Р Е Ш Е Н И Е № 525 София, 05 декември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Фиданка Пенева при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2366/2011 г. Касационното производство е образувано по искане на осъдения Ц. Т. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 23/2011 година по описа на Ловешкия окръжен съд, по което с нова присъда № 6/16.02.2011 година, е потвърдена присъдата на Ловешкия районен съд по н о х д № 393/2006 година, в частта, с която осъденият е признат за виновен в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4 пр. 1 и 2, във вр. с чл. 20 ал. 4 и чл. 26 ал. 1 от НК. В искането, като предпоставка за допустимостта му е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НК – допуснато нарушение на закона. Осъденият твърди, че не е имал съзнание за извършените кражби от другите подсъдими по делото, с което обосновава тезата си, че не е помагач в извършването при условията на продължавано престъпление на двете кражби. Иска отмяна на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъденият Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е частично основателно. С присъда № 110/10.11.2010 година, състав на Ловешкия районен съд е признал осъдения Ц. Т. за виновен в това, че през периода 15.01. 2006 г. – 17.01.2006 година в с.Владиня, Ловешка област при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с осъдените Д. И., И. М., Х. Х. и К. К., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и технически средства са отнели от два обекта, от владението на Г. Д. чужди движими вещи на стойност 1 344 лева и от владението на П. П. – на стойност 834,10 лева, всичко на обща стойност 2 178,10 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – прест. по чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 пр. 1 и 2 и във вр. с чл. 20 ал. 4 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, три месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Съдът се е разпореди с веществените доказателства, като на основание чл. 53 ал. 1, б. „а” от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил „Фолксваген Венто.” с ДК № М 6886 АК, собственост на осъдения Ц. Т.. По жалба на всички съучастници в описаното престъпление и такава от осъдения Т., се е произнесъл Ловешкия окръжен съд с атакуваното въззивно решение, с което потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Настоящият състав намира, с оглед на установеното от фактическа страна от предходните инстанции, относно участието на Т. в първото деяние включено в продължаваната престъпна дейност, на 15.01.2006 година, че отнемането на част от предмета на престъплението, а именно описаните на л. 6 от мотивите на първата инстанция храни и напитки на обща стойност 351,57 лева, с изваждането им от патримониума на собственика на питейното заведение и склада, е извършено без неговото участие. Извършителите на тази кражба, след като изнесли вещите от владението на пострадалото лице /Г. Д./ поради липса на транспорт ги укрили в изоставена постройка. След това един от извършителите-Д. И. от уличен телефон се обадил на друг съучастник /Х., спрямо когото производството приключило със одобрено от съда споразумение/ и го помолил да превозят с неговия личен автомобил някакъв багаж. Тъй като Х. в момента не разполагал с автомобила си помолил Т. с неговия автомобил да направят услугата на И.. Така осъденият Т. се озовал на така описаното предложение и извършил превоза на вещите. По делото не са събрани и съда не е посочил доказателства, с които да се опровергае тезата на Т., че той не е знаел за произхода на тези вещи. От описаното до тук става ясно, че с отнемането на част от вещите от владението на пострадалата Г.Д. първото деяние с правна квалификация по чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4 от НК не е извършено изцяло с помагачеството на осъдения за това Ц. Т., поради което за първото от двете престъпления, описано в обвинителния акт за извършено на 15.01.2006 година, относно вещите – храни и напитки, на стойност 351,57 лева, по реда на възобновяването същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан При тази констатация, настоящата инстанция има правомощието, на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, да възобнови наказателното производство и да оправдае молителя частично само за сумата от 351,57 лева. Не така стоят от фактическа и правна страна обстоятелствата по отнемането на вещите от заведението кафе – бар „Стъпката”, от където двамата извършители И. и М., същата вечер – 15.01.2006 година, отнели и натоварили в автомобила на Т., с негово знание и съгласие телевизор и компютърна конфигурация. Нещо повече, за същите вещи и като знаел произхода им, Т. се съгласил на другия ден да ги транспортира с колата си до гр.Варна, за да бъдат реализирани от И. и М.. С част от получените пари Т. заредил автомобила си на 16.01.2006 г. От фактическа страна е установено, че третото деяние, извършено на 17.01.2006 година е извършено с участието на осъдения Т., който управлявал личния си автомобил, като осъдения М. го насочвал как да стигне до обекта на посегателство – питейното заведение на пострадалия П.. Непосредствено след слизането от автомобила и в присъствието на Т., двамата извършители поставили на главите си шапки – маски и ръкавици. Т. ги изчакал и те натоварили в колата му вещите предмет на втората кражба. С оглед на изложеното и немалкия размер на отнетото имущество, въпреки частичното оправдаване на Ц. Т. за вещите, в чието отнемане не е участвал, наложеното му наказание е минимално по размер и е справедливо по критериите на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 354 ал. 1, т. 2 и чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 23/2011 година по описа на Ловешкия окръжен съд и ОТМЕНЯВА частично постановеноата по него нова присъда № 6/16.02.2011 година, в частта, с която е потвърдена присъдата на Ловешкия районен съд по н о х д № 393/2006 година за участието на Ц. Т. като помагач в отнемането на 15.01.2006 година, на движими вещи от владението на Г. Д. на стойност 351, 57 лева, като го ОПРАВДАВА само за тази сума по обвинението в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: