Р Е Ш Е Н И Е
№. 129
С о ф и я 24 март 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а р т 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 629/2010 година.
Производството е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. Н. М. от С. адв.Г.Б. от САК срещу нова въззивна присъда № 153/21.04.2010 г. по ВНОХД № 1159/2010 г. на Софийски градски съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.325, ал.1 от НК, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода до изтърпените 4 месеца, а с оглед постигнатата реабилитация по съдебен ред – приложението на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият М. поддържа в производството пред касационната инстанция подадената жалба и направените в нея искания лично и чрез защитника си адв.М.М. от САК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 13.03.2008 г., постановена по НОХД № 8719/2006 г. на Софийски районен съд подсъдимият Това Н. М. от С. е признат за невинен в това на 17.09.2005 г. в С. да е извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК и е оправдан по така предявеното му обвинение.
Присъдата е била протестирана от Софийска районна прокуратура заради необосноваността, незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна, по предявеното обвинение присъда.
С въззивна присъда от 10.07.2008 г. по ВНОХД № 1949/2008 г. на Софийски градски съд подс.М. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл.325, ал.1 от НК и му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На откритото съдебно заседание на 10.07.2008 г. подсъдимият не се е явил и не е бил представляван от договорен или служебен защитник и не е бил уведомен за постановената срещу него осъдителна присъда. Въпреки това, на 25.07.2009 г. е бил задържан за изтърпяване на наложеното му наказание, като на 30.11.2009 г. е освободен с постановено временно прекъсване за срок от 3 месеца на изтърпяването на наказанието.
Подадената на 15.12.2009 г. касационна жалба от защитник на подс.М. е приета от състав на ВКС – І-во наказателно отделение за допустима и подадена в законния срок, като разгледана по същество по н.д.№ 5/2010 г. по описа на ВКС – І н.о., с решение № 75 от 05.03.2010 г. въззивната присъда е отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг негов състав поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с призоваването на подсъдимия и на неговия защитник в производството пред въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото, Софийски градски съд с нова въззивна присъда № 153/21.04.2010 г. по ВНОХД № 1159/2010 г. е отменил протестираната първоинстанционна оправдателна присъда, като подсъдимият Т. М. е признат за виновен за осъществяване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и му е наложено отново наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.Г.Б. и допълнението към нея наново визират неправилното приложение на материалния закон от новия състав на въззивния съд при постановяване и на втората поред въззивна присъда и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание като вид и размер с искания за постановяване на решение за пълното оневиняване на подсъдимия по обвинението, алтернативно за изменяване на въззивния съдебен акт с намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода до размера на изтърпяното или преминаване към друго по вид наказание при условията на чл.55 от НК, а именно наказание пробация, като следваща алтернатива - приложението на чл.78а, ал.1 от НК с оглед на настъпилата съдебна реабилитация на подсъдимия за минало осъждане и като последна алтернатива – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В пренията пред ВКС упълномощеният за участие в касационната инстанция адв.М.М. навежда и оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въз основа на което поддържа същите алтернативни искания като в основната жалба на подзащитния му.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Макар едва в съдебните прения пред касационната инстанция да се настоява от защитника на подс.М. да са допуснати от въззивния съд при новото разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, както в жалбата и допълнението към нея, така и в пренията по същество де факто се оспорва изводът на съда деянието да е съставомерно като престъпление по чл.325, ал.1 от НК, считайки го за “малък скандал”, без “интензивни обиди”, т.е. липсват доводи за пропуски в процесуалната дейност на съда по извеждане на релевантните факти по делото. Не се оспорват възприетите и от първия съд като “непристойни изрази” отправените към св.Г. реплики от подсъдимия, които обаче и според този съд, и според защитата били предизвикани от обидното отношение на дознателя към него, с което въззивният съд не се е съгласил. Настоява се, че показанията на полицейските служители св.Б. и св.Кр.М., последният началник тогава на св.Г., да са надценени, а обясненията на жалбоподателя – за тенденциозно пренебрегнати.
При извеждане на фактите окръжният съд обаче е извършил внимателен, обективен и всестранен анализ на гласните доказателствени средства и убедително се е обосновал защо възприема показанията на тримата полицейски служители и отказва пълна вяра на показанията на св.Й.М. (бивша съпруга на подсъдимия, с възстановена фамилия по бракоразводното решение С.) и св.Р.. Показанията на последните са изследвани както заради противоречията помежду им и с обясненията на жалбоподателя, така и заради липса на спомен относно съществени факти от развитието на инцидента във фоайето на Р., като съдът се е аргументирал защо счита тези показания за недостатъчни за изясняване на обективната истина по делото. Право на съда по фактите е да възприеме едни и да отхвърли други гласни доказателствени средства и когато това е извършено в съответствие с процесуалните правила, касационната инстанция, която поначало не може да възприема нови факти, не може да настоява за преосмислянето им. В случая, фактическата рамка на обвинението е законосъобразно изведена от доказателствената основа и не са налице пропуски в процесуалната дейност на съда по формиране на вътрешното му убеждение относно правно релевантните факти, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и оттам, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При така установените по надлежен начин факти материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде възприето възражението за провокационно и дискриминиращо отношение от страна на св.Г. към подс.М., след като още предната вечер, при осъщественото свиждане на последния със св.М., е бил предупреден от първия да не използва ромски език, а при предстоящия му разпит процесния ден контакт с нея на такъв език би злепоставило резултата при снемане на показанията му по воденото срещу нея от св.Г. досъдебно производство. И ако първоначалната размяна на по-остри реплики между двамата да имат своето основание, то поведението на жалбоподателя пред св.Б. и св.Кр.М. показва явно неуважение към установените порядки, в частност в учреждение и спрямо лица, изпълняващи задължения по спазването им. Дори и в такива случаи да е допустима по-голяма толерантност към поведението на посещаващите Р. граждани, конкретното поведение на подсъдимия разкрива неоправдано пренебрегване на порядките в сградата и обидно отношение към полицейски служител, изпълняващ задължението си по разследване на престъпно деяние на бившата му съпруга, като за изясняване на обстоятелства около същото жалбоподателят е пожелал да бъде разпитан като свидетел, но впоследствие се е отказал. От друга страна, именно защото полицейските служители, сред които са и разследващите полицаи, носят служба по опазване на обществения ред и за спазване на законите от всички граждани, затова и подобно демонстративно пренебрежително отношение е недопустимо и крайно неприемливо с оглед запазване на честта и авторитета им като органи на власт, още повече от обществен деец, за какъвто се е представил подс.М.. Поради това не може да се приеме, че той е действал по личен мотив и че следва да се загърби длъжностното качество на св.Г., заради което е контакта му с жалбоподателя. Както е отбелязал с други думи въззивният съд, нито е било мястото, нито този е начинът той да изрази мнението си за състоянието на правозащитните органи в държавата, а е следвало да съобрази поведението си с повода за явяване пред св.Г. и изпълни законните му разпореждания, последното потвърдено и с произнасянето на Върховния административен съд за липса на проявено спрямо него дискриминационно отношение и за законосъобразност на претенциите на дознателя. ВКС намира, че деянието на жалбоподателя не може да се приеме за малозначително, за “дребно хулиганство”, като с него са осъществени всички обективни и субективни елементи на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, поради което липсва претендираното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Не е налице нарушение на закона с отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като не са били налице, а и понастоящем не са, предпоставките за приложението му. Едно, защото съдебната реабилитация за осъждането на подс.М. по НОХД № 148/1996 г. от Софийския окръжен съд е постановена на 15.07.2010 г.(сгрешена годината на 2009 г., установено при служебна проверка по делото от ВКС) по ЧНД № 430/2010 г., в сила от 23.09.2010 г., и второ, защото съгласно т.4 от ППлВС № 7 от 04.11.1985 г. по н.д.№ 4/85 г., разпоредбата на “чл.78а от НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са били реабилитирани”, а при подс.М. това не е налице. Към датата на осъществяване на деянието той не само не е реабилитиран за предишното си осъждане, но и е осъществил и друго престъпно деяние по чл.343, ал.2 (сега ал.3), б.”а” от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години, но с постигнатото споразумение с прокурора е наказан по НОХД № 32/2000 г. от Търговишкия районен съд при условията на чл.55 от НК с глоба в размер на 1000 лв, за която няма данни да е била изплатена преди м.09.2005 г.
Наложеното на жалбоподателя наказание от 1 година лишаване от свобода обаче не отчита продължителността на процеса, неоснователно проточил се не само по негова вина, което следва да намери отражение върху размера на санкцията. Вярно е, че съдебното му минало е достатъчно обременено, но през проточилото се вече 6 години наказателно производство няма данни той да е имал противоправно поведение. От друга страна, именно от снизходителното отношение към него при предишните му осъждания си е изградил невярно самочувствие за уважението, което дължи за спазване на обществените порядки и към органите, призвани да налагат спазването им. Поради това наказанието му следва да бъде намалено на 6 месеца лишаване от свобода, но което следва да бъде изтърпяно ефективно, за да се постигне необходимият превъзпитателен ефект. В тази насока обжалваната въззивна присъда следва да бъде изменена, а в останалата част следва да остане в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ новата (втора поред) въззивна присъда № 153/21.04.2010 г., постановена по ВНОХД № 1159/2010 г. от Софийския градски съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Т. Н. М. наказание от 1 година на 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|