4 14 Р Е Ш Е Н И Е №50015 гр. София,20.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2321 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. По касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК / е допуснато касационно обжалване на решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1155/04.08.2020г. по т.д.№1796/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав, в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - УНИ Хоспитал“ ООД, на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава в общ размер 300 896,05 лева върху всяка от главниците, съответно: 1.) 6 649,63 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. февруари 2017г. в размер на 27 265 лева, за период на забава от 01.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 2.) 32 638,58 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. март 2017г. в размер на 138 560 лева, за период на забава от 01.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 3.) 45 899,12 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. април 2017г. в размер на 202 001 лева, за период на забава от 01.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 4.) 63 938,32 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. май 2017г. в размер на 292 104 лева, за период на забава от 01.07.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 5.) 20 449,57 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юни 2017г. в размер на 97122 лева, за период на забава от 01.08.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 6.) 9005,36 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юли 2017г. в размер на 44 532 лева, за период на забава от 01.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 7.) 25 105,83 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. октомври 2017г. в размер на 141 663 лева, за период на забава от 01.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 8.) 9752,32 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. ноември 2017г. в размер на 57 744 лева, за период на забава от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 9.) 977,78 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. декември 2017г. в размер на 6090 лв., за период на забава от 01.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 10.) 21 319,18 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. януари 2018г. в размер на 140 053 лева, за период на забава от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 11.) 6 068,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. февруари 2018г. в размер на 42172 лв., за период на забава от 01.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 12.) 12 161,77 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. март 2018г. в размер на 89 718 лева, за период на забава от 01.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 13.) 14 980,76 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. април 2018г. в размер на 117 752,67 лева, за период на забава от 01.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 14.) 4941,86 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. май 2018г. в размер на 41567 лева, за период на забава от 01.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 15.) 2291,71 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юни 2018г. в размер на 20729 лева, за период на забава от 01.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 16.)12506,78 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юли 2018г. в размер на 122 349 лв., за период на забава от 01.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 17.) 5 827,49 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. август 2018г. в размер на 62 067,94 лева за период на забава от 01.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 18.) 5 749,50 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. септември 2018г. в размер на 67 202 лева, за период на забава от 01.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 19.) 632,40 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 6 661 лева, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1, вр. с чл.20, ал. 1, т.4 от ЗЗО сума в общ размер на 1 717 352,61 лева, представляваща стойност на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и на медицински изделия, по следните договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки: договор №13/РД-29-411/26.02.2015г., продължен с допълнително споразумение №44/10.06.2016г.; договор №13/РД-29-411/31.05.2017г. и договор №13/РД-29-411/30.05.2018г., както и договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г. за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г., също и януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г., ведно със законна лихва от завеждане на делото – 09.09.2019г. до окончателното изплащане, решението на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Въвежда оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на чл.269 от ГПК като не е обсъдил направените във въззивната жалба и в писмената защита оплаквания за недължимост на лихвите, претендирани с акцесорните искове. Счита за неправилен и извода за основателност на предявения акцесорен иск. Изтъква, че нито в ЗЗО, нито в договорите между страните е предвиден срок за заплащане на надлимитна дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД и НЗОК следва да се счита в забава от деня на поканата, тоест от деня на завеждане на исковете в съда. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, /МБАЛ „УНИ Хоспитал“ ООД/, поддържа, че въззивното решение е правилно и обосновано. Счита за неправилно твърдението на касатор, че в сключените между страните договори няма уговорени срокове, в които реално извършената и отчетена дейност следва да бъде заплатена. Поддържа, че съгласно чл.45 от договор №13/РД-29-411/26.02.2015г., продължен с допълнително споразумение №44/10.06.2016г., както и по силатга на договор №13/РД-29-411/31.05.2017г., НЗОК се е задължила, чрез РЗОК да заплаща на болницата до 30 – то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност, предмет на договора. Аналогично задължение било установено и в договор №13/РД-29-411/30.05.2018г., в който било предвидено, че НЗОК, чрез РЗОК, заплаща на болницата до 25 – то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от нея дейност. Счита, че посочените срокове следва да намерят приложение и по отношение на извършените и отчетени през процесния период медицински дейности, респективно предоставени медицински изделия, надвишаващи установените месечни лимити. