Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 15.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 503/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. В. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 355 от 27.11.2019 г. по в.т.д. № 553/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 348 от 25.06.2019 г. по т.д. № 200/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 02.08.2014 г., за разликата над 50 000 до 75 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2014 г. С определение № 664 от 02.12.2020 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос от материалното право – по приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД съобразно предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в неточно прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че независимо от подробно отразените обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен изключително тежкия характер на уврежданията, сериозната оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период, както и неблагоприятните последици, които жалбоподателката търпи и понастоящем. По съображения в жалбата и в писмена защита, поддържани в публичното съдебно заседание на 24.02.2021 г. от процесуалните пълномощници на В. В., се иска касиране на въззивния съдебен акт в обжалваната част и постановяване на ново решение за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати допълнително сума от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба – Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” , ЕИК[ЕИК], не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК, нито се е явил негов пълномощник в публичното съдебно заседание на 24.02.2021 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд - Пловдив, при съобразяване пределите на въззивното производство, очертани от депозираните от страните въззивни жалби, след подробна преценка на приетата съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели, е приел за установено, че получените от ищцата увреждания, изразяващи се в: коремна травма с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката на коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник, сътресение на мозъка; контузия на главата; контузия на лява лакътна става и контузия на тазобедрената става, са в причинна връзка с настъпилото на 02.08.2014 г. ПТП. Съдът е отчел проведеното оперативно лечение на коремната травма и последващите усложнения, включително и получения сериозен козметичен дефект при вторичното зарастване на оперативния белег на пострадалата; продължителността на следоперативния и възстановителен период; значителните болки, страдания и неудобства във връзка с коремната травма и със счупването на двете кости на лявата длан на ищцата; установеното психично разстройство на ищцата и настъпилите за нея негативни последици, изразяващи се в: невъзможност да работи в продължение на 3-4 години, сериозните промени в отношението й към останалите и към живота изобщо. Апелативният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. и Д., според които, катастрофата се е отразила много зле на ищцата, т.к. от жизнерадостен и весел човек тя станала затворена, загубила е вярата си в живота, била е сломена, избягвала е да се вози в автомобил и това й състояние не се е променило и към м.юни 2019 г., когато са събрани гласните доказателства от първоинстанционния съд. Съобразявайки причинените на пострадалата млада жена болки и страдания, физическото й възстановяване от увредите, негативното отражение на самото произшествие и на последиците от увредите върху психиката й, както и конкретните икономически условия в страната, включително нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, апелативният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 50 000 лв. съответства на принципа за справедливост. За разликата над тази сума до 75 000 лв., в която част ищцата е атакувала отхвърлителното решение на първата инстанция, предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е счетен за неоснователен, като е потвърдено становището на окръжния съд. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.II от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, според която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. В този смисъл са не само посочените от касационната жалбоподателка съдебни актове на ВКС, а и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди изменението й – ДВ бр.86/2017 г./ - така например, решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др. С оглед на горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като несъобразено със задължителна практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от подробно отразените, в мотивната част към решението, конкретни обстоятелства, релевантни към предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди от пострадалата ищца /сега касационна жалбоподателка/, въззивният съдебен състав е подценил значението им при определяне на адекватен размер на обезщетението. Апелативният съд не е отчел в нужната степен множеството телесни увреди, получени от ищцата в резултат на процесното произшествие, сред които и тежката коремна травма, и настъпилите усложнения след проведената животоспасяваща оперативна интервенция, изразяващи се в: получен хипертрофичен цикатрис и значително по-изразен болков синдром в резултат на откритото зарастване на оперативната рана. При постановяване на въззивния съдебен акт не са зачетени в пълнота установените от свидетеля д-р Х. С. обстоятелства: изключително силните болки, страдания и неудобства в бита, понесени от пострадалата ищца по време на продължителния лечебен и възстановителен период, както и нестабилния й психически статус и понастоящем, предизвикан не само от стреса в резултат на пътния инцидент, но най-вече от постоперативния сериозен козметичен дефект. За отстраняване на големия белег от операцията, причинил значителни неудобства, загрозяване и притеснение на ищцата – 26- годишна към датата на ПТП, тя е предприела и лазерна терапия. В настоящото производство не е претендирано обезщетение за имуществени вреди за тази терапия. При разпита на посочения свидетел пред окръжния съд, той е обяснил изключително подробно: вида на получените от ищцата телесни увреждания, характера на извършената тежка оперативна намеса, водеща до необходимост от контролни гастроскопии всяка година, поради съществуващ риск от развитие на карцином в областта на анастемозата. Действителното извършване на такива контролни гастроскопии е отразено и в приетата във въззивното производство и неоспорена епикриза. Апелативният съд се е произнесъл само относно вероятността за развитие на карцином, но не е съобразил, че провеждането на тези изследвания, като пряка последица от оперативното лечение, ноторно е свързано с физически и психически стрес за ищцата, в каквато насока са поддържаните доводи, вкл. и пред настоящата инстанция. По мнение на настоящия състав, тези доводи следва да се преценят като основателни и съответно, при определяне на размера на претендираното обезщетение да се вземат предвид и моралните вреди, причинени на ищцата в резултат на проведените изследвания. С оглед изложеното следва да се приеме, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и несъответващо на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че предявеният срещу застрахователното дружество пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за обща сума от 75 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2014 г., или на ищцата следва да се присъди допълнително сумата от 25 000 лв., над вече присъдените 50 000 лв. с влязлото в сила въззивно решение. Предвид горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, атакуваното въззивно решение, с което искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 50000 лв. до 75 000 лв. следва да се отмени като незаконосъобразно, като на ищцата се присъди допълнително сума от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането – 02.08.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. При този изход на делото, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н. И. С. адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 310 лв. - за безплатно оказана правна помощ на ищцата в инстанционното производство. Застрахователното дружество дължи по сметка на ВКС и държавна такса в размер на 1 000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 355 от 27.11.2019 г. по в.т.д. № 553/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 348 от 25.06.2019 г. по т.д. № 200/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 02.08.2014 г., за разликата над 50 000 до 75 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2014 г., като вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати на В. В. В. допълнително сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 02.08.2014 г., ведно със законната лихва от 02.08.2014 г., до окончателно погасяване на задължението. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати в полза на адвокат Н. И. С. от АК-Пловдив, адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 310 /три хиляди триста и десет/ лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 000 /хиляда/лева държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: