Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 74   София,20.07. 2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:   Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 726 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Дженерали застраховане"А. срещу решението от 27.06.2008 год. по т.д. № 3671/2007 год. на Софийски градски съд с което е оставено в сила решението от 08.08.2007 год. по гр.д. № 8709/2006 год. на Софийски районен съд. С него са били уважени в частичен размер обективно съединените искове с правно основание чл.402 ал.1 вр.чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ предявени от ЗА. Касационният контрол е допуснат при наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – съществен за точното прилагане на закона материалноправен въпрос – обективните предели на застраховката по риска "Гражданска отговорност" при хипотезата, когато увреждащото и увреденото превозни средства са елементи от едно съставно ППС с един и същи водач. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.80 ал.1 ЗЗ (отм.) и чл.5 ал.1 НЗЗ (отм.), което е довело и до неправилното становище, че следва да бъде ангажирана отговорността му по чл.407 ал.1 вр.чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът по касация ЗПА. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са от ЗПА. Фактическите обстоятелства са безспорни. Страните по делото са застрахователи съответно на товарен автомобил и на ремарке. В резултат на ПТП, причинено от водача на товарния автомобил (влекача) са причинени вреди на прикаченото към него ремарке. В качеството на застраховател по застраховка "Каско", ЗА. Спорът пред съдилищата по същество се е развил на плоскостта на това, налице ли е правна възможност за успешно провеждане на иска, доколкото водачът и на увреденото и на увреждащото пътно превозно средство всъщност е един и същ, въпреки, че собствениците, застрахователите и договорите са различни. Съдилищата са приели че главният иск е допустим и основателен, поради което са го уважили до размера, установен от доказателствата по делото и при зачитане на направеното извънсъдебно плащане. Съобразно това е уважен и акцесорния иск за обезщетение за забава. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Съгласно чл.80 ал.1 ЗЗ (отм.), застрахователят по риска "Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Всъщност, тезата на касатора е, че не е налице причиняване на вреда на трето лице, а е налице "самоувреждане", доколкото съставното ППС следва да бъде разглеждано като едно цяло - § 6 т.20 от ДР на ЗДвП и увреждането на ремаркето се дължи на виновното поведение на неговия (на ремаркето) водач. Изложено е и становище по приложимост на разпоредбата на чл.13 ал.3 НЗЗ (отм.), съобразно която обезщетението се изплаща поравно от застрахователите, сключили застраховка по отношение моторното превозно средство, ремаркето или полуремаркето. Тази теза е била подържана и пред инстанциите по същество. Тезата на касатора по приложимостта на чл.13 ал.3 НЗЗ (отм.) не може да бъде споделена, поради това, че не намира опора при тълкуването на закона. Цитираната разпоредба на чл.13 НЗЗ (отм.) предвижда споделена отговорност на застрахователи при хипотезата, когато вредите от съставното ППС са причинени на трети по отношение на това съставно ППС вещи или лица. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Неправилно ЗК"Орел" счита, че тя е приложима в случая, като доброволно е заплатил на насрещния застраховател половината от стойността на причинената вреда на ремаркето. Поради това СРС е ангажирал отговорността му по главния иск до размера на 2450.61 лв. – остатъка до пълния размер на вредата, както и за половината размер от акцесорния – 478.05 лв. Всъщност, хипотезата на "самоувреждане" е различна от тази по чл.13 НЗЗ, и по-скоро би следвало да бъде разгледана на плоскостта на чл.80 ал.1 ЗЗ (отм.) и чл.5 ал.1 НЗЗ (отм.). Съгласно цитираните разпоредби, застрахована е отговорността на водача на увреждащото ППС по отношение на вредите, нанесени на трети лица. Съдебният състав счита, че предпоставките чл.80 ал.1 ЗЗ (отм.), респ.чл.5 ал.1 НЗЗ (отм.), също не са налице в случая. На първо място, влекачът няма характеристиката на увреждащо МПС, доколкото щетата по ремаркето е произтекла не от сблъсък с него, а от това, че поради неправилни действия на водача (несъобразена скорост при спускане по наклон), то се е откачило и преобърнало. Не е налице и втората кумулативна предпоставка – водачът на увреждащото МПС (ако се приеме, че е такова), чиято отговорност е застрахована, да е различен от водача на увреденото ППС. Както неколкократно бе посочено, водачът и на влекача и на ремаркето е един и същ. Т.е. щетата по ремаркето е произтекла от неправилните действия на неговия водач. Това действително е основание за заплащане на обезщетение по доброволната "Каско" застраховка, но не поражда основание за регрес към застрахователя на влекача, поради изложените по-горе съображения. Ако би се приело обратното, би се стигнало до различно правно положение на елементите на съставното МПС в хипотезата на чл.5 ал.1 НЗЗ (отм.) от това, на същото МПС в хипотезата на чл.13 ал.3 НЗЗ. Както бе посочено по-горе – влекачът и ремаркето (макар и различни обекти) не са "трети вещи" едно към друго в хипотезата на ПТП, причинено от съставно МПС. Поради което не би следвало да бъдат разглеждани като такива и в хипотезата на чл.5 ал.1 НЗЗ (отм.), когато едното от тях е увредено не от другото, а от действията на единния им водач. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че решенията на СРС и СГС с които е ангажирана регресната отговорност на "Дженерали З. ;А. ще следва да бъде отменено и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск с правно основание чл.402 ал.1 вр.чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Списък по чл.80 ГПК на претендираните разноски, не е представен, поради което съдебният състав ги определя на 215 лв.1 съобразно доказателствата за внесена държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 27.06.2008 год. по т.д. № 3671/2007 год. на Софийски градски съд и решението от 08.08.2007 год. по гр.д. № 8709/2006 год. на Софийски районен съд в частта с която са били уважени предявените искове с правно основание чл.402 ал.1 вр.чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на ЗА. ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗА. ОСЪЖДА ЗА. В частта с която исковете на ЗА. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.