Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 19.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 445/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия А. А. Т. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат И. А., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 853/2009 г. Сочат се възражения за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и следва атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 36/18.06.2010 г., Софийският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е отменил присъда № 100/16.03.2009 г., постановена по нохд № 1402/2008 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение 16-ти състав и вместо нея е признал подс. А. А. Т. за виновен в това, че на 22.07.2007 г., около 19.30 ч., в гр. София, ж.к. „В.”, гробищен парк „Бакърена фабрика”, вход 1, е причинила на С. И. А., смърт по непредпазливост, следствие умишлено нанесена тежка телесна повреда, починал на 02.08.2007 г., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода при „общ” първоначален режим, в затворническо общежитие от открит и е присъдил направени разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В жалбата по същество се поддържа, че в нарушение на НК, второинстанционният съд е постановил осъдителната присъда при отсъствие на доказателства за съставомерността на деянието и вината на подсъдимия. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанция, след събиране и на допълнителни доказателства, съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на предположения, респективно в нарушение на чл. 303 НПК. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Установените данни от доказателствените източници, каквито са отчасти обясненията на подс. Т., от показанията на разпитаните свидетели Вл. Н., Кр. К. /частично от дадените пред СГС и С. и изцяло на досъдебното производство пред съдия/, Сл. К. – пред СГС и С. при повторен разпит, Ат. А., Г. Илиев, П. У., Д. Д., Ал. А., Кр. Г. и С. С., подкрепени и допълнени от многобройните писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие и фото албум, протокол за разпознаване по снимки, протоколи за доброволно предаване, съдебно-медицинските експертизи на труп, на веществени доказателства и чрез Д. анализ, СПЕ, включително и назначените в хода на въззивното съдебно следствие допълнителни съдебно – медицинска и техническа експертизи и повторен разпит на свидетелите К. и К., правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства и доказателства по делото, които са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, направените изводи за наличието на обективната и субективна страна на деянието, са напълно законосъобразни. Обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, включително тези на св. М. от една страна и на св. К. - единствен даващ преки данни за станалото между подсъдим и пострадал от друга, са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК от второинстанционният съд, направен е разбор и на новосъбраните доказателства, като точно е посочено на кои са дава вяра, в коя част, на кои не и въз основа на кои от тях се изграждат изводите за виновността му. Противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ, а достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Точен е извода, че следва да се даде пълна вяра на показанията, на св. К. дадени на досъдебното производство пред съдия по отношение на нанесения побой, механизма на причиняване на уврежданията – плесници и ритници, кореспондиращи с експертните заключения по СМЕ, за състоянието в което е оставен А.. Правилно отчасти са били кредитирани показанията на този свидетел дадени пред СГС и С. по отношение на мястото където е станал инцидента и където е останал да лиже пострадалия, тъй като кореспондират с обективните данни по делото – намерени следи от кръв, заключение на техническата експертиза със скица. Обсъдени са били и спорните моменти включени в главния предмет на доказване в процеса, свързани с направените в тази насока възражения от защитата на подсъдимия, касаещи времето на извършване на деянието, мястото на инцидента, нанесения побой, за неоткрита кръв по дрехите на подсъдимия, за констатираните прорезни наранявания по тялото на пострадалия и с основание отхвърлени след много подробна преценка поотделно и в съвкупност на събраните данни от всички доказателствени средства. Въззивният съд в мотивите си се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед на събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Посочените в касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод, както бе посочено по – горе, са били предмет на внимание и обсъждане от въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено и подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо ги счита за неоснователни – л.л. 7 – 10 от мотивите. В тази връзка е точен извода, че е безспорно установено авторството на деянието – доказано от преки доказателства – показанията на св. К. от досъдебното производство, косвени такива – отчасти показанията на св. К., станал свидетел на част разправията, на Н. и А., отчасти от обясненията на подс. Т., който по същество признава, че е нанесъл няколко удара на пострадалия, от СМЕ на веществени доказателства за намерената човешка кръв по панталона му, чийто механизъм на попадане кореспондира с изнесеното от св. К. и със заключението на СМЕ приета от С., протокола за оглед на местопроизшествие с отразената в него пътека от кървави петна водеща от мястото на извършване на деянието до мястото където е намерен пострадалия. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Т. е осъществил престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, че и това касационно основание е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд е приел нова фактическа обстановка, събрал е допълнителни доказателства и е направил свой собствен анализ на съвкупността от доказателствени материали. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля, защо приема направените възражения пред него за неоснователни. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. Т., като страна във въззивното съдебно производство. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подаден въззивен протест пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал извода си, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна от този подсъдим и отказа си да приеме възраженията в противоположна насока от страна на защитата му. При положение, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което жалбата и в тази й част следва да бъде отхвърлена. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение: Настоящата инстанция счита, че и това релевирано, но не мотивирано касационно основание се явява неоснователно. При определяне размера на санкцията, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му, с оглед обществената опасност на деянието и неговия извършител. Правилен е извода, че тя следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства. По нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 36/18.06.2010 г., постановена по внохд № 853/2009 г., на Апелативен съд София, наказателно отделение, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: