7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
София, 13.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При участието на секретаря Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №3398/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма], [населено място], [фирма], г. София и [фирма], [населено място] са подали касационна жалба против решение №144 от 15.05.2015г. по т.д.205/15г. на Варненски апелативен съд.
Касаторите са поддържали оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно третиране на решението на ДКЕВР за определяне на временни пределни цени за достъп до електропреносната мрежа и неговата отмяна, като страната подробно е изложила доводи за обоснованост на искането за връщане на процесните суми на отпадналото основание. По доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл.288 ГПК.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. Г. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
С определение №730 от 03.08.2016г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение №23 от 12.01.2015г. по т.д. 1085/14г. на В. за уважаване на предявените от касаторите против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД и по същество е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това, че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора – съгл. чл.84,ал.2 ЗЕ и чл.104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- ДКЕВР. Съдът е направил извод, че в случая макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя, съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./ Функцията на ДКЕВР при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т.е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга. Направен е решаващ извод, че решението на ДКЕВР не е основание за заплащане на процесните суми, а оттам и неговата отмяна от ВАС не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението, поради което исковете по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД са неоснователни
С оглед допускане на решението до касационно обжалване са поставени въпросите -„ Кой е източникът на отношенията между В. производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа.
Настоящия състав на ВКС на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но към настоящия момент, практиката по идентични на разглежданите правни въпроси е уеднаквена с постановяване на решения по реда на чл.290 ГПК- решение № 155 по т.д. №2611/2014г., решение № 212 от 23.12.2015г. по т.д.2956/14г. на ВКС, І т.о., решение №157 от 11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №155 от 11.01.2016г. по т.д. 2611/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №28 от 28.04.2016г. по т.д. 353/15г. на ВКС, ІІ т.о., с които е обобщено, че влязлото в сила решение за отмяна на индивидуален административен акт, какъвто е характера на решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ има обратно действие. В част от постановените по този ред съдебни актове, изрично е прието, че правоотношението по предоставяне услугата достъп на производителите на електроенергия до В. до електроразпределителните мрежи, в разглежданата хипотеза, уредена от пар.197,ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент- фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административноправен – решение на ДКЕВР за определяне на временна цена на достъп. С решение №58 от 16.08.2016г. по т.д. №332/15г. на настоящият състав изрично е прието, че несключването на договор за достъп, съобразно пар.197 ПЗР ЗИД ЗЕ /ДВ.бр.54/12г./ не оставя без правно основание фактическото осигуряване на достъп, като обслужващо валидно възникналите и непреуредени с обратна сила от разпоредбите на чл.84, ал.2 ЗЕ респ. чл.30.,ал.1 ЗЕВИ правоотношения по предоставяне на услугата присъединяване към Е./Е., както и по договорите за изкупуване на електрическа енергия, вкл. и тази от възобновяеми източници, за които е дължима и платена цена за достъп и от различни от производителите субекти. Обоснован е извод, че „пар.197, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ /ДВ бр.54/12/ урежда административна намеса в подлежащо по закон урегулиране чрез договор гражданско правоотношение, в случаите на бездействие на страните по същото за установяване на същественото му съдържание, предпоставено от обществената значимост на това урегулиране и невъзможността да бъде игнорирано, чрез простото преустановяване на вече осъществено без договор фактическо присъединяване и достъп, като рефлектиращо върху гарантирани от закона права на самите производители на ел. енергия, както и върху правата на други правни субекти ползватели на мрежите”. Или след като с разпоредбата на пар.197, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ е предвидена възможност за сключване на договор, регламентиращ условията за достъп, при липса на договор между страните и наличие на фактическо присъединяване, правоотношението следва да бъде уредено чрез намеса на регулаторния административен орган ДКЕВР, с което тези условия се определят административно. В този смисъл и решения №171/16г. по т.д. 3046/15г., решенияе170/16г. и др. на ВКС, І т.о. Така и с оглед отпадане на правните последици от тази администартивна намеса по вторият поставен въпрос с решение № 212/15г., съставът на ВКС, І т.о. е мотивирал, че нормата на чл.195, ал.1 АПК, предвиждаща действие занапред само на съдебно решение,с което се отменя подзаконов нормативен акт, урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административният орган- техен издател, правни последици. С решение №28/16г., състав на ВКС, ІІ т.о. е мотивирал, че с постановяване на неподлежащото на обжалване решение на петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено решението за отмяна на решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР е приключило оспорването по съдебен ред на законосъобразността на издадения от ДКЕВР индивидуален административен акт за определяне временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи на съответните оператори. Отмяната на този акт е осъществена поради това, че той не отговаря на предвидените в чл.146 АПК изисквания,поради което и не може да произведе правни последици. Направен е извод, че наличие само на едно от изброените нарушения по чл.146 АПК е основание за отмяна на акта и констатираната от ВАС незаконосъобразност на решението на ДКЕВР води с обратна сила и до отпадане на разпоредените с него последици. Посочено е още, че това разбиране относно конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, състоящо се в отпадане на правните последици от същия с обратна сила се поддържа и в трайната практика на ВАС.Чл.302 ГПК указва задължителна сила на решението на Върховният административен съд и същото следва да бъде зачетено от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразният съдебен акт. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени още множество актове по поставения въпрос, които еднозначно дават аналогично разрешение на поставения правен въпрос. Т.е. по него е формирана вече трайна задължителна практика за съдилищата.
По основателността на касационната жалба :
Не е било спорно между страните, че ищците са дружества производители на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез експлоатацията на вятърни електрически централи „К.-1”,” Карапелитк -2” и „ К. -3” с инсталирана мощност за всяка една от тях 4 МW, като дружествата са свързани лица по смисъла на пар.1, т.6 от ДР ТЗ. Не е било спорно и това, че с договори за присъединяване, обектите са били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. С решение №Ц-33 от 14.09.20102г. на ДКЕВР са били определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електропроизводителната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електроенергия. В случая съобразно, това решение за ищците са били определени временни цени за достъп, които същите са заплащали, видно от приложените извлечения от банкови сметки, ежемесечно в периода 18.09.2012г. - м. 01.11.2013 г. Не е било спорно още,че между страните не е сключен договор по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЕ, в срока по пар. 197, ал.1 ПЗР ЗИД ЗЕ, при одобрени общи условия, съобразно задължението на КЕВР по чл.30, ал.1 ЗЕВИ.
Плащането на ежемесечните стойности е осъществено от ищците на основание решение № Ц-33 от 14.09.2012г на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп. Този индивидуален административен акт е издаден на основание пар. 197, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ, с оглед установените в чл. 32, ал.4 вр. чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ правомощия на регулаторния орган да определи временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи. В цитираната разпоредба - пар.197,ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ е указано изрично, че регулаторния орган следва да определи временните цени за достъп до сключване на договор в случай, че производителите на електрическа енергия не са сключили договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ в рамките на предвидения с пар.197, ал.1 срок. След като с отмененото решение на ДКЕВР са определени именно условията за достъп до електроразпределителната мрежа, то с отмяната му от ВАС, както вече бе обосновано с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил процесните суми .
С оглед изложеното, се налага извод,че решението на въззивният съд като неправилно, подлежи на отмяна. С представените в първоинстанционното производство фактури и извлечения от сметки, ищцовите дружества са доказали факта на плащане на цена за достъп в процесния период, като този факт не е бил спорен в хода на производството. Следователно, претендираните суми, формирани като сбор от плащанията по представените фактури, подлежат на връщане. Или след отмяна на въззивното решение, предявените искове по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД следва да бъдат уважени. Основателни са и претенциите за обезщетение за забава считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Мораторна лихва се дължи от поканата/ респ. от изтичане на дадения с нея срок/ -08.11.2013г./ признато в отправен отказ за възстановяане на сумите изх.№2359051/ до предявяване на исковете - 16.06.2014г. Или ответникът следва да заплати на основание чл.55, ал.1 пр.3-то ЗЗД, – за първият ищец -234072.79лв., за вторият ищец -227265.56лв. и за третият ищец – 196529.82лв. – съставляващи стойността на заплатена по решение № Ц-33 от 14.09.2012г на ДКЕВР на ДКЕВР, временна цена за достъп до елетроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковете – 16.06.2014г. до окончателното изплащане, както и сумите – за първият ищец – 18705.54 лв., за вторият ищеца – 13599.95лв. и за третият ищец – 11760.67лв.- мораторна лихва за периода 08.11.2013г.-10.06.20143г .
По тези съображения, решението за отхвърляне на предявените искове искове по чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да се отмени и на основание чл.193, ал.1 ГПК вместо него постановено друго, с което тези искове следва да бъдат уважени в размерите обосновани по-горе.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички съдебни инстанции, както следва – за първият ищец -35422.54лв. за вторият ищец-34393.63лв. и за третият ищец-29752.49лв., както са ги поискали и конкретизирали с представеният списък по чл.80 ГПК и доказали в хода на производството.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №144 от 15.05.2015г. по т.д.205/15г. на Варненски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23 4072.79лв., на [фирма], [населено място] сумата – 22 7265.56лв., и на [фирма], [населено място] сумата 11 760.67лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - заплатена цена за достъп до елетроразпределителната и електропреносната мрежи по издадени фактури за периода м. 09.2012г. - .09.2013г., ведно със законната лихва върху така присъдените суми, считано от предявяване на исковете – 16.06.2014г., до окончателното изплащане, както и сумите –на [фирма], [населено място] -18705.54лв., на [фирма], [населено място] – 13599.95лв. и на [фирма], [населено място] -11760.67лв. – мораторна лихва за периода: 08.11.2013г.-10.06.2014г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място] сумата 35422.54лв.,на [фирма], [населено място] сумата 34393.63лв. и на [фирма], [населено място] сумата 29752.49лв.- разноски, направени пред всички съдебни инстанции разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|