при условията на чл. 55 от НК.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец И. П. се претендира, че необсъждането на конкретни доказани обстоятелства е довело до неправилно извеждане на факти, които биха обусловили наличието на отхвърленото квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК. Претендира се още, че е налице и третото от касационните основания - явна несправедливост на наложеното наказание, оспорена е и справедливостта на присъденото обезщетение. Прави се основно искане за отмяна на съдебният акт и ново разглеждане на делото.

В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, жалбите на двамата подсъдими се поддържат лично и от процесуалните им представители. По отношение жалбата на частния обвинител и гражданския ищец изразеното становище е за неоснователност.

Жалбата на частния обвинител и граждански ищец И. П. се поддържа и от п. , който изразява и становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни, поради което присъдата следа да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

І. По жалбите на подсъдимите М. Д. и М. П.

Във фактически план въззивният съд е приел, че двамата подсъдими са нанасяли удари върху пострадалия, а намесата на свидетеля Д само е препятствала тази действия да се извършват едновременно, като всеки един от подсъдимите е схващал какво се е случвало и в кой момент какъв удар нанася. Няма съмнение, че когато в рамките на общия умисъл съизвършителите нанасят различни по сила и насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъл, когато възприема и се съгласява с действията на съучастника си.

Въззивният съд е отправил упрек към първата инстанция, че изкуствено е разделила деянието, осъществено при общност на умисъла от двамата подсъдими. Този упрек, подкрепен и с принципните разсъждения върху утвърденото виждане на съдебната практика, би имал своето основание, ако направените констатации бяха убедително защитени от доказателствата по делото, респективно техния анализ.

За да приеме, че събитието на престъплението се е случило по описания начин, съдът се е позовал на основния доказателствен източник по делото - показанията на свидетеля И, чиято достоверност е поставена под съмнение и в двете касационни жалби, подадени от името на подсъдимите. Пресилено, в тази връзка, е оспорването, че въззивният съд е изследвал доказателствената годност на тези показания и през призмата на личностната характеристика на свидетеля и неговото проявление в обществото, но основателно се поставя другият процесуален въпрос, а именно – дали показанията на свидетеля Д са обсъдени подробно и надлежно, съпоставени и с другите източници на доказателства. Доказателствената информация, съдържаща се в показанията на Д. , конкретизирал отделните действия на подсъдимите – нанесени удари, в коя част на тялото на пострадалия и в кой момент, не е била съпоставена с тази очертана от другите доказателствени източници като обясненията на подсъдимия Д, както и с експертното мнение, отразено в заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена от въззивния съд, относно механизма на получаване на счупването на носните кости и челюстта – виж пункт втори от същата. Наистина, въззивният съд е приел, че са налице множество удари, получени в областта на лицето на пострадалия, като част от същите са нанесени и от подсъдимия Д, преди изобщо включването на подсъдимия П. Същевременно, именно за тези удари, нанесени от Д. , съдът е посочил, че “..не са част от действията, допринесли за настъпването на съставомерните последици, тъй като съставляват законна неизбежна отбрана..” – мотиви, стр. 11, л. 81 от делото.

На следващо място, въззивният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия Д в частта им, в която са изнесени данни за неговото отношение към поведението на подсъдимия П(отправени думи за преустановяване действия по нанасяне на удари върху пострадалия), както и за действия по оказване на помощ на пострадалия. Право на решаващия съд е да приеме един доказателствен източник за достоверен или не. Изводите за достоверност на всеки доказателствен източник, включително и обясненията на подсъдим, чиято двойствена същност е известна, следва да са резултат от оценката за неговата вътрешна последователност и убедителност и при обсъждането му в контекста на останалите доказателствени средства. Оценката за липса на достоверност на обясненията на подсъдимия Д е изведена само при съпоставянето им с показанията на свидетеля Д. Обсъждането е направено, без да се държи сметка, че данни за такова поведение у подсъдимия Д се съдържат и в други източници на доказателства – показанията на свидетелите Л. С. и Ан. В. (чиято достоверност е обсъждана от въззивния съд относно други данни – виж мотиви, стр. 6, л. 76 от делото), дали сведения за оказваната помощ.

И двете обстоятелства, при потвърждаване (респективно отхвърляне) достоверността на обясненията биха имали значение за обективното поведение на подсъдимите- отправените реплики може да са и илюстрация на психичното отношение на дееца, което несъмнено има значение за вината. По- нататък, установеното наличие на кръв по маратонките на подсъдимия Д, при всички условности на изследването, които правилно са отбелязани от въззивния съд, е косвен факт, поради което неговата връзка с основния факт може да има различни обяснения. Безспорно, обсъждането му, при приетата от съда липса на каквото и да е друго поведение на подсъдимия Д освен нанесените удари върху пострадалия, би определило същия факт като значимо доказателство, подкрепящо тезата на обвинението. Необсъждането на посочените по- горе данни за присъствието на този подсъдими около пострадалия и по друг повод (отделен е въпросът, дали тези данни непременно следва да се приемат за достоверни), компрометира заявената категоричност в изводите на съда, защото установената обективна находка по маратонките на подсъдимия може да има поне още едно обяснение.

В този аспект, основателни са възражения на защитата на Д. , за ненадлежно обсъждане на данните, съобщени от него, както и че определянето на обясненията като защитно средство е основано на изолираното им съпоставяне с показанията на Д. , а не с цялата доказателствена информация, съдържаща се и в другите доказателствени средства.

Извън вече споменатото, и възраженията на подсъдимия П имат своето основание, доколкото нарушенията на правилата, касаещи начина на доказване на релевантните факти имат за последица приетите фактически положения да не са годна основа за проверка на материалната законосъобразност. Оспореното наличие на умишлена вина, определена от въззивния съд, като алтернативен пряк умисъл, не може да получи необходимата оценка, защото въпросите за вината са такива по установяване на факти, респективно доказването им. В тази връзка, основната теза, поддържана от защитата на П. , че е налице причиняване на умишлена телесна повреда и непредпазливо отношение спрямо настъпилата смърт на пострадалия може да получи отговор едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите. Отговор не може да получи и другото възражение на защитата - за отказа на съда да приеме, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, което обуславя и правната квалификация по чл. 118 от НК. Въззивният съд е отхвърлил тези доводи, позовавайки се на експертните мнения по съдебнопсихиатричните експертизи, но все пак решаващият орган е този, който всъщност следва да направи изводите за степента на раздразнение на дееца, която зависи от степента на засягане на личността му, което е осъществено от пострадалия.

Обобщено казано, оценката на доказателствените материали е извършена в отклонение на предписанията по чл. 14 от НПК, което налага отмяна на въззивният съдебен акт и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция.

ІІ. По касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец И. П.

С отмяната на съдебния акт се удовлетворява и основното искане за ново разглеждане на делото, при което отново може да се постави въпросът за оспореното оправдаване по квалификацията по чл. 116, ал.1, т. 11 от НК, справедливостта на наказанието и обезщетението за неимуществени вреди.

ІІІ. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва до отстрани посочените процесуални нарушения, да обсъди всички обстоятелства по делото, както и да прецени необходимостта от събиране на нови доказателства, преразпит на свидетели и вещи лица с оглед изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, тоест, да използва всички предоставени му правомощия като инстанция по фактите.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т.2 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 63/02.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 659/09 г. от Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

2.