2 гр. д. № 5098/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 274 София, 22.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5098/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 491 от 16.09.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка по жалба на [община] на решение № 148 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която [община] е осъдена да ревандикира на ищците недвижим имот № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място], целия с площ от 36210 кв. м. и построените в него сгради: 1. масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв. м.; 2. масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв. м.; 3. едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв. м.; 4. едноетажна масивна сграда (склад – рампа) застроена на площ от 129 кв. м.; 5 едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв. м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м.; 7. водоем на един етаж с площ от 20 кв. м. по въпроса дали тези имотите, са били със статут на публична държавна собственост при влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1991 г. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Публична държавна собственост са обектите, прогласени от конституцията като такива. Наред с тях публична държавна собственост са такива имоти, които с оглед на вида и предназначението им могат да бъдат от публичноправен характер. По същество на касационната жалба : За да уважи иска за описаните имоти съдът е приел, че те са били отнети без да е спазена процедурата по отчуждаването, предвидена в чл. 26 ЗДИ, съгласно която при отчуждаване на имоти за държавни нужди се заплаща обезщетение на собствениците. Нормативната уредба не е предвиждала безвъзмездно отчуждаване, в какъвто смисъл е направено записване в ПМС № 2 от 16.11.1949 г. След като в него е посочено нормативното основание за издаването му – ЗДИ, то отчуждаването е извършено не по установения в закона ред, поради което изземването на имота на това основание представлява отнемане по смисъла на реституционния закон, което е основание по чл. 2, ал. 2 за реституирането му. На следващо място е приел, че имотът при влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г. не е бил със статут на публична държавна собственост. Това разбиране е обосновал с установеното с гласни доказателства, че от 1990 г. лечебницата не е била използвана за лекуване на военни, че в санаториалната база са допускани частни лица, както и че за имота през 2004 г. е съставен акт за частна общинска собственост, в който е отразено, че стопанисването и управлението му е предоставено на общината. При разрешаване на въпроса за статута на имота при влизане в сила на реституционния закон не са обсъдени актовете за отчуждаването му, както и Постановление № 280 от 22.12.2000 г. на МС за закриване на публични здравни заведения към Министерство на отбраната. От фактическа страна е установено, че с Указ № 1504 на Президиума на Великото Народно Събрание, обн. в ДВ бр. 261 от 06.11.1948 г. на основание чл. 35, т. 19 от действалата тогава Конституция на НРБ и чл. 2, т. т. 1 и 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза (ЗОИДОП) е прогласена обществена полза от отчуждаването на 112 дка ниви и гори, намиращи се в землището на гара Б., принадлежали на наследниците на ген. Р. П.. На основание чл. 54 от ЗОНДОП е разрешено и завладяването им по спешност за създаване на стопанството на държавната книговезница „М.” . С ПМС 2 от 16.11.1949 г. е било взето решение да се отчуждят за нуждите на общовойскова болница на МНО имоти в землището на [населено място]: нива с площ от 50 дка на ген. Р. петров, нива с площ от 7.7 дка и овощна градина с парк с площ то 36.780 дка и други два имота собственост на други правни субекти. С приета техническа експертиза е установено, че част от имотите, посочени в ПМС 2/1949 г., съвпада с отчуждените през 1948 г. и това съвпадане е в размер на 1.750 дка. От това е направен извод, че останалата част от имотите, отчуждени с ПМС № 2/1949 г., са отчуждени от наследниците на ген. Р. П.. По отношение на построените от МНО след отнемането на имота сгради, съдът е намерил, че те са незаконно построени, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за построяването им въз основа на одобрени строителни книжа. От това е прието, че на основание принципа на приращението те са станали собственост на собствениците на терена и не са пречка за реституирането му. Тъй като те не са предмет на ревандикационния иска не са и предмет на постановените решения. Реституирането на имота и сградите, съществували към момента на отчуждаването, е обосновано и с това, че те са били отнети без да е спазена процедурата по отчуждаването, предвидена в чл. 26 ЗДИ, съгласно която при отчуждаване на имоти за държавни нужди се заплаща обезщетение на собствениците. Нормативната уредба не е предвиждала безвъзмездно отчуждаване, в какъвто смисъл е направено записване в ПМС № 2 от 16.11.1949 г. След като в него е посочено нормативното основание за издаването му – ЗДИ, то отчуждаването е извършено не по установения в закона ред, поради което изземването на имота на това основание представлява отнемане по смисъла на реституционния закон, което е основание по чл. 2, ал. 2 за реституирането му. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, с които се установява, че при отчуждаване на имотите за нуждите на книговезница „М.” не е заплатено парично обезщетение. След отчуждаването на имота за нуждите на МНО е било взето решение наследниците на ген. Р. П. да бъдат обезщетени с облигации по реда на Закона за стопанисване на горите (л. 259 от гр. д. № 74/2009 г. на Пазарджишки ОС). Възражението на касатора, ответник по иска, дали имотът е имал публичноправен характер, което изключва приложението на реституционните норми, въззивният съд е намерил за неоснователно. Обосновал е този извод с това, че публична държавна собственост, са тези предоставени на държавните учреждения вещи, които служат за изпълнение на функциите им, т. е. за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия – чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС. Относно имотът, предмет на иска, който е бил предоставен на държавно учреждение за санаториална база, е приел, че имотът не е използван за удовлетворяване на обществени интереси нито за упражняване правомощията на съответното учреждение, поради което не е бил със статут на публично-държавна