Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 28.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП АТАНАСОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.261/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423 НПК. С определение №1846/28.12.17 г.,постановено от РС-Стара Загора по Н.Ч.Д. 3553/17 г.,са групирани наказания, наложени на осъдения И. Ф. А. по различни производства, като му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е постановено да бъде търпяно при първоначален общ режим. На основание чл.25,ал.2 НК е приспадната изтърпяната до момента част от наказанието лишаване от свобода, наложено по Н.Ч.Д.204/17 г. по описа на ОС-Разград, а на основание чл.25,ал.3 НК е приспадната и изтърпяната до момента част от наказанията Пробация, наложени по две производства на РС-Чирпан и РС-Стара Загора. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане в сила на посоченото определение, на 31.01.18 г.е постъпило искане /озаглавено молба/ от осъдения чрез упълномощен защитник, с правно основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. В същото са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено. С разпореждане №80/28.02.18 г., постановено от председателя на АС-Пловдив, до който съд е било отправено искането за възобновяване, е отказано образуване и делото е изпратено по компетентност на ВКС, тъй като производството спрямо А. пред първостепенния съд е проведено по реда на чл.269,ал.3,т.3 НПК. В тази връзка е образувано настоящото наказателно производство с основание чл.423 НПК, легитимиран по което да се произнесе е ВКС на РБ. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането. Според представителя на ВКП същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат обсъждани в тази процедура,намира за установено следното: Най-напред този съдебен състав желае да уточни,че ще се произнася само в рамките на въздигнатите по искането възражения, свързани с оплакванията за неучастие на осъдения във воденото срещу него производство, чието възобновяване се иска. Такъв е обхватът на контрол на върховната съдебна инстанция по наказателни дела в процедура по чл.423 НПК. Всякаква друга аргументация, включена в сезиращия документ, доколкото той е оформен с правно основание чл.422,ал.1,т.5 НПК, ще бъде оставена без мотивно внимание. По същество погледнато,искането е основателно. Прегледът на процесуалната действителност установява, че на 08.12.17 г.в РС-Стара Загора е постъпило предложение от прокурор от съответната прокуратура, за кумулиране на наказания, постановени спрямо И. А. по различни наказателни производства. С разпореждане от 11.12.17 г.съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание; указал е да се призове осъденият, като му се връчи и препис от предложението; допуснал е правна помощ чрез процесуално представителство на лицето като непълнолетен и е изискал местната адвокатска колегия да определи защитник, който да бъде назначен като служебен такъв. На стр.10 от първоинстанционното производство е приложена призовка за осъдения, приета на 14.12.17 г.от лицето Л. И., отразена като баба. От същата е видно, че е връчено предложението за групиране на наказанията със съответни указания. Сред тях не фигурира възможността осъденият да упълномощи защитник, ако желае и не е предупреден, че при невъзможност да стори това, ще му бъде назначен служебен защитник, най-малко поради присъствие на изискванията на чл.94,ал.1,т.1 НПК. В съдебно заседание на 28.12.17 г.А. не се е явил, като е изведена преценка за негово редовно призоваване. Назначен му е изпратеният от съответната адвокатска колегия служебен защитник, производството е изгледано в отсъствие на осъдения и е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. Както този съд нееднократно е заявявал, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице,а в съответствие с процесната процедура- на осъдения. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия/осъдения с ефективно упражняване на каталога от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване не се осъществява непременно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на лицето - дали то е запознато с воденото срещу му дело, но въпреки това е манифестирало поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този аспект следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия или осъдения, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за започнало срещу им наказателно дело. В контекста на казаното следва да се прецени какви са действията, предприети от конкретния съдебен състав за призоваване на А., като с оглед тях и/или констатирано бездействие бъде установено дали осъденият е имал познание за висящото срещу му производство и сам се е отказал от участие в него. Съгласно разпоредбата на чл.180, ал.1 НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето,за което са предназначени. Според ал. 2 на посочения законов текст, когато то отсъства, се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма такъв-на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В съответствие с разпоредбата на чл.179,ал.2 НПК, в изпращаната на обвиняемия призовка /в случая осъденият е с права и задължения на тази