3 Р Е Ш Е Н И Е № 777 С. 05.01.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1050/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. М. и Т. П. С., двете от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. И., срещу въззивно решение №555 от 30.03.2009 г. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №103 от 26.05.2008 г. по гр. дело №5933/1996 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. В. С., чийто наследници са касаторите, срещу Н. Т. Б. иск за обявяване за окончателен предварителен договор от 27.05.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ парцел ІІІ – 89, кв.118 по регулационния план на Старинна градска част на[населено място], [улица] със застроена и незастроена площ от 390 кв.м. за сумата 3 000 000 неденоминирани лева. Въззивният съд е приел, че след като купувачи по предварителния договор са две физически лица и липсва клауза, че на всеки от тях се продава по ½ идеална част от имота, то договорът не може да бъде обявен за окончателен за ½ идеална част от имота при положение, че само един от купувачите – първоначалният ищец Д. В. С. е заплатил половината от продажната цена. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд не е тълкувал правилно волята на страните по процесния предварителен договор като е приел, че той не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД само за ½ идеална част от имота, щом като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена. Ответницата по касационната жалба Н. Т. Б.,[населено място], оспорва жалбата. Ответникът по касационната жалба А. Д. С.,[населено място], не е заявил становище. С определение №1485 от 29.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №555 от 30.03.2009 г. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ½ идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Предварителният договор по начало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне. В. от страните по него може да иска от другата сключването на окончателен договор. Правото по чл.19, ал.3 ЗЗД да се иска сключване по съдебен ред на окончателен договор е преобразуващо. Това право е делимо и затова при сключването на договора по съдебен ред всеки от договарящите купувачи по предварителния договор има право да придобие съответната идеална част, за която е постигнал съгласие. По същата причина и при няколко продавачи по предварителния договор купувачът има право срещу всеки от тях да иска прехвърляне на притежаваната от него идеална част. Ето защо в разглеждания случай когато по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот има двама купувачи и само един от тях е поискал по съдебен ред сключването на окончателен договор, то няма законова пречка за обявяването му за такъв за съответната идеална част от имота. Това е така, защото той има преобразуващото право да иска по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД обявяването на договора за окончателен за съответната идеална част от имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд с оглед изложеното по-горе по въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, неправилно е приел, че след като купувачи по предварителния договор са две физически лица и липсва клауза, че на всеки от тях се продава по ½ идеална част от имота, то договорът не може да бъде обявен за окончателен само за тази идеална част от имота, за която единият от купувачите – първоначалният ищец Д. В. С. е заплатил половината от продажната цена. При липса на уговорено друго относно правата при придобиването на процесния имот, то следва да се приеме, че те са равни. Не е определен правилно предметът на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е неправилен. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ без да бъде изяснен въпросът за актуалната данъчна оценка на процесния имот. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се установи актуалната данъчна оценка на процесния имот с оглед определяне следващите се разноски по прехвърлянето му. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №555 от 30.03.2009 год. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.