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Въззивният съд е установил, че между страните са сключени по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗО договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД29-411/26.02.2015г., продължен с Допълнително споразумение №44/10.06.2016г. към него, Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/31.05.2017г. и допълнителни споразумения към същия и Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/30.05.2018г, Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г., Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., с допълнителни споразумения към същите. Приел е за безспорен и факта на предоставяне от ищеца на медицинските услуги и медицински изделия, претендирани за заплащане по делото. След анализ на приложимата към правоотношението императивна законова уредба /чл.3 и чл.81 ал.3 от ЗЗ, чл.2, чл.4, чл.5, чл.23, ал.2, чл.25, чл.46, чл.53, чл.55 и чл.59 от ЗЗО/, съдът е приел, че заложените в договорите между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ по чл.45 от ЗЗО и РЗОК ограничения в броя на изпълняваните от лечебното заведение дейности, противоречат на императивни правила на закона и основни принципи на задължителното здравно осигуряване. Приел е, че уговарянето на такъв лимит на дейности и плащания от НЗОК влиза в пряко противоречие с установената в чл.59, ал.2 от ЗЗО, вр. чл.55, ал.3 от ЗЗО забрана в Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК. С оглед на това е приел, че по отношение на процесните претендирани за плащане дейности са налице всички предпоставки по чл.47 от ЗЗО за заплащането им от касата, като не са налице и изключенията по чл.51 от ЗЗО, когато касата може да откаже плащане. Посочил е, че изцяло ангажимент на НЗОК е така да организира разходването на средствата от бюджета си, че да обезпечи финансово своевременното заплащане на извършените дейности на изпълнителя на медицинската помощ, като нито една норма от закона не предвижда хипотеза, при която по причина административна дейност, респ. разчети на бюджета след решения на НС на НЗОК, да се достигне като последица до прехвърляне на отговорността за заплащане върху здравноосигурените лица или върху изпълнителите на медицинска помощ, а предложеното от ответника тълкуване в последния смисъл е противно на цялостната нормативна уредба на задължителното осигуряване. Счел е, че определяните лимити за процесните периоди не са съответни на реалните обеми извършвани дейности от ищеца, като изпълнител на медицинска помощ, при което НЗОК не може да бъде освободена от отговорност, а следва да изпълни законово вменените й задължения и да бъде осъдена да заплати на ищеца реално изпълнената от него медицинска помощ в пълния доказан и претендиран размер. Изтъкнал е, че основателността на главните искове, обуславя и основателността на акцесорните искове за обезщетение при забавено изпълнение, поради което е потвърдил като правилно решението и в частта, с която исковете по чл.86 от ЗЗД са уважени. С определение №50624/22.11.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения? По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл.269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба: Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.86 от ЗЗД. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода, че НЗОК следва да заплати търсеното обезщетение в сроковете за изпълнение, посочени в договорите – до 30 –то, съответно до 25 – то число на месеца, следващ отчетния. Поддържа, че НЗОК изпада в забава едва след като Надзоврния съвет /НС/ на НЗОК вземе решение да заплати надлимитната дейност, а след като по делото не е установено НС да е вземал решение за предоговаряне, е налице хипотезата на чл.84 ал.2 от ЗЗД и НЗОК е в забава от датата на завеждането на иска. Тези доводи не са обсъдени изрично от въззивния съд, който е споделил становището на първоинстанционния съд за основателност на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, като е посочил, че основателността на главните искове, обуславя и основателността на акцесорните искове за обезщетение при забавено изпълнение. Констатацията на състава на ВКС за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което касационната инстанция следва да се произнасе по заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 от ГПК. Решението на Софийски апелативен съд не е допуснато до обжалване и е влязло в сила в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - УНИ Хоспитал“ ООД, на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.59, ал.1, вр. с чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО сумата в общ размер на 1 717352,61 лева, представляваща стойност на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и на медицински изделия, по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както следва: договор №13/РД-29-411/26.02.2015г., продължен с допълнително споразумение №44/10.06.2016г., договор №13/РД-29-411/31.05.2017г. и договор №13/РД-29-411/30.05.2018г., както и договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г., също и януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 09.09.2019г. до окончателното изплащане. Поради това основателността на предявения иск за заплащане на стойността на извършената медицинска дейност, надвишаваща установените лимити в Приложение №2 към всеки от договорите, не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. В действащата за процесния период нормативна рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, не се предвижда изрично срок за заплащане от НЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити / надлимитна дейност/. Срок за заплащане на тези дейности не е предвиден в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017г. и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018г. В процесния период Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, обн. ДВ, бр.25 от 31.03.2016г., в сила от 01.04.2016г., регламентира обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО. Посоченият подзаконов нормативен акт е обявен за нищожен, с решение №1341 от 31.01.2019 г. на ВАС,/ обн. ДВ. бр. 5 от 17.01.2020г., в сила от 17.01.2020 г./ съответно същият не поражда правни последици от самото му издаване. Изричен срок за изплащане на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, не е уговорен и в Националните рамкови договори за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г.