3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 640 София, 18.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия М. Първанов гр.д.№3202 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. З., срещу решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.03.2019 г. по гр. дело №1824/19 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Е. Х. В. е осъдена на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД да върне на И. Д. П. и С. Л. П. апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „..“, ет..., заедно с мазе № ... Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.236 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ето защо договорът между страните е станал безсрочен. От връчването на наемателката на нотариална покана на 18.05.2015г (за прекратяване договора за наем и предаване на имота) до образуване на настоящето производство са минали четири години, това обстоятелство обаче само по себе си и бездействието на наемодателката толкова време, не може да обоснове извод, че между страните са съществували други правоотношения, които са прикрити от договора за наем. Жалбоподателката счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение липсва конкретен правен въпрос, а има само позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Изложени са доводи, че въззивинят съд неправилно е приел, че процесният договор не е нищожен като привиден, с който се прикрива сключен между страните договор за паричен заем. Ответниците по касационната жалба И. Д. П. и С. Л. П., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Претендират деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 1200 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА Е. Х. В., [населено място], да заплати на И. Д. П. и С. Л. П., двамата от [населено място], 1200 лв. деловодни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.