2 Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 08.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 631 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото П. ... (П.) срещу решение № 212/19.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 494/2015 г. на Пловдивския апелативен съд (ПдАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 424/09.07.2015 г. по гр. дело № 988/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд (ПзОС), жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца С. А. Д. сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2010 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба – ищецът С. А. Д. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, нито в предоставения му от съда срок за представяне на писмена защита. С определение № 233/07.03.2016 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 (и раздел II от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 (и мотивите към нея) от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, в които се съдържат задължителни за съдилищата указания относно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, относно релевантните за това обстоятелства, и в частност – по искове, разглеждани по реда на ЗОДОВ (посоченото ТР), и относно обсъждането им в мотивите към съдебното решение. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 (предишна т. 2), пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В случая въззивният съд е приел за установено по делото следното: Срещу ищеца е било образувано предварително производство и впоследствие той е бил привлечен като обвиняем за това, че в качеството си на длъжностно лице – изпълняващ длъжността (и.д.) кмет на [община], е нарушил служебните си задължения и е превишил правата си, като е издал решение, с което в разрез с постановено решение на Върховния административен съд (ВАС) е определил [фирма] за изпълнител на обществена поръчка и е допуснал предварително изпълнение на решението, като на същата дата е сключил и договор със същата фирма в нарушение на чл. 18, т. 1 от ЗОП, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. По отношение на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. По внесения обвинителен акт първоинстанционният съд е постановил присъда, с която ищецът е признат за виновен по обвинението за извършване на това престъпление и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Въззивният съд е потвърдил тази присъда, а Върховният касационен съд (ВКС) е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд, който е постановил нова присъда, с която е отменена присъдата на окръжния съд и ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 282, ал. 1 от НК, като това въззивно решение е оставено в сила от ВКС. Въз основа на събраните по настоящото дело доказателства, въззивният съд е приел за установено и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие воденото против него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, притеснение и страх от бъдещето поради евентуалното му осъждане, особено след постановената на две инстанции осъдителна присъда; уронване на престижа и доброто му име в едно сравнително малко населено място, където много от хората са знаели за повдигнатото обвинение и хода на наказателното производство, изпитван срам сред познати, колеги и приятели; нервност, избухливост, тревожност и неудобства от провежданите процесуално-следствени действия, невъзможност да упражнява хобито си – лов, вследствие отнемането на ловното му оръжие, което допълнително го е натоварило психически; влошаване на здравословното му състояние като пряка последица от преживения стрес с възникване на тежка хипертонична криза, протекла и със сърдечна недостатъчност, довела до хоспитализация, като и до момента, а и в бъдеще е необходимо непрекъснато лечение за поддържане на нормални стойности на артериалното налягане. Отчетен е и характерът на наложената мярка за неотклонение „подписка” и е прието, че всичко това се е отразило негативно върху емоционалното и психическото състояние на ищеца, както и че тези неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото против него наказателно производство, продължило през периода 24.02.2005 г. - 06.06.2008 г. Въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че единствено предявеното обвинение и воденият наказателен процес са попречили на ищеца да спечели местните избори за кмет на общината през 2007 г., но е намерил, че не може да се отрече отрицателното влияние на този фактор и създадената обществена нагласа в тази насока при провеждане на кандидат-кметската кампания, още повече предвид вече постановената към този момент осъдителна присъда, която е била широко отразена в местните медии. При така приетите за установени по делото обстоятелства, за да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 30 000 лв., апелативният съд е посочил, че е взел предвид: реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото по вид, интензитет и продължителност; възрастта на ищеца, обществената му известност, заеманото от него служебно положение; психическото му състояние, вследствие изживения стрес, отразило се на промяна в начина му на живот; трудовата му заетост и отношенията му с околните, създадената несигурност за бъдещето; характера на повдигнатото срещу него обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК и на предвижданото наказание – от 1 до 8 години лишаване от свобода; продължителността на периода, през който спрямо ищеца са извършвани действия и са постановявани актове в рамките на наказателното производство – 3 години и 3 месеца; взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „подписка“, която е сравнително лека; обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление в област, която е професионалната му реализация, което се е отразило на възможностите му за професионални изяви и авторитета му на професионалист; известността му в обществото и очакванията на гражданите и завишените изисквания за неговото поведение, предвид които е приел, че повдигането на незаконното обвинение срещу него е повлияло още по-негативно на неимуществената му сфера, на неговото лично и професионално достойнство; посочил е, че е отчел и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот. С така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, апелативният съд – в съответствие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС – е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди. Оплакванията в обратна насока, изложени в касационната жалба, са неоснователни. Основателно са обаче оплакванията на жалбоподателя, че в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд не е посочил какво е конкретното значение на обсъдените от него обстоятелства по делото при определянето на размера на обезщетението – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. Основателни са и оплакванията на касатора, че тази необоснованост на въззивното решение е довела и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, като в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от апелативния съд размер на обезщетението е завишен спрямо действителния размер на вредите – с оглед конкретните обстоятелства по делото, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-нисък размер на обезщетението. Тъй като необосноваността на въззивното решение и допуснатото от апелативния съд нарушение на материалния закон не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по служба – в качеството му на и.д. кмет на община; той е бил оправдан по това обвинение, но при променливо развитие на наказателното производство, в рамките на което се е стигнало до постановена на две инстанции осъдителна присъда. Неправомерното наказателно преследване е оказало негативно отражение върху ищеца, изразяващо се не само в психически и емоционален стрес, притеснение и страх от бъдещето поради евентуалното му осъждане на лишаване от свобода, а се отразило негативно и на здравословното му състояние, както и върху доброто му име в обществото и професионалната му реализация. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищеца обезщетение. От друга страна, наказателното производство срещу ищеца е било приключено в разумен срок, като срещу него е била наложена най-леката мярка за неотклонение; отменената от ВКС осъдителна присъда е била условна - изтърпяването на наложеното с нея наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Претърпените от ищеца душевен дискомфорт и притеснения, както и влошаването на здравословното му състояние не са по-големи от обичайните в подобни случаи и не са с траен характер. Не са значителни и необратими и негативните последици върху доброто име и професионалното развитие на ищеца, като наказателното преследване е било разгласено само в местните медии. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят значително по-нисък размер на дължимото от ответника на ищеца обезщетение, в сравнение с присъденото от въззивния съд. Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), сумата от 8 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната П. има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. По изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 8 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска за тази разлика и лихвата върху нея. Обжалваното въззивно решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Промяната на крайния резултат по делото налага частична отмяна на обжалваното въззивно решение и в частта му относно разноските. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца, претендираните и направени от последния, разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса и за възнаграждение на вещите лица – в пълния им общ размер от 760 лв., както и за заплащане на възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска – в размер 320 лв., или – общо – сумата 1 080 лв. С оглед на това, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която, като е потвърдено първоинстанцинното решение, ответната П. е осъдена да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата 1 080 лв. до сумата 1 656 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца, и претендираните и направени от последния, разноски във въззивното производство за заплащане на възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, предмет на въззивното производство, а именно – сумата 533 лв. С оглед на това, въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която ответната П. е осъдена да заплати на ищеца разноски за въззивното производство за разликата над сумата 533 лв. до сумата 2 000 лв. Въззивното решение следва да се остави в сила в частта за разноските, с която П. е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 613 лв., представляваща общия размер на дължимите разноски за двете съдебни инстанции. В касационното производство страните не са направили претенции за присъждане на разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 212/19.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 494/2015 г. на П. апелативен съд, – в частта, с която П. . е осъдена да заплати на С. А. Д., по предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, разликата над сумата 8 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика за периода от 06.06.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски – за разликата над сумата 1 080 лв. до сумата 1 656 лв. – пред първата инстанция и за разликата над сумата 533 лв. до сумата 2 000 лв. – пред въззивната инстанция; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д. срещу П. .., иск с право основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над сумата 8 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика за периода от 06.06.2010 г. до окончателното ѝ изплащане; ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/19.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 494/2015 г. на П. апелативен съд, – в останалата част, с която П. ... е осъдена да заплати на С. А. Д., по предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 06.06.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1 613 лв. (хиляди шестстотин и тринадесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.