Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 22.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кр. Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 120/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия С. П. К. срещу решение № 480 от 06.11.2017г., постановено по ВНОХД № 1048/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдена изцяло присъда № 3003 от 31.05.2017г. на Окръжен съд–Благоевград, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.07.2014г. на главен път Е-79 в района на Б., при управление на МПС – л.а. марка „С.“, модел „К.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Б., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Лишен е от право да управлява МПС за срок от три години. Оправдан е по обвиненията за нарушение на чл.5, ал.2, чл.21, ал.2 и чл.116 от ЗДвП. С подадената касационна жалба се иска намаляване срока на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че то не е съобразено с доказателствата, касаещи личността на подсъдимия, нито с целите по чл.36 от НК. В съдебно заседание подсъдимият не се представлява от адвокат. Поддържа доводите в жалбата и желае срокът на лишаване от правоуправление да бъде намален. Синът на пострадалата М. Б. е конституиран като частен обвинител в производството по делото. Повереникът му моли жалбата да бъде оставена без уважение. Според него наложеното наказание е годно да осъществи, както генералната, така и индивидуалната превенция. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Намира, че фактите, касаещи личността на дееца са прецизно изяснени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Защитникът на подсъдимия, като е сезирал ВКС, се е позовал на касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и 3 от НПК, но без да посочи в какво според него се изразява нарушението на материалния закон. Лаконичните съображения в жалбата касаят само наказанието лишаване от право да управлява МПС. Искането е за намаляване на размера му. В съдебно заседание адвокатът не се е явил, подсъдимият е пожелал сам да се защитава, и е поискал единствено намаляване на кумулативното наказание. С оглед обстоятелството, че при липса на абсолютни отменителни основания, касационната проверка обхваща само обжалваната част от решението, настоящият състав прецени, че следва да разгледа само оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Преди всичко, следва да се има предвид, че когато допълнителното наказание е предвидено като задължително, както е в случая с чл.343г от НК, въпросът за неговия размер не би могъл да се обсъжда изолирано от преценката за срока на основното наказание и начина на изтърпяването му. Това принципно положение е уредено в чл.57, ал.2 от НК, който разглежда кумулативните наказания като съвкупност насочена към постигането на единна цел. Съдът е определил наказанието лишаване от свобода на К. в минималния размер, като при това е постановил то да не се търпи ефективно. Определеният изпитателен срок е също в минимален размер. Тъй като съгласно трайната практика минималният срок на лишаването от правоуправление не може да е по-кратък от лишаването от свобода, то е индивидуализирано така, че надвишава с една година възможния минимум. Допълнителното му намаляване би било съответно на липса на отегчаващи обстоятелства, а в конкретния случай такива са налице. К. е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. При осъществяване на инкриминираното деяние, освен нарушението, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е допуснал и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал със 120 км/ч. при разрешена максимална скорост 90 км/ч. Независимо, че е трудово ангажиран и с добри характеристични данни, като водач той е изявил склонност към несъобразяване с правилата за движение, поради което съдът правилно е преценил, че следва да завиши размера на наказанието, чието превантивно и превъзпитателно въздействие е най-адекватно, тъй като рефлектира именно върху проблемните прояви на дееца. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480 от 06.11.2017г., постановено по ВНОХД № 1048/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.