4 Р Е Ш Е Н И Е № 228 София 27 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 534/2010 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъденото лице Г. Г. Б. за възобноваване на производството по ВНЧД № 62/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определението от 19.02. 2010 г. по ЧНД № 123/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С последно посоченото определение на основание чл. 70, ал.7 от НК е постановено привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 379/05 г. на Районен съд – Тутракан по отношение на Г. Г. Б., Е. [ЕГН], а именно една година, четири месеца и единадесет дни лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при “строг” режим. В няколкото писмени становища, приложени към искането за възобновяване, се оспорва правилността на съдебните актове. Осъденият Г. Б. се явява лично и се представлява от процесуален представител, който счита искането за възобновяване за основателно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. По подаденото искане за възобновяване е образувано касационното производство, като делото е било насрочено за разглеждане на 05.11.2010 г. В проведеното съдебно заседание осъденият Б. е заявил, че приложената по делото молба не е подписана от него и не е подавал искане за възобновяване на наказателното дело, като имената са му Г. Г. Б, роден на 26.04.1967 г., а последните цифри от Е. са 5200, както и че излежава десетгодишна присъда. Това е наложило да се извърши проверка за идентичността на лицето, като при съобразяване на получените данни е установено, че конвоираното лице Г. Г. Б. е това, за което е получена призовка в З. – Б.. Съобразявайки това обстоятелство, както и съдържанието на направеното от Б. изявление, предходният състав ВКС, І н.о. е прекратил производството по к.д. № 534/2010 г., тъй като процесуалнолегитимираната страна е заявила, че не е подавала искане за възобновяване на наказателното дело и не е инициирала касационното производство. След постановяване на определението за прекратяване на делото, осъденият Б. е подновил своето искане за възобновяване, като с нарочна молба е заявил, че го поддържа и вече дава яснота относно предмета на същото - оспорва определение, с което на основание чл. 70, ал.7 от НК е постановено привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 379/05 г. на Районен съд – Тутракан. При тези данни и след направеното уточнение от осъдения Б. както относно предмета на искането за възобновяване, така и за допуснатата от него, при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, неяснота за този предмет, настоящият съдебен състав намира, че определението за прекратяване на производството по к.д. № 534/2010 г., следва да се отмени, а искането за възобновяване да се разгледа по същество. ІІ.Искането за възобновяване на делото, разгледано по същество е неоснователно. Възражението, поддържано от осъденият Б., за неправилност на атакувания съдебен акт, не се оправдава от данните по делото. Производството пред първата инстанция е било образувано по реда на чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК. Осъденият Б. е бил надлежно уведомен за съдебното заседание в съответната пробационна служба, но е отказал да получи призовката си, която е оформена при условията на чл. 180, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК. За въззивното производство, образувано по жалба на служебния защитник, осъденият Б. също е бил редовно призован, видно от приложената към ВЧНД № 62/2010 г. призовка – л. 7 от делото. Иначе казано, осъденият Б., е бил редовно призован, каквото е и изискването на чл. 306, ал.2 от НПК, а неявяването му не е пречка за разглеждане на делото. Изводите на предходните инстанции, че осъденият Б. не е изпълнявал пробационната мярка по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес”, са доказателствено обезпечени. В тази връзка са съобразявани наличните писмени доказателства (констативен протокол № 151/30.10.2009 г. за извършена проверка относно изпълнението на наложената пробационна мярка), данните за обявяването на осъдения Б. за общодържавно издирване, именно поради констатация за неизпълнение на наложената му пробационна мярка, както и показанията на Р.. Данните, изводими от посочените източници, преценени в съвкупност, са обосновали извод, че осъденият Б. се е отклонил от задължението, предписано от наложената му пробационна мярка, а именно, явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице. Последица от това неизпълнение на наложената пробационна мярка в производство по чл. 70 от НК е, че се постановява изтърпяване на наказанието, от което осъденият е предсрочно условно освободен - чл. 70, ал. 7 от НК. С оглед на изложението съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определението, с което е прекратено производството по к.д. № 534/2010 г., по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. Б. за възобноваване на производството по ВНЧД № 62/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определението от 19.02. 2010 г. по ЧНД № 123/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.