и за 2018г. В чл.333 от НРД за МД за 2017г. е предвидено, че в изпълнение на чл. 4, ал. 5 ЗБНЗОК за 2017г. и чл. 4, ал.5 от ЗБНЗОК за 2018г. представителите по чл.54, ал.1 от ЗЗО извършват наблюдение и анализ за изпълнението на договорените обеми, както и текущо – за изпълнението на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания към 30.06.2017г., 30.09.2017г., 31.12.2017г. и към 31.03.2018г. по месеците на извършване на дейността. В случай, че при анализа се установи превишение на договорените обеми и/или очакван преразход на средствата за здравноосигурителни плащания за БМП, за медицински изделия, прилагани в БМП, или за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, надхвърлящ с повече от 3 на сто на месечна база с натрупване до края на 2017г., НС на НЗОК и УС на БЛС преминават към договаряне на коригирани цени в рамките на оставащите средства в рамките на 2017 г. в срок до 20-о число на месеца, следващ анализа. Съгласно чл.333 ал.7 от договора, текущо през периода на действие на този договор в зависимост от оказаната на ЗОЛ медицинска помощ, когато по някоя дейност се достигне обемът, преди да е извършена актуализация по ал.3, 4 и 6, тези дейности се заплащат в рамките на наличните средства за здравноосигурителни плащания за БМП по бюджета на НЗОК. Срок за тези плащания обаче не е предвиден. Аналогична уредба се съдържа и в чл.334 и чл.334 а на НРД за МД за 2018г. Срок за заплащане на медицински дейности, надвишаващи размера на определените за изпълнителя месечни стойности, не е предвиден и в сключените между ищеца и НЗОК договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г. и допълнителните споразумения към тях. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че сроковете по изменения чл.43 /неправилно сочен от страната като чл.45/ от договор №13/РД-29-411/26.02.2015г., продължен с допълнително споразумение №44/10.06.2016г. и чл.45 от №13/РД-29-411/31.05.2017г., съгласно които плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30 – то число на месеца, следващ отчетния и чл. 46 от договор №13/РД-29-411/30.05.2018г., предвиждащ, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 25 – то число на месеца, следващ отчетния, се прилагат и за надлимитните дейности. В посочените клаузи от договорите се предвиждат срокове за ежемесечно заплащане само на договорената, извършена и отчетена дейност, в рамките на определената месечна стойност по приложение №2 към съответния договор. Този извод се подкрепя освен от смисловото тълкуване на посочените клаузи, така и от наличието на клаузи в договорите, предвиждащи възможност за плащане на надлимитните дейности по решение на Надзорния съвет на НЗОК в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, без обаче да предвиждат конкретни срокове за извършване на тези плащания. Такива клаузи са, както следва: чл.42 от договор №13/РД-29-411/26.02.2015г., продължен с допълнително споразумение №44/10.06.2016г., предвиждащ, че отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия, лекарствени продукти на основание чл.32, ал.13, т.6 /дейност, надвишаваша определените стойности на изпълнителя по реда на чл.4 ЗБНЗОК за 2015г./, посочена в месечното известие, се заплаща от възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК; чл.39 ал.7 от договор №13/РД-29-411/31.05.2017г., съгласно който възложителят може да внесе мотивирано предложение до надзорния съвет на НЗОК за коригиране на определените стойности в приложение №2 по договорите с изпълнителите на БМП с доклад до управителя на НЗОК за конкретните обстоятелства, довели до необходимост от промяна, на основание получено от изпълнителя мотивирано предложение; чл.39 ал.3 от договор №13/РД-29-411/30.05.2018г., съгласно който възложителят може да внесе мотивирано предложение до надзорния съвет на НЗОК за коригиране на определените стойности в приложение №2 по договорите с изпълнителя, на основание получено от изпълнителя мотивирано предложение. Въпреки липсата на изрично предвиден срок за заплащане на извършената надлимитна дейност в сключените между страните договори и в приложимите нормативни актове, в случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на съответния годишен бюджетен закон. В чл.55а от ЗЗО е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл.24 т.8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, означаващ, че бюджетните процеси следва да са свързани с една бюджетна година и че бюджетните приходи за поети задължения и за плащания през текущата година трябва да бъдат използвани през същата година. В съответствие с този принцип НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени / при липса на други нормативно установени предвиждания/. За целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити. В бюджета на НЗОК се предвижда задължителен резерв /чл. 25 от ЗЗО/, като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на здравноосигурителните плащания. С разпоредбите на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017г. и § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018г., е предоставена възможност на НЗОК да ползва преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно чл.23 ал.2 от ЗЗО при недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Съгласно чл.115 ал.1 от Закона за публичните финанси НС на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Тези правомощия могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година. Следователно когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени / в случая 31.12.2017г. и 31.12.2018г./, като едва след изтичането на годината изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД на изпълнителите на медицинска помощ като титуляри на вземанията . Отказът на съответната РЗОК да приеме и да осъществи проверка на представените от изпълнителите на медицинска помощ финансово-отчетни документи за надлимитните медицински дейности не освобождава НЗОК от последиците на забавата. Това разрешение е възприето и в решение №141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., което е приложимо и при действащата през процесния период нормативна уредба, както и в решение №47 от 19.04.2022г. по т. д. №418/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №50173/16.12.2022 г. по т. д. №419/2022г. на ВКС, ТК, I т. о. По изложените съображения неправилен се явява изводът на въззивния съд относно приложението на уговорените в договорите за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., срокове при определяне на падежа на процесните вземания за неплатена надлимитна медицинска дейност по клинични пътеки и за медицински изделия. С оглед на това въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 от ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. С влязлата в сила част на решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд, е установено, че за НЗОК е възникнало задължение към „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, в общ размер на сумата 1 717 352,61 лева, представляваща стойност на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и на медицински изделия, по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., от които суми в общ размер от 1007081 лева за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г., както и суми в общ размер от 710 271,61 лева за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г. Размерът на обезщетението за забава на сумата от 1 007 081 лева / сборът от всички дължими главници за 2017г., за периода от 01.01.2018г. до датата на исковата молба - 09.09.2019г., определен с електронен калкулатор, възлиза на 172 602,49 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата от 710 271,61 лева / сборът от всички дължими главници за 2018г., за периода от 01.01.2019г. до датата на исковата молба - 09.09.2019г., определен с електронен калкулатор, възлиза на 49 718,97 лева. Или общият размер на дължимата мораторна лихва върху присъдените главници възлиза на 222 321,46 лева. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №1155/04.08.2020г. по т. д. №1796/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, лихва за забава за разликата над 222 321,46 лева до присъдения размер от 300 896,05 лева, която разлика съставлява претендирана лихва за периода от 01.04.2017г. до 01.01.2018г. за забава на сумата 1 007 081 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г. и претендирана лихва за периода от 01.02.2018г. до 01.01.2019г. за забава на сумата 710 271,61 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г. по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г., Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен за разликата над 222 321,46 лева до присъдения размер от 300 896,05 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решение №1155/04.08.2020 г. по т. д. №1796/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за разликата над 80 728,34 лева. Разноски на Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, за въззивното производство не са присъждани, такива не се претендират от болницата и за касационното производство. Ответникът по касация „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, следва да бъде осъден да заплати на касатора НЗОК направените разноски за трите инстанции в общ размер на 3340,89 лева, съответно на изхода на касационното производство, както следва: 64,19 лева за първоинстанционното производство, 1587,70 лева за въззивното производство и 1689 лева за касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1155/04.08.2020г. по т.д.№1796/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, лихва за забава за разликата над 222 321,46 лева до присъдения размер от 300 896,05 лева, която разлика съставлява претендирана лихва за периода от 01.04.2017г. до 01.01.2018г. за забава на сумата 1 007 081 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки и за медицински изделия за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г. и претендирана лихва за периода от 01.02.2018г. до 01.01.2019г. за забава на сумата 710 271,61 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки и за медицински изделия за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г. по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., както и в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над 80 728,34 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Национална здравноосигурителна каса, Булстат[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 222 321,46 лева / двеста двадесет и две хиляди триста двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ до присъдения размер от 300 896,05 лева /триста хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и пет стотинки/, която разлика съставлява претендирана лихва за забава за периода от 01.04.2017г. до 01.01.2018г. на сумата 1 007 081 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г. и претендирана лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до 01.01.2019г. на сумата 710 271,61 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г. ОСТАВЯ В СИЛА решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Национална здравноосигурителна каса, Булстат[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] сумата 3340,89 лева /три хиляди триста и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.