собственост (П.) към момента на влизане в сила на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСОИ в редакцията му от 1997 г. (ДВ бр. 107 от 1997 г.), което да е пречка за реституирането му. Имотът е бил предоставен за санаториална база на военнослужещи, от което е прието, че не е използван за задоволяване на обществен интерес, нито за упражняване на властнически правомощия от компетентност на учреждението, на което е бил предоставен. Тези изводи са необосновани, направени са преди да са обсъдени всички доказателства по делото, а също и незаконосъобразени. Необоснован е изводот на съда, че имотът не е бил в режим на публична държавна собственост при влизане в сила на реституционния закон на 25.02.1992 г., поради което е подлежал на реституция. Недвижимият имот № 946 в кв. 56 по ПУП на [населено място], предмет на иска, е част от отчуждените на основание ЗОИДОП имоти, за които на основание чл. 54 от ЗОНДОП е разрешено и завладяването им по спешност за създаване на стопанството на държавната книговезница „М.”. През 1949 г. с ПМС 2/1949 г. е било взето решение да се отчуждят за нуждите на общовойскова болница на МНО имоти в землището на [населено място]. С приета техническа експертиза е установено, че част от имотите, посочени в ПМС 2/1949 г., съвпада с отчуждените през 1948 г. Имотът, предмет на иска, е образуван от част от отчуждените имоти от наследниците на ген. Р. П. и предоставен на МНО. Отчуждените сгради и новоизградените са образували военен санаториален комплекс и са били ползвани за нуждите на военните лица. Необоснован е изводът на съда, че дейността по опазване и възстановяване здравето на военните лица не е част от дейността на МНО, поради което недвижимият имот, предназначен за извършване на тази дейност, не е със статут на публична държавна собственост. Имотът и сградите в него са били предоставени за стопанисване и управление на МНО. Използван е за удовлетворяване на здравните нужди на личния състав на въоръжените сили на държавата. Министерство на отбраната е натоварено с изпълнение дейността по отбраната, което е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили на страната. Една от основните дейности в областта на отбраната е изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност. В нея се включва и дейности по опазване и възстановяване здравето на личния състав на въоръжените сили, поради което тя е от общонационално значение. Имотите, предназначени за осъществяването й, са били в режим на публична собственост към 25.02.1992 г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, поради което не са подлежали на реституция. Този статут те са запазили до 2001 г. По делото е установено, че с Постановление № 280 от 22.12.2000 г. на МС е взето решение за закриване на публично здравно заведение „Дом за медико-социални грижи”(бивш военен санаториум) в [населено място]. С решение на МС № 620 от 27.08.2001 г. е обявен недвижим имот публична държавна собственост пл. № 946 в кв. 56 по застроителния и регулационен план на [населено място] и 16-те сградите в него за имоти – частна държавна собственост. В т. 3 на същото решение е постановено прехвърляне безвъзмездно на описаните имоти на [община]. От тези писмени доказателства също следва, че до приемането на решение № 620 от 27.08.2001 г. на МС имотът е бил в режим на публична държавна собственост. Изводът на съда за основателност на иска е направен и в противоречие с възприетото в т. 9. от решение на КС № 4 от 11.03.1998 г. по КД № 16/1997 г., в което е прието, че реституирането на публична собственост е забранено както от ЗВСОНИ, така и от ЗОСОИ. Реституцията не посяга на публичната държавна собственост, защитена от Конституцията, защото публичната собственост обслужва определени конституционноустановени обществени интереси. Като е приел друго, съдът е приложил неправилно материалния закон. Това обуславя основанието по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. На основание чл. 295, ал. 1 ГПК ще бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което ревандикационния иск ще бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците по иска Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. ще бъдат осъдени да заплатят на [община] направените от нея разноски за касационното производство. Стойността им е установено с представения списък по чл. 80 ГПК и доказани с писмени доказателства: договор за правна помощ от 08.10.2014 г. сключен с адв. Б. от АК-П., платежно нареждане за изплащане на уговорено адвокатско възнаграждение от 08.10.2014 г. и платежно нареждане(вносна бележка) от 28.09.2014 г. за внесена държавна такса, и възлиза общо на сумата 14638.00 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 148 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта с която [община] е осъдена да предаде на Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. владението върху недвижим имот № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място], целия с площ от 36210 кв. м. и построените в него сгради: 1. масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв. м.; 2. масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв. м.; 3. едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв. м.; 4. едноетажна масивна сграда (склад – рампа) застроена на площ от 129 кв. м.; 5 едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв. м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м.; 7. водоем на един етаж с площ от 20 кв. м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. срещу [община] ревандикационен иск за недвижим имот № 946, в кв.56 по ПУП на [населено място], целия с площ от 36210 кв. м. и построените в него сгради: 1. масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв. м.; 2. масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв. м.; 3. едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв. м.; 4. едноетажна масивна сграда (склад – рампа) застроена на площ от 129 кв. м.; 5 едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв. м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м.; 7. водоем на един етаж с площ от 20 кв. м. като неоснователни. ОСЪЖДА Е. Б. Ш. с ЕГН [ЕГН], М. Б. В. с ЕГН [ЕГН] и Р. Б. П. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 27 ДА ЗАПЛАТЯТ на [община] направените от нея разноски за касационното производство в размер на 14638.00 (четиринадесет хиляди шестстотин тридесет и осем) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: