5 Р Е Ш Е Н И Е № 281 София, 22 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1149/2018 година Производството е образувано на основание чл. 346, ал.1, т. 1 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия В. Г. Д., против въззивно решение № 254/12.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 435/2018 г. от Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се сочи, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е явно несправедливо поради неправилна оценка на обстоятелствата, имащи значение за степента на отговорността, недооценяване на положителните характеристични данни, отразени в справката, изготвена от кмета на [населено място]. Отправеното искане е за намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Пазарджик с присъда №34/28.06.2018г., постановена по НОХД № 344/2018 г., признал подсъдимия В. Д. за виновен в това, че в периода 13.01.2018 г. – 15.01.2018 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил на различни лица високорискови наркотични вещества в големи размери – кокаин с общо нетно тегло 391,435 грама и марихуана с нетно тегло 0, 895 грама на обща стойност 37877, 45 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал. 2, изр. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 80 000 лева. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Д. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Приетият от подсъдимия ред за разглеждане на делото е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчения режим на чл. 58а от НК. При отмерването на обема наказателна принуда предходните инстанции са установили превес на отегчаващите обстоятелства, които са обусловили срок на лишаване от свобода над средния за този вид престъпления, а именно дванадесет години лишаване от свобода, който с оглед проведената процедура е редуциран до осем години лишаване от свобода. Касационната проверка не установи нарушения при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание. Високата степен на обществена опасност на инкриминираната дейност и на личността на подсъдимия е изводима от данните по делото. В тази връзка съдът е съобразявал интензитета на продължаваната престъпна дейност, извършена от подсъдимия в рамките на три дни. Фактите по делото сочат, че той е известен и популярен сред наркозависимите лица (виж показания на свидетелите И., Й.), активно занимаващ се с действия по наркоразпространение, поради което и конкретните параметри на засегнатите обществени отношения не са пренебрежимо малки. Личността на дееца също е компрометирана от предходните му осъждания, извън това, обуславящо квалификацията опасен рецидив. Видно от материалите по делото те се отнасят до извършени от него престъпления по чл. 152, ал. 3 от НК, по чл. 155, ал. 3 от НК и по чл. 159а, ал. 2 от НК. Съдебните актове са влезли в сила през 2006 г., като с тях подсъдимият е наказван с лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК. Възраженията на защитата, че тези осъждания са прекалено отдалечени назад във времето, а престъпленията са в отношение на съвкупност, не могат да се преценяват от гледната точка на настъпила позитивна промяна в личността на подсъдимия. Това е така, защото не може да се пренебрегне фактът, че той е започнал сега обследваната престъпна дейност по-малко от една година, след като е изтекъл изпитателният срок в размер на седем месеца и един ден, определен на основание чл. 70, ал. 6 от НК, по отношение на наказанието за третото по ред осъждане. Всичко това показва висока резистентност срещу възпитателния и предупредителен ефект на упражняваната спрямо него наказателна принуда. Затова и оплакването за надценяване на съдебната биография на подсъдимия е неоснователно. Не се оправдава и твърдението, че съдът е игнорирал положителните данни за личността на подсъдимия, изводими от представената пред въззивния съд характеристична справка от кмета на [населено място]. Точно обратното личи от съдържанието на проверявания съдебен акт, в който съдът на стр. 12 е изложил аргументите си, доколко представената справка, обсъдена в контекста на отегчаващите обстоятелства, обосновава необходимост от преоценка на факторите, значими за индивидуализация на наказанието. Касаторът акцентира и върху някои недотам прецизни редакции в решението, но отсъствието на предпоставки за смекчаване на санкцията е изведено достатъчно ясно. Разсъжденията в жалбата, че „прякорът” на подсъдимия не може да бъде израз на негативна оценка на личността му, по принцип следва да се споделят. Същественото е, че въззивният съд не е обсъждал другото, алтернативно наименование на подсъдимия (прякора), в кръга на обстоятелствата, относими към степента на отговорността. Споменаването му е във връзка с обсъждането на дадената от полицейски инспектор негативната характеристична справка за личността на подсъдимия, в която присъства неговото алтернативно наименование. В посочения смисъл следва да се разбира отбелязването на прякора на подсъдимия в решението, а не в този, вложен в жалбата. Приетите за установени смекчаващи обстоятелства (семейна ангажираност на подсъдимия и деца, за които се грижи), както и тяхната относителна тежест, са получили адекватна оценка. Наличието им не компрометира извода на предходната инстанция, че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия Д. от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. Утвърдената от въззивния съд санкция не е явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Обемът на наказателната принуда е адекватен и на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Ето защо няма основание за ревизията й, в какъвто смисъл е отправеното искане от подсъдимия. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 254/12.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 435/2018 г. от Апелативен съд - Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.