22 Р Е Ш Е Н И Е № 60113 гр. София, 11.11.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1321 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Полиграфия“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Д. срещу решение № 38 от 04.02.2020г. по в. т. дело № 525/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, ІІІ състав, с което след частична отмяна на решение № 275 от 20.05.2019г. по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени следните предявени от „Полиграфия“ АД против „Ви Джи Еф“ ООД искове: 1/ за заплащане на сумата 179 292,37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени строителни работи, дължима въз основа на поета от “Ви Джи Еф” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, собственост на „Полиграфия“ АД, находящ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 179 292,37 лв„ представляваща стойност на разходите за реализиране на строително-монтажни работи, които са необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолация на покрива на посочената сграда, собственост на „Полиграфия“АД, изработката на която е възложена с договор за изработка от 16.07.2007г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане. С въззивното решение „Полиграфия“ АД е осъдено да заплати на „Ви Джи Еф” ООД сумата 733,30 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице и 4 988,40 евро - адвокатско възнаграждение допълнително над присъдения размер на разноските с решението по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XVI състав до пълния им размер, както и сумата 3 585,85 лв. - разноски за внесена държавна такса за въззивната жалба и 4 930 евро - заплатено адвокатско възнаграждение за производството по в. т. дело № 525/2019г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдебният състав не е изпълнил задължението си да обсъди всички възражения и искания на страните, всички събрани относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност /не са обсъдени поканата на ищеца до ответника, получена от последния на 09.08.2017г., заключението на съдебно-техническата експертиза относно начина на отстраняване на дефектите, свидетелските показания/, да прецени доказателствената им стойност, поради което неправилно е приел, че ответникът е изпълнявал поетите с договора задължения по гаранцията до м. август 2017г. вкл., като е преустановил изпълнението им по отношение на констатираните едностранно от ищеца течове и повреди в хидроизолацията след края на същия месец. Поддържа също, че съдебният състав не е съобразил изявленията на ответника в отговора на исковата молба, че е изпълнявал работи по отстраняване на течове до 19.12.2017г. Касаторът релевира доводи, че въззивната инстанция не е установила и обосновала кой е процесният недостатък, кога е проявен, кога ответникът е уведомен, отстранен ли е в действителност, какъв е единственият възможен начин за отстраняване на недостатъка на СМР; не е обсъдила доводите на ищеца, че липсва заявено от ответника в срок възражение за погасяване по давност на увеличената част от иска и че съдът не може да приложи служебно давността по отношение на тази част. В касационната жалба са изложени и доводи за неправилно тълкуване при неспазване на критериите на чл. 20 ЗЗД на анекса от 11.01.2010г. по отношение на определения гаранционен срок от 10 години. Поддържа се също, че въззивният съд не е обсъдил дали изпълнителят по договора дължи заплащане на стойността, необходима за поправянето на недостатъците, коя част от тези работи се нуждае от поправяне и в какъв размер е необходимата сума, предвид заключението на СТЕ; не е съобразил, че гаранционният недостатък – недопустим контакт на битум с хидроизолационното фолио, е възникнал преди 09.08.2017г., и че същият не е отстранен от ответника след поканата. Касаторът се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обосноваване на отхвърлянето на иска с ограничен обхват на гаранционната отговорност, като поддържа, че въпросът дали недостатъците са били отстранени и дали разноските за отстраняването им са направени от ищеца не е сред обстоятелствата, за които с доклада на първоинстанционния съд е указано, че са подлежащи на доказване от ищеца, както и че нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба ответникът е направил възражение за неоснователност на иска, защото ищецът не е отстранил сам недостатъците и не е направил разноски. Касаторът прави оплакване за неправилност на извода за изтекла петгодишна давност по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, тъй като въззивният съд не е съобразил, че ответникът не е направил възражение за погасяване по давност на увеличената част от иска по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със съдопроизводствените правила е приложил служебно тази давност. Излага и доводи за неправилно прилагане на материалния закон при определяне на началния момент, от който при наличие на скрити недостатъци възникват правата на възложителя по договора по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и започва да тече давността за тяхното погасяване. Касаторът моли решението да бъде отменено и главният иск да бъде уважен, а в условията на евентуалност да бъде уважен иска по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите инстанционни производства. Ответникът „Ви Джи Еф” ООД чрез процесуални представители адв. С. Д. и адв. Д. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че съдебният състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Поддържа, че извършването от изпълнителя на дейности след м. август 2017г. не означава, че гаранционният срок е удължен, а в констативния протокол от 19.12.2017г. само се установява, че след проливен дъжд в сградата няма течове и не се посочват допълнително извършени ремонтни работи. Ответникът твърди, че по въпросите дали са отстранени недостатъците и по какъв начин има произнасяне във въззивното решение, като по отношение на въпросите във връзка със заключението на СТЕ и как следва да се отстранят недостатъците съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, че предвид погасяване на претенцията по давност не се дължи изследване на тези въпроси. По отношение на анекса към договора от 11.01.2010г. ответникът излага съображения, че удълженият гаранционен срок касае само допълнително изпълнените СМР по възстановяване на хидроизолацията, нарушена в резултат на действията на наемател в сградата – „Мебел дизайн груп“ ЕООД, в който смисъл въззивната инстанция правилно е тълкувала волята на страните. Ответникът поддържа, че съдебният състав правилно е отчел началния момент на срока на гаранционната отговорност – от датата на подписване на акт образец 19 за приемане на готовата хидроизолация за обекта, 23.01.2008г., преценил е изменения гаранционен срок на 115 месеца и е отчел, че същият е изтекъл на 23.08.2017г. Излага доводи, че в изразеното становище по молбата на ищеца за увеличение на иска е направил възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на увеличената част. Ответникът поддържа също, че правилно въззивният съд е приел, че обхватът на гаранционната отговорност е ограничен по волята на страните в чл. 27 – чл. 29 от договора: изпълнителят да отстрани в срок от 24 часа настьпилите в гаранционния срок теч или влага за своя сметка; да възстанови извършените от възложителя за негова сметка разходи по отстраняването на теча или влагата - чл. 30, ал. 2 от договора. В случая предявеният иск е за заплащане на необходимите, а не на вече извършените разходи за отстраняване на констатираните недостатъци, каквото задължение изпълнителят не е поемал. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. С определение № 242 от 11.05.2021г. по т. дело № 1321/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 38 от 04.02.2020г. по в. т. дело № 525/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, III състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправен въпрос, относим към правомощията на въззивната инстанция: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С първоинстанционното решение № 275/20.05.2019г. по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд ответникът „Ви Джи Еф“ ООД е осъден да заплати на „Полиграфия“ АД сумата 179 292,37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от „Ви Джи Еф“ ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, собственост на „Полиграфия“ АД, находящ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане; както и сумата 17 497,69 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство. Поради уважаване на главния иск Пловдивски окръжен съд не е разгледал предявения в евентуално съединение иск за заплащане на същата сума от 179 708,92 лв., частично предявена от 215 650,70 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолацията на покрива на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че по силата на сключен между страните договор за изработка от 16.07.2007г., ответникът „Ви Джи Еф“ ООД е изпълнил възложената му с договора цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус, собственост на възложителя, намиращ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72, ищецът „Полиграфия“ АД е приел работата с двустранно подписан протокол образец 19 от 13.01.2008г. и я е заплатил изцяло съгласно уговореното в договора. Съдебният състав е констатирал, че с договора са предвидени гаранции, обезпечаващи нормалното ползване на изпълнената от ответника хидроизолация за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт образец 19, и с анекс от 18.07.2007г. към договора гаранционният срок е редуциран до 115 месеца, считано от същата начална дата. Гаранционната отговорност на изпълнителя в предвидения срок е уговорена, както за всички извършени СМР, така и за вложените материали, като от нея са изключени повреди, разкъсвания и др., причинени от монтаж на инсталации, както и при форсмажорни обстоятелства - пожар, земетресение и саботаж. Предвидена е и възможност в случай, че изпълнителят не изпълни произтичащите от поетата гаранционна отговорност задължения, възложителят да отстрани причината за теча или влагата за своя сметка, като изпълнителят ще дължи заплащането на направените от възложителя в тези случаи разходи - чл. 30, ал. 2 от договора. Въз основа на представените по делото констативен протокол от 08.01.2010г., анекс от 11.01.2010г., констативен протокол от 09.02.2017г., свидетелски показания и експертно становище въззивната инстанция е приела за установено следното: 1/ След изпълнението на хидроизолацията, в рамките на гаранционния период в сградата са се появявали влага и течове; установеният с констативен протокол от 08.01.2010г. теч в производствения корпус на втори етаж е поради нарушена на места хидроизолация, вследствие извършване монтаж на инсталации в зоната на покрива от страна на наемателя „Мебел дизайн груп“ ЕООД, и засегнатите части от хидроизолацията са ремонтирани от ответника за негова сметка чрез полагане на нов слой хидроизолация на всички места, където са открити разкъсвания или пробиви; с анекс от 11.01.2010г. е уговорен 10-годишен гаранционен срок за качеството на извършените по възстановяване на хидроизолацията СМР. 2/ Констатираните на 09.02.2017г. нови течове в покривната изолация, причинени от отлепване на шевовете по платната /джоб - 4 чл./, разкъсване на платното от механично въздействие - 1 бр. и спукване на отдушници - 10 бр., също са били отстранени от и за сметка на ответното дружество. 3/ През периода 2010г. - 2017г. са се появявали и други случаи на теч в хидроизолацията, които ответникът своевременно е отстранявал, без за това да са съставяни констативни актове. Последните отстранени от работници на ответното дружество повреди са от края на месец юли и началото на месец август 2017г., след поредното уведомяване от ищеца. 4/ През лятото на 2017г. по поръчка на представителите на ищцовото дружество, експерти в областта на хидроизолациите изготвили експертно становище относно състоянието на покривната хидроизолация на сградата, чиято крайна констатация е, че е нарушена способността на хидроизолацията на покрива да предпазва помещенията под него. Въззивният съд е направил извод, че срокът на гаранцията по процесния договор е този, уговорен с анекса от 18.07.2007г., т. е. 115 месеца от датата на подписване на протокол обр. 19 - 23.01.2008г., и същият е изтекъл на 23.08.2017г., поради което за проявилите се след тази дата дефекти и повреди в хидроизолацията изпълнителят не носи гаранционна отговорност. Уговореният с анекса от 11.01.2010г. 10-годишен гаранционен срок се отнася единствено до извършените от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в констативен протокол от 08.01.2010г., предвид изявлението на страните в чл. 1 и чл. 3 от анекса от 11.01.2010г. Изводът за неоснователност на главния иск е аргументиран и с неосъществяване на останалите, произтичащи от договора, основания за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника по предявения главен иск, а именно предвидените в чл. 27 – чл. 29 от договора условия за ограничаване на обхвата на гаранционната отговорност: изпълнителят да отстрани в срок от 24-часа настьпилите в гаранционния срок теч или влага за своя сметка; да възстанови извършените от възложителя за негова сметка разходи по отстраняването на теча или влагата - чл. 30, ал. 2 от договора. Посочено е, че в случая предявеният иск е за заплащане на необходимите, а не на вече извършените разходи за отстраняване на констатираните недостатъци, каквото задължение изпълнителят не е поемал. За да направи извод за неоснователност на предявения в евентуално съединение иск за ангажиране на общата отговорност на ответното дружество за скрити недостатъци на основание чл. 265, ал. 1 предл. 2 ЗЗД – за заплащане на разходите, необходими за поправката на работата, въззивната инстанция е приела, че предвидената в чл. 265, ал. 3 ЗЗД петгодишна погасителна давност е изтекла още в началото на 2013 г. По релевантния процесуалноправен въпрос: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В посочения смисъл е константната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.02.2016г. по т. д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019г. по т. д. № 937/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. По правилността на решението на Апелативен съд Пловдив: Предвид отговора на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, релевирани своевременно в първоинстанционното производство и поддържани пред въззивната инстанция. С оглед направените оплаквания във въззивната жалба и поддържаните от страните във въззивното производство твърдения, възражения и доводи, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, спорните въпроси, които въззивната инстанция е следвало да разреши, се отнасят до: недостатъците на извършените по процесния договор за изработка дейности по хидроизолация на покрива на процесната сграда; причините за поява на течове в сградата /дали се дължат на лошо изпълнение на хидроизолацията или на механични повреди, разкъсвания и др. вследствие действия на трети лица, например монтаж на инсталации, или са резултат на форсмажорни обстоятелства/; периода на проявление на недостатъците; начина на тяхното отстраняване и дали същите са отстранени в действителност; преценката дали ищецът /въззиваем и настоящ касатор/ е уведомил ответника /въззивник/ за появяващите се недостатъци преди изтичане на гаранционния срок /по главния иск/, респективно преди изтичане на срока по чл. 265 ЗЗД /по евентуалния иск/; продължителността на гаранционния срок; обхвата на гаранционната отговорност и правата на ищеца – възложител при неизпълнение на задължението на изпълнителя за отстраняване на недостатъците; с изтичането на гаранционния срок погасява ли се правото на възложителя да претендира от изпълнителя отстраняване на недостатъците, които са се проявили в гаранционния срок, ако изпълнителят е уведомен за дефектите в гаранционния срок, но е бездействал или не ги е отстранил качествено; с изтичането на гаранционния срок погасява ли се правото на иск на възложителя за обезщетение в размер на необходимите разходи за поправка на недостатъците, които са се проявили в гаранционния срок, но не са отстранени от изпълнителя. Правилни са констатациите на въззивния съд за възникнало между страните правоотношение по сключен между тях на 16.07.2007г. договор за изработка, изпълнение на поетото от ответника „Ви Джи Еф“ ООД задължение за изграждане на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус, собственост на възложителя, намиращ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72, приемане от ищеца „Полиграфия“ АД /настоящ касатор/ на работата с двустранно подписан протокол образец 19 от 13.01.2008г. и нейното заплащане изцяло съгласно уговореното в договора. В съответствие с договорните клаузи и анекс от 18.07.2007г. съдебният състав е установил наличието на поета от ответника – изпълнител гаранционна отговорност, обезпечаваща нормалното ползване на изпълнената от него хидроизолация за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт образец 19 – 23.01.2008г., а също и редуциране на гаранционния срок до 115 месеца, поради което е направил обоснован извод, че срокът на гаранцията е изтекъл на 23.08.2017г. Правилно съгласно чл. 26 и чл. 29 от договора е изяснил обхвата на гаранционната отговорност на изпълнителя в предвидения срок - както за всички извършени СМР, така и за вложените материали, като от нея са изключени повреди, разкъсвания и др., причинени от монтаж на инсталации, както и при форсмажорни обстоятелства - пожар, земетресение и саботаж. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно тълкуване при неспазване на критериите на чл. 20 ЗЗД на анекса от 11.01.2010г. по отношение на определения с него 10-годишен гаранционен срок. Съгласно посочената разпоредба при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При извършване на преценката, че уговореният с анекса от 11.01.2010г. 10-годишен гаранционен срок се отнася единствено до извършените от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в констативен протокол от 08.01.2010г., предвид изявлението на страните в чл. 1 и чл. 3 от анекса от 11.01.2010г., въззивната инстанция не е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, а съобразно предвидените в нея критерии е изяснила действителната воля на страните. По отношение на установяване на появилите се през гаранционния период недостатъци на извършените по процесния договор за изработка дейности по хидроизолация на покрива на процесната сграда, причините за поява на течове в сградата, начина на тяхното отстраняване и дали същите в действителност са отстранени настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка. В нарушение на разпоредбите на чл. 236, ал. 2 и чл. 269, ал. 2 ГПК въззивната инстанция не е обсъдила заключението на съдебно-техническата експертиза относно причините за недостатъците, не е изяснила какъв е възможният начин за отстраняване на дефектите, доколко недостатъците са отстранени, отстранени ли са качествено така, че хидроизолацията на покрива да предпазва помещенията от навлизане на вода, не е обсъдила поканата, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на 09.08.2017г., не е анализирала свидетелските показания и не е отчела изявленията на ответника в отговора на исковата молба, че е изпълнявал работи по отстраняване на течове до 19.12.2017г. Предвид допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивното решение е неправилно, но тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото не трябва да бъде върнато на въззивния съд и спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция. Видно от констативен протокол от 08.01.2010г., анекс от 11.01.2010г. към договора за изработка и показанията на свидетеля В. В. Ш., в производствения корпус на втори етаж от сградата са се появили влага и течове поради нарушена на места хидроизолация вследствие извършване монтаж на инсталации в зоната на покрива от страна на наемател „Мебел дизайн груп“ ЕООД. Ответникът е извършил ремонт на засегнатите части от хидроизолацията чрез полагане на нов слой хидроизолация на местата, където са открити разкъсвания или пробиви и с двустранно подписания на 11.01.2010г. анекс съконтрахентите са уговорили 10-годишен гаранционен срок за качеството на конкретните извършени по възстановяване на хидроизолацията СМР. От показанията на двете групи свидетели /П. Г. С. и Д. К. К. – на ищеца, В. В. Ш. и К. С. М. – на ответника/ се установява, че през периода от 2010г. до 2017г. са се появили множество течове, за които ответникът е бил уведомяван своевременно. Негови работници са отстранявали течовете чрез поставяне на допълнителни парчета изолация на мястото на разлепване, като през периода 2010г. – 2016г. са били поставени около 200 кръпки. Видно от констативен протокол от 09.02.2017г. и показанията на свидетелката П. Г. С., в началото на 2017г. са се появили нови течове в покривната изолация, причинени от отлепване на шевовете по платната /джоб - 4 чл./, разкъсване на платното от механично въздействие - 1 бр. и спукване на отдушници - 10 бр., ответникът е направил кръпки върху джобовете и дупката и е положил бутилова лента при спукванията на отдушниците. От показанията на разпитаните две групи свидетели също се установява, че през лятото и до края на 2017г. отново са се появили течове, служители на страните са констатирали на покрива множество бели петна и места с напуквания, които служителите на ищеца са отразили в схема. По отношение на проблемните участъци работници на ответното дружество през летните месеци от края на м. юни до края на м. август 2017г. са извършвали ремонт за отстраняване на течовете, предизвикани от нарушаване на хидроизолацията - след изрязване на най-горния слой мембрана на мястото, където е констатирано побеляване и изваждане на парчето геотекстил, е поставян допълнително геотекстил и е подменян старият битум. Поставените около 500 кръпки са по цялата зона на покрива, хаотично разположени, като концентрация има на места, където е рязан битумът отдолу. От свидетелските показания се установява, че са констатирани изолирани дефекти от изстрели. През м. юли 2017г. по възлагане от ищеца на експерти в областта на хидроизолациите /проф. д-р инж. Д. Н. и проф. д-р Б. П./ е изготвено експертно становище за установяване състоянието на покривната изолация на сградата – предмет на процесния договор за изработка, и изясняване на причините за влошаването на нейната експлоатационна надеждност и дълготрайност. В експертното становище е направен анализ за нарушената експлоатационна надеждност на покрива на база PVC-фолио и са дадени предложения за мерки за ремонт на хидроизолационната система на покрива на сградата в два варианта. С писмо, изпратено на 09.08.2017г., т. е. след изготвяне на експертното становище, от „Полиграфия“ АД до „Ви Джи Еф“ ООД и получено от ответника на същата дата, ищецът – възложител е уведомил ответника - изпълнител, че с извършвания от него ремонт на проявилите се през м. юли 2017г. дефекти на хидроизолацията не се отстраняват реално некачествените СМР и хидроизолацията не е годна за обичайното й предназначение, като извършваните частични ремонти и изкърпвания по време на гаранционния срок не са в състояние да подобрят нейното качество и да отстранят появяващите се проблеми. С посоченото писмо ищецът е предоставил на ответника 60-дневен срок от получаване на поканата за извършване на необходимите дейности за качествено отстраняване на скритите и гаранционни недостатъци на изолацията – пукнатини, некачествено снаждане на платна, участъци на проникване на битум до PVC-фолиото така, че да се изключи проникване на битум до горния слой на изолацията. За появилите се през периода м. септември – м. ноември 2017г. вкл. течове ответникът е бил уведомяван от ищеца по електронна поща, но същият не е подписал изготвените от ищеца констативни протоколи. От представените от ответника протокол за коригиране на СМР поради рекламации от 10.11.2017г. и констативен протокол от 19.12.2017г. се установява, че ответникът е правил ремонт на хидроизолацията на покрива на процесната сграда във връзка с появилите се в края на лятото и есента на 2017г. течове след уведомяването му от ищцовата страна. Течовете продължили и през 2018г., вкл. в хода на исковото производство, но ответникът не се е отзовавал на повикванията на ищеца по аргумент, че гаранционният срок е изтекъл, и не е подписал изготвените от ищеца констативни протоколи от 14.02.2018г. и 28.06.2018г. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице ас. д-р инж. Б. Й. П., се установява, че първоначалната хидроизолация при строежа на сградата е била битумна, през годините са правени ремонти, като е използвана хидроизолация на база битум, модифициран с полимери и защитен слой от минерална посипка. Към момента на извършения от вещото лице оглед съществуващата хидроизолация е полимерна мембрана, захваната механично към основата посредством скрепители. Полимерната хидроизолация на база PVC с армиращ слой от тъкан полиестер е на „Renolit“, а моделът е „Alkorplan F35176“ с дебелина 1,5 мм. Под хидроизолационната мембрана има положен слой от геотекстил с плътност около 120 г/кв. м. – 122 г/кв. м. По данни на производителя температурата, при която използваната мембрана запазва стабилни размери и не се напуква е от -25 до +80 градуса по Целзий. Видно от заключението, съществуващата хидроизолация има дефекти, които се изразяват в бели точки и петна по повърхността. Белите петна се образуват там, където PVC-мембраната контактува с битум. Впоследствие в белите точки и петна се образуват пукнатини вследствие на извличането на пластификаторите, съдържащи се в PVC-мембраната и преждевременното й стареене, които пукнатини компрометират хидроизолацията и създават възможност за появата на течове. По време на огледа са констатирани около 200 участъка с характерните бели петна и ивици и над 450 репарирани подобни участъци. От заключението на СТЕ се установява, че дефектите в хидроизолацията се класифицират по следния начин: дефекти вследствие на проектирането и неправилен монтаж; дефекти вследствие неправилна експлоатация; дефекти вследствие на метеорологични въздействия. Дефектите вследствие на проектирането и неправилния монтаж се изразяват в следното: PVC-мембраната не е устойчива на продължително съприкосновение с битум, поради което трябва да се използва слой за разделяне; използваният геотекстил на покрива, изпълнен по процесния договор, е с дебелина 120 г/кв. м. – 122 г/кв. м., което е недостатъчно. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при ремонтите на някои места са полагани по-дебели слоеве, където няма проблем, поради което минималното количество, което е редно да се използва, е около 300 г/кв. м.. По време на полагане на хидроизолационната мембрана, при развиването на ролките върху вече положения геотекстил работниците са нанесли парчета битум върху геотекстила, които са контактували свободно с PVC-мембраната и това води до стареене на хидроизолацията в тези зони, възможно е да се образуват пукнатини и да се наруши целостта на хидроизолацията. На места са констатирани и дефекти вследствие неправилна експлоатация – при поставяне на климатици: телата на климатиците са положени върху слой от битумна хидроизолация, който предпазва мембраната от острите ръбове на стойките, но самият битум не трябва да бъде в контакт с PVC-мембраната; впоследствие климатиците са поставени върху парчета от PVC-мембрана, но на повечето места не е премахнато битумното парче, което създава предпоставки за ускорено стареене на PVC-мембраната в тези зони. Вещото лице посочва, че спуканите 10 бр. пароотдушници, отразени в констативния протокол от 09.02.2017г. е възможно да са вследствие на метеорологични въздействия – градушка, както и по време на огледите е констатирано наличието на няколко дефекта с размер в диаметър до 5-6 см /мрежовидни пункнатини в мембраната/, които е възможно да са вследствие на градушка. Видно от заключението на СТЕ, дефектите от градушка и от неправилна експлоатация могат да бъдат надеждно и трайно отстранени. Проблемът с нарушената хидроизолация поради неправилното й проектиране и изпълнение обаче не може да бъде отстранен чрез частично „закърпване“, тъй като е невъзможно да бъдат локализирани всички места, на които битумът контактува пряко с PVC-мембраната. Най-добрият вариант за отстраняване на некачественото изпълнение е чрез демонтиране на PVC-мембраната, подравняване на основата с подходящи състави и полагане на нова двуслойна битумна хидроизолация, която е напълно съвместима със съществувалата преди ремонта и може да се положи върху нея. Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема от правна страна следното: В българското законодателство и съдебната практика се прави разграничение между гаранционната отговорност и отговорността за недостатъци на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД. Съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация /ползване/ с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ЗУТ е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Наредба № 2/31.07.2003г. е издадена на основание чл. 177, ал. 2 и цитираната разпоредба на чл. 160, ал. 3 ЗУТ. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003г. са регламентирани различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда срокът е 5 години, а в агресивна среда - 3 години /чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредба № 2/31.07.2003г. в редакцията към датата на сключване на договора, преди изм. с ДВ, бр. 89/2019г./. Следователно с договора за строителство/договора за СМР страните могат да уговорят по-дълъг гаранционен срок от минимално предвидения в наредбата. Съобразно чл. 21 от Наредба № 2/31.07.2003г., когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. В Тълкувателно решение № 88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът, респективно изпълнителят/строителят носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. При отговорността по чл. 265 ЗЗД изпълнителят отговаря за явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност строителят/изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с гаранцията задължение изработеното да съхрани посочените в гаранционното споразумение качества и свойства в определения в гаранцията срок. Основно предназначение на гаранционната отговорност е поемане от строителя/изпълнителя на задължение за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти, респективно извършените СМР в обектите, от една страна, и на задължение за отстраняване на скритите дефекти /недостатъци/ за негова сметка, от друга страна. При осъществяване на елементите на фактическия състав на гаранционната отговорност строителят/изпълнителят е длъжен да възстанови нормалното функциониране и ползване на обекта, респективно да поправи недостатъка, освен ако докаже, че са налице основания за освобождаване от гаранционна отговорност. Съгласно константната практика на ВКС /решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 140/08.03.2021г. по т. д. № 2601/2019г. на ВКС, ТК, І т. о./ уговореният в договор за изработка/строителство гаранционен срок е независим от давностния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. При гаранционната отговорност всяко проявление на скрити недостатъци и всяко уведомяване за тях в рамките на гаранционния срок са релевантни и пораждат валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение. При уговорен 10-годишен гаранционен срок, проявяване на скрити дефекти през този период, уведомяване за тях и искане за отстраняването им, заявени преди изтичане на срока, не може да се обоснове извод, че е настъпила преклузия на правата на възложителя. До изтичането на гаранционния срок изпълнителят е длъжен да отстранява появилите се крити недостатъци и при неизпълнение на това задължение за възложителя възниква правото да претендира заплащане на обезщетение. Неизпълнението на гаранционното задължение поражда за възложителя правото да претендира компенсаторно обезщетение. С оглед вида на гаранционния срок като преклузивен следва да се приеме, че с неговото изтичане се преклудира задължението на изпълнителя за отстраняване на появилите се след този срок недостатъци, както и правото на възложителя да претендира тяхното поправяне. С изтичане на гаранционния срок обаче не се преклудира правото на възложителя да претендира заплащане на обезщетение за неизпълнение поради неотстраняване на некачествените СМР, чиито скрити дефекти са се проявили в гаранционния срок и за отстраняването на които възложителят е уведомил изпълнителя в рамките на този срок. Ако се приеме, че с изтичане на гаранционния срок се преклудира правото на иск за обезщетение поради неизпълнение на гаранционното задължение /задължението на възложителя да отстрани проявилите се в гаранционния срок недостатъци, чието отстраняване е било поискано преди изтичането му/, то на практика би се стигнало до намаляване на гаранционния срок с необходимото технологично време за предявяване на иска и неговото разглеждане. Този извод произтича и от възможността скритите дефекти да се проявят до края на гаранционния срок. В подкрепа на направения извод е и разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/31.07.2003г., в която е предвидена възможността за решаване по съдебен ред на възникналите между страните спорове в хипотезата на появили се скрити дефекти през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект и непостигане на съгласие, като не е регламентирано ограничаване на правото на иск в рамките на гаранционния срок. В процесния случай са осъществени необходимите елементи на фактическия състав на гаранционната отговорност: 1/ в договора за изработка от 16.07.2007г. е предвидена гаранционна отговорност на ответника – изпълнител, обезпечаваща нормалното ползване на изпълнената от него хидроизолация – първоначално за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт образец 19 /23.01.2008г./, впоследствие редуциран до 115 месеца, т. е. до 23.08.2017г.; 2/ установяване на недостатъци на изпълнените СМР - отлепване на шевовете по платната, поява на бели петна и напуквания, компрометиращи хидроизолацията и проникване на вода в сградата; 3/ проявяване на скритите недостатъци в рамките на гаранционния срок, който е изтекъл на 23.08.2017г.; 4/ в основната си част появилите се скрити недостатъци не са резултат на неправилна експлоатация, а са вследствие на некачествено проектиране и неправилен монтаж на хидроизолацията; 5/ изпълнителят е уведомен за скритите недостатъци и е поискано тяхното отстраняване в рамките на гаранционния срок, т. е. субективното притезателно право на възложителя да претендира от изпълнителя отстраняване на недостатъците е упражнено в гаранционния срок. Съществуването и проявлението на недостатъците на хидроизолацията на покрива, вредоносният резултат и причинната връзка с дейността на изпълнителя са установени от заключението на СТЕ. Доколкото е възложено на ответника изработването на цялостна хидроизолация на покрива на процесната промишлена сграда, и е доказано, че именно в резултат на некачественото й проектиране и изпълнение са настъпили вредите за възложителя върху сградата, то се налага извод, че проявилите се в рамките на срока на гаранционната отговорност скрити дефекти е следвало да бъдат отстранени по подходящ и адекватен начин така, че хидроизолацията да отговаря на необходимите функции, качества и свойства – да служи за трайна преграда между водата и конструкцията, да предотвратява навлизането или изтичането на вода и да е устойчива на атмосферни влияния. Въпреки предприеманите ремонтни дейности и избраното от изпълнителя технологично решение, недостатъците на покривната хидроизолация не са отстранени и способността на хидроизолацията да предпазва помещенията под покрива продължава да е компрометирана в резултат на недопустим контакт на битума с хидроизолационната PVC-мембрана. Отразеният в констативния протокол от 19.12.2017г. факт, че след обилния валеж в предния ден и направения оглед на втори етаж на Главен производствен корпус – МК Я., не се наблюдават никакви течове, не може да обоснове извод, че хидроизолацията притежава необходимите качества и свойства да предпазва помещенията от навлизане на вода, тъй като още през есента на 2017г. и 2018г. отново са се появили течове и бели петна на различни места на покрива, дължащи се именно на недопустимия контакт на битума с хидроизолационната PVC-мембрана. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че с предприетите от изпълнителя ремонтни дейности за отстраняване на появилите се през гаранционния период скрити дефекти недостатъците на покривната хидроизолация в действителност не са отстранени, поради което за възложителя е възникнало правото да претендира заплащане на обезщетение. Възражението на ответника за недължимост на претендираното обезщетение поради отпадане на гаранционната отговорност на основание чл. 29 от договора, тъй като проблемите са предизвикани от действия на трето лице – наемател в сградата „Мебел дизайн груп“ ЕООД, а спукването на пароотдушниците е вследствие на градушка, представляваща форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 29 от договора, е неоснователно. В клаузата на чл. 29 от договора за изработка страните са предвидили, че изпълнителят не поема гаранции за хидроизолацията, ако по нея има механични повреди, разкъсвания и други подобни, причинени от монтаж на инсталации, както и при следните форсмажорни обстоятелства: пожар, земетресение и саботажни действия. От една страна, по делото е установено, че през 2009-2010г. е имало поставени климатици, но щетите са отстранени от ответника още през 2010г., а спуканите 10 бр. пароотдушници са сменени от него през 2017г. От друга страна, основна причина за проявилите се през гаранционния срок бели петна на покрива и течове е некачественото проектиране и неправилния монтаж на хидроизолацията от ответника – изпълнител: използван геотекстил с недостатъчна дебелина; недопустим продължителен контакт на битума с хидроизолационната PVC-мембрана - поради нанесени парчета битум по време на полагане на хидроизолационната мембрана върху геотекстила, които са контактували свободно с PVC-мембраната и което води до стареене на хидроизолацията в тези зони, образуване на пукнатини и нарушаване на целостта на хидроизолацията. Доколкото ответникът не е изпълнил гаранционното си задължение – установено е, че въпреки извършваните от него закърпвания на места, хидроизолацията продължава да е компрометирана, да пропуска вода или влага, като основна причина за това е неподходящо избраният метод за изолация – чрез недостатъчен по дебелина разделителен слой и с PVC-мембрана, съдът приема, че главният иск е основателен. Ищецът е материално-правно легитимиран да получи заплащане на разходите, необходими за поправяне на недостатъците, което в случая се изразява в демонтиране на PVC-мембраната, подравняване на основата с подходящи състави и полагане на нова двуслойна битумна хидроизолация. Неправилен е изводът на въззивния съд за отхвърляне на иска поради ограничаване обхвата на гаранционната отговорност в клаузата на чл. 30, ал. 2 от договора за изработка и липсата на поето от ответника задължение за заплащане на необходимите разноски. Действително в отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за недължимост на претендираното обезщетение поради това, че не е поел задължение да заплати на ищеца необходимите разноски при неотстраняване на недостатъците от негова страна, а е поел задължение за плащане на направените разходи. Независимо от липсата на релевирано от ответника възражение в отговора на исковата молба и въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен съгласно чл. 6, ал. 2, чл. 235 и чл. 236 ГПК да се произнесе по предявения иск и въведените с исковата молба твърдения и възраженията на страните, като обсъди и прецени събраните доказателства, включително относимите клаузи на процесния договор за изработка, представен с исковата молба. В конкретния случай предявеният главен иск е за заплащане на обезщетение в размер на необходимите, а не на извършените разходи за отстраняване на констатираните в гаранционния срок недостатъци, поради неотстраняването им от изпълнителя. Предвид предмета на главния иск, клаузата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор е относима и подлежи на обсъждане. С клаузата на чл. 30, ал. 1 от договора за изработка изпълнителят е поел задължението при повреда на хидроизолацията по чл. 1 от договора или наличие на теч или влага по време на гаранционния срок или вследствие на некачествено изпълнение на предмета на договора /хидроизолация на покрива/ да отстрани за своя сметка в срок от 24 часа повредата на хидроизолацията. Съгласно чл. 30, ал. 2 от договора, ако изпълнителят не отстрани причината за теча или влагата до изтичането на 24 часа от уведомлението на възложителя, то последният има право със свои сили и средства или чрез възлагане на подизпълнител да отстрани повредите по хидроизолацията, като изпълнителят дължи на възложителя заплащане на направените разходи по отстраняване на повредата. С посочената договорна клауза страните всъщност са постигнали взаимно съгласие, че ако възложителят отстрани сам появилите се недостатъци изпълнителят е длъжен да заплати направените разходи, които практически биха могли да бъдат в по-голям размер от средната пазарна цена. Клаузата на чл. 30, ал. 2 от договора обаче не ограничава правото на възложителя да претендира заплащане на обезщетение поради неизпълнение на задължението на изпълнителя в размер на разходите, необходими за отстраняване на появилите се през гаранционния период теч или влага, които в този случай се съизмерват със средната пазарна цена на необходимите СМР. При неизпълнение на задължението на изпълнителя да поправи качествено проявилите се в гаранционния срок скрити недостатъци, за които е уведомен своевременно и е направено преди изтичане на гаранционния срок искане за тяхното отстраняване, отговорността на изпълнителя се изразява в заплащане на обезщетение за вредите от неотстраняването на тези недостатъци, които могат да бъдат в размер на необходимите разходи за СМР. Ако причината за влагата или теча, респективно проявилите се в гаранционния срок скрити недостатъци на хидроизолацията са отстранени от възложителя, изпълнителят дължи заплащане на направените от възложителя разходи. Възражението за изтекла погасителна давност на предявения иск, включително на увеличената част, въведено с отговора на молбата за увеличение, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането на възложителя за заплащане на обезщетение в размер на разходите за отстраняване на скритите недостатъци е станало изискуемо след тяхното проявление в рамките на гаранционния срок и изтичане на уговорения срок за отстраняването им – 11.08.2017г. Следователно давностният срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска и неговото увеличение – съответно 06.12.2017г. и 13.02.2019г. Съгласно заключението на СТЕ общата стойност на всички разходи, необходими за демонтирането на съществуващата PVC-мембрана и полагането на нова двуслойна битумна мушама е 146 043,80 лв. без ДДС, от която сума 8 267,28 лв. – за дейности по премахване на съществуващата хидроизолация, 25 397,84 лв. – за дейности по изпълнение на нова хидроизолационна система, 112 378,68 лв. – за материали, необходими за изпълнение на нова двуслойна битумна хидроизолация. В проведеното в първоинстанционното производство на 19.11.2018г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че стойността на разходите за материали е определена с печалба и без ДДС, а стойността на разходите за труд – без печалба и ДДС. Към стойността на разходите за труд в размер съответно 8 267,28 лв. и 25 397,84 лв. следва да се включи средна печалба в размер 10%, а към общата стойност на разходите за труд и материали с включената в тях печалба в размер 149 410,31 лв. /9 094 лв. + 27 937,63 лв. + 112 378,68 лв./ трябва да се добавят 20% ДДС или сумата 29 882,06 лв. Следователно дължимото от ответника обезщетение е в размер 179 292,37 лв. По отношение на включването към стойността на разходите за труда на 10% печалба настоящият съдебен състав взема предвид обстоятелството, че въпросът не е бил спорен между страните във въззивното производство – във въззивната жалба не е направено оплакване относно приетия от първоинстанционния съд размер, а ищецът в отговора на въззивната жалба изрично е заявил, че размерът на печалбата е определен правилно в първоинстанционното решение. От друга страна, изразеното от вещо лице ас. д-р инж. Б. П. в съдебно заседание на 19.11.2018г. предположение, че може би печалбата е около 100% по информация от негови колеги, няма характер на експертно заключение и не съответства на данните в специализирани издания за ценообразуването на СМР през релевантния период, включително сп. „Строителен обзор“, кн. 7-8/2018г., на което се е позовал Окръжен съд Пловдив. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това ответникът „Ви джи еф“ ООД трябва да бъде осъден да заплати на „Полиграфия“ АД сумата в размер 179 292,37 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение - стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от „Ви джи еф“ ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, находящ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72. Върху първоначално предявения размер 10 000 лв. се дължи законна лихва от датата на предявяване на частичния иск – 06.12.2017г., до окончателното плащане, а върху дължимата увеличена част в размер 169 292,37 лв. – законна лихва, считано от датата на предявяване на молбата за увеличение на иска – 13.02.2019г., до окончателното плащане. Поради уважаване на главния иск настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по предявения в условията на обективно евентуално съединение иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора /ищец/ направените от последния разноски за трите съдебни производства в размер общо 39 585,54 лв., от които 17 497,69 лв. - за първоинстанционното производство, 6 200 лв. - за въззивното производство, 15 887,85 лв. - за касационното производство. Разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 38 от 04.02.2020г. по в. т. дело № 525/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, ІІІ състав и вместо това постановява: ОСЪЖДА „ВИ ДЖИ ЕФ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 115 да заплати на „ПОЛИГРАФИЯ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72 следните суми: 1/ 179 292,37 лв. /сто седемдесет и девет хиляди двеста деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение - стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от „ВИ ДЖИ ЕФ“ ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, находящ се в [населено място], бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72; 2/ законна лихва върху сумата в размер 10 000 лв., считано от 06.12.2017г. до окончателното плащане; 3/ законна лихва върху сумата в размер 169 292,37 лв., считано от 13.02.2019г. до окончателното плащане; 4/ 39 585,54 лв. /тридесет и девет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски за трите съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.