фигура, предвид приравняване на процесната процедура към общата такава за разглеждане на наказателни производства пред съд, що се касае до призоваване и участие на лицето в съдебно заседание/ се вписва правото му да се яви със защитник. Същевременно обаче, както към момента на разглеждане на делото пред РС-Стара Загора, така и понастоящем И. А. е непълнолетен. Следователно нему се дължи разглеждане на делото според правилата на глава тридесета от НПК „Особени правила за разглеждане на дело за престъпления, извършени от непълнолетни”. Този регламент залага по-висок стандарт за призоваване, съгласно който да се изведе изпълнение на редовна процедура по отношение на непълнолетното лице. Чл.392,ал.1 от процесуалния закон императивно предвижда при разглеждане на такива дела да се призовават родителите или попечителите на непълнолетния, като съгласно ал.2 на обсъждания текст неявяването на същите не е пречка за гледане на производството, освен ако съдът намери участието им за необходимо. Или казано просто, за да бъде осъществена изцяло процедурата по призоваване на един непълнолетен подсъдим или осъден, освен неговото, е задължително и призоваване на родител или попечител. Изложеното, пренесено към конкретния казус, очертава непредприемане от страна на решаващата инстанция на процесуални стъпки, необходими с оглед уведомяване на непълнолетния А., откъдето еднопосочно да се извежда негово познание за процесното наказателно производство и в тази връзка, за нежелание да участва лично в него. Както вече бе посочено, принципната постановка на процесуалния закон е лицето да бъде уведомено за висящото срещу му наказателно производство лично. Поради тази причина, когато това е станало по силата на визирани изключения, е възможно да се стигне до затруднения при извеждане на дължимо познание в случай, че лицето не се яви в съдебно заседание. И те трябва да бъдат обмислени в светлината на установимото по фактите знание. В настоящия случай А. не е призован лично, а чрез лице, описано като негова баба. Липсва отбелязване в призовката, обратно на твърдението в искането за възобновяване, че получилата призовката жена е баба по бащина линия, като няма съмнение според доказателствата по делото,че искателят не е припознат. Но дори и последният да е наясно с това кой е фактическият му баща и Л. И. да е негова баба по тази линия, няма никаква яснота дали тя е поела ангажимент да уведоми непълнолетния за съдебното заседание и дали му е предоставила предложението на прокурора. Подобно отбелязване в призовката липсва. Освен това съдът, както бе казано, не е изпълнил задължението си да призове майката на А.. Ако това бе сторено, би бил спазен законът с оглед правилата за призоваване на непълнолетен подсъдим, респективно осъден, и в тази връзка би се извеждало познание за висящото срещу му наказателно производство. Съвсем отделен е въпросът какъв би бил резултатът от призоваването на родителя. Той би бил обсъждан само ако все пак е било предприето надлежно призоваване. Макар и без пряко отнасяне към личното познание на осъдения за висящото срещу му наказателно производство, трябва отново да се наблегне на обстоятелството, че в призовката липсва уведомяване за възможността да бъде ангажиран защитник, а директно е пристъпено към призоваването на такъв по силата на Закона за правната помощ. Ето защо ВКС разбира оправдания гняв на упълномощения за процедурата по възобновяване адвокат, който в искането подчертава ангажираността си с касатора по всички водени срещу него наказателни дела и познанието на държавните органи по правораздаване за това. Съвсем на друга плоскост би се решавал въпросът, ако решаващата инстанция бе предприела всички дължими действия по призоваване и уведомяване и въпреки това лицето не бе се явило пред съд. Понастоящем познанието на А. за образуване на дело за групиране на наложените му наказания по различни осъждания не е установено несъмнено именно предвид погазването на процесуалните норми от страна на РС-Стара Загора. Затова се констатира неучастие на осъдения в съдебното производство по причини, стоящи извън него. Предвид изложеното, са налице условията на чл.423,ал.1,изр.1 НПК , наказателното производство следва да бъде възобновено, постановеният съдебен акт-отменен и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. Поради спецификата на процедурата по чл.306,ал.1,т.1 НПК вр.чл.25 НК, не е възможно да се приложи разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК и ВКС да се произнася по мярка за неотклонение. Тъй като обаче А. е настанен в пенитенциарно заведение за изтърпяване на определеното му общо наказание шест месеца лишаване от свобода, следва да бъде сигнализирана ВКП за предприемане на съответни мерки във връзка с възобновяване на производството. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.423 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.3553/17 г.по описа на РС-Стара Загора. ОТМЕНЯВА определение №1846/28.12.17 г., постановено по Н.Ч.Д.3553/17 г. по описа на РС-Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Незабавно да бъде изпратен препис на ВКП за предприемане на действия по мотивите на настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/