2 Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 20.05. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4907 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. срещу решение № 77/22.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2014 г. на Разградския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 158/27.12.2013 г. по гр. дело № 366/2013 г. на Кубратския районен съд, частично е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между тях, че тя не дължи на ответника разликата над сумата 5 653.64 лв. до пълния размер на иска от 11 176.06 лв., представляваща, начислена в резултат на корекция на сметка на потребителя, стойност на електрическа енергия за периода 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., за обект, находящ се в [населено място], общ. Завет, за която е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото. За да постанови обжалваната отхвърлителна част на решението си, в мотивите към него въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел, че процесното, оспорено от жалбоподателката-ищца вземане, начислено като корекция в цената, дължима за реално доставена и консумирана от нея електроенергия, е за периода 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., т.е. – корекцията е извършена от ответното електроснабдително предприятие при действието на влезлите в сила на 17.07.2012 г. изменения на ЗЕ. Окръжният съд е приел и че с това, действащо през процесния период законодателство, при наличие на предвидените в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ предпоставки, е предоставена възможност на крайния снабдител на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минало време. Въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено вмешателство в работата на електромера на ищцата-абонат, вследствие на което средството за търговско измерване (СТИ) е отчитало по-малко от реално консумираното количество ел. енергия, както и че това сочи на предпоставките на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ, която разпоредба – в редакцията си към датата на проверката, според съда предоставя в полза на ответното дружество правото да коригира сметката на жалбоподателката за миналия период от време. Изложени са и съображения, че потребяването на ел. енергия от страна на последната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия, както и че ответното дружество е изпълнило задължението си да доставя ел. енергия на ищцата-абонат, а последната от своя страна дължи заплащане на действително потребеното количество ел. енергия, установено с показанията на СТИ. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, въззивният съд е приел за установено, че ищцата-абонат е потребила електроенергия в количество, различно от отчетеното, при установената грешка в измерването, както и че по отношение на ползваните съоръжения по доставка и отчитане на тази ел. енергия е налице външно вмешателство, извън законовите технически правила и норми, предвид което съдът е достигнал до изводи, че действията на жалбоподателката-ищца са неправомерни, както и че тя дължи заплащането на потребената ел. енергия. Окръжният съд е приел, че размерът на това задължение е установен служебно от ответното дружество в съответствие с „одобрените от ДКЕВР правила за измерване” (без посочване кога са приети и влезли в сила) и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ, на база реално доставеното и ползвано през този период количество ел. енергия. Прието е и че „според одобрената от ДКЕВР методика”, корекцията може да бъде извършена за период от не повече от 180 дни, считано от датата на констатираната в измерването грешка, както и че изчисляването на потребената ел. енергия е на база половината от пропусквателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроснабдителната мрежа, при всекидневното й 8-часово ползване за потребителски нужди. Въззивният съд е намерил, че в случая сметката на жалбоподателката е коригирана от ответното дружество съобразно тези изисквания – при констатирана на 18.06.2013 г. неизмерена ел. енергия, поради неправомерно вмешателство в подвързването на съоръжението; сметката е коригирана за период от 180 дни, при математическа точност на изчисленията; както и че извършената корекция е сведена до знанието на абоната „по предвидения за това в чл. 24 и сл. от договора ред, към приложението на който препращат влезлите в сила на 17.07.2012 г. изменения на ЗЕ”. В тази връзка отново е изложено становище, че с тези последни изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ – към общите условия. Прието е и че по аргумент от чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната, като съдът е счел, че то е винаги такова, когато не е извършено по предписанията на енергопреносното предприятие, вината на ползвателя се презюмира като основание за предвидената в полза на крайния снабдител възможност за коригиране на сметката; респ. – прието е, че доказването, че не абонатът е този, който е виновен за вмешателството в СТИ, е в негова тежест. Въззивният съд е възприел и допълнителното заключение на експертизата (изготвено въз основа на представен от ищцата и неоспорен от ответника, опис на консумиращите ел. енергия устройства в обекта) и е приел за установено, че количеството на реалната консумация на ел. енергия, при среднодневно 8-часово ползване за битови нужди от консумиращите ел. енергия устройства за процесния период 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., е 26 771 кWh и възлиза на стойност 5 522.42 лв. С оглед на това е изведен и крайният извод по делото, че по издадената фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г. за този процесен период, ищцата не дължи сумата 5 653.64 лв., но дължи останалата част от начисления като корекция на сметка размер, а именно – сумата 5 522.42 лв. (разликата до 11 176.06 лв.), за която предявеният по делото отрицателен установителен иск е отхвърлен. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба, в писмена защита и в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 1407/09.12.2014 г., касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба. За да се даде отговор на така поставения по делото материалноправен въпрос, най-напред следва да се посочи задължителната практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК преди влизането в сила на 17.07.2012 г. на посочените във въпроса изменения на двете материалноправни разпоредби от ЗЕ. В тази трайно установена последователна практика на ВКС (решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по търг. дело № 799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 165/19.11.2009 г. по търг. дело № 103/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 26/04.04.2011 г. по търг. дело № 427/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело № 39/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 79/11.05.2011 г. по търг. дело № 582/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 177/12.12.2011 г. по търг. дело № 1008/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 29/15.07.2011 г. по търг. дело № 225/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 57/28.05.2012 г. по търг. дело № 436/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 159/30.09.2013 г. по търг. дело № 773/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.) еднозначно се приема следното: Липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012 г. (ДВ, бр. 54/2012 г.), и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от З. и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 от З. и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В същия смисъл са и решенията на ВКС, посочени в писмената защита на ответника. В решение № 228/10.09.2012 г. по гр. дело № 311/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че страните по договора са свободни, включително чрез общи условия, да определят начина на изследване на качеството или начина на определяне на количеството на стоката или услугата, в това число на доставена електроенергия, когато по различни причини измерването не е осъществено въобще или през определен период от време, или не е извършено точно. В това решение също е изтъкнато обаче, че приетият от страните начин за определяне на неизмереното пряко количество ги обвързва, доколкото е валидна съответната договорна клауза, както и доколкото е възможно заинтересованата страна да поеме разноските по измерването. В останалите четири решения (решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 12/06.03.2012 г. по търг. дело № 119/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/15.07.2011 г. по търг. дело № 225/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС), на които се позовава ответникът в писмената си защита, също са възприети цитираните по-горе принципни разрешения. Следва да се отбележи, че крайният изход по конкретните правни спорове, разрешени с тези решения (а и с множеството посочени по-горе решения), не е еднакъв във всички случаи, тъй като конкретните обстоятелства, установени по всяко конкретно дело, са различни. В две от тези решения, практиката в горния смисъл е и доразвита. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, наред с цитираното по-горе, е прието, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване (СТИ) и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от НЛДЕ); че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия; както и че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС е прието и че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ – задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия. В решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 201/21.12.2013 г. по търг. дело № 799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е прието и че на измененията на материалноправните норми на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ, със Закона за изменение (ЗИ) на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) изрично не е придадено обратно действие във времето – спрямо заварените отношения между доставчиците и потребителите на електрическа енергия, поради което съгласно чл. 14 от ЗНА тези изменения имат действие занапред и са неприложими към заварени случаи на корекции на сметки за електрическа енергия за периоди от време преди 17.07.2012 г. Прието е и че този ЗИ на ЗЕ не е приет по реда на чл. 51 от ЗНА и няма тълкувателен характер, поради което също е неприложим по отношение на заварени случаи. В тази връзка в първото от тези решения са изложени и следните съображения: Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път. В нито един законов и/или подзаконов нормативен акт, действащ преди 17.07.2012 г., не се съдържат разпоредби, уреждащи право на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, включително в хипотезата, когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя общи условия. Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия. Настоящият съдебен състав споделя тази константна практика на ВКС. Тя не дава отговор на поставения по настоящото дело материалноправен въпрос, но несъмнено следва да бъде съобразена при разрешаването му. С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 – in fine от ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Подобна законова делегация е налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнася за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, респ. – не се отнася за корекции на сметки на потребители в тези случаи – именно в този смисъл е и цитираната по-горе, константна задължителна практика на ВКС. В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл.чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. – регламентирани са т.нар „корекции на сметки на потребители” в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези нови ПИКЕЕ, респ. – установените с тях подзаконови материалноправни норми на раздел ІХ (чл.чл. 47-51), влизат в сила на 16.11.2013 г., като съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, те нямат обратно действие във времето, тъй като изрично не им е придадено такова нито със ЗИ на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), нито със самите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.). Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, макар и включена в съдържанието на поставения по делото материалноправен въпрос, няма отношение към неговото разрешаване, тъй като с нея законът изисква общите условия на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия задължително да съдържат единствено ред за уведомяване на клиента (потребителя) при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., т.е. – съгласно новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.) и конкретно – раздел ІХ (чл.чл. 47-51) от тях (същото се отнася и за невключената в съдържанието на въпроса, разпоредба на чл. 104а (нов – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ал. 2, т. 6 от ЗЕ, която е с идентично съдържание). В заключение – на поставения по делото материално правен въпрос следва да се даде отговор, че и през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време 17.07.2012 г. - 16.11.2013 г. остава изцяло актуална, цитираната по-горе, трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. При така възприетото разрешение на въпроса, основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел в обжалваното решение, че с обсъдените по-горе изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметка „е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ – към общите условия”, респ. – че за процесния по делото период 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г. ответното дружество е имало право едностранно да извърши такава корекция на сметката на жалбоподателката-ищца. Основателни са и оплакванията на последната, че в нарушение на съдопроизводствените правила (и в противоречие с цитираното по-горе решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС) окръжният съд е приел, че е нейна тежестта да докаже, че установеното по делото неправомерно въздействие върху СТИ не се дължи на нейно виновно поведение, което от своя страна също е довело до горния неправилен извод, че е било налице основание за корекцията на сметката й от страна на ответника. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено единствено, че към датата на извършената проверка на 18.06.2013 г. е било налице неправомерно въздействие върху СТИ, вследствие на което то неточно (с грешка от – 96.09 %) е отчитало електроенергията, доставяна и потребявана от жалбоподателката-ищца. От доказателствата по делото, обаче не е установено нито, че неправомерното въздействие върху СТИ е извършено от страна на последната (обстоятелство, което тя изрично оспорва още с исковата си молба, където твърди и че достъп до СТИ имат само служителите на ответното дружество), нито конкретният период от време преди проверката, през който доставяната електроенергия е била неточно отчитана. При тези обстоятелства по делото, предвид всичко изложено по-горе относно приложението на материалния закон и разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва изводът, че ответното електроснабдително дружество не е имало основание и право едностранно да коригира сметката на жалбоподателката-ищца, начислявайки й като дължима сумата 11 176.06 лв. за процесния период 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г. За този период тя дължи заплащане само на отчетената от СТИ електроенергия, която съгласно допълнителното заключение на вещото лице, прието във въззивното производство, е 2 628 кWh и е на стойност 557.70 лв. От изложеното следва, че съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени в обжалваната част, с която предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК е отхвърлен за разликата над сумата 5 653.64 лв. до сумата 10 618.36 лв., и тъй като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ГПК, искът следва да бъде уважен от касационната инстанция и за тази разлика, възлизаща на сумата 4 964.72 лв. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 10 618.36 лв. до пълния му предявен размер от 11 176.06 лв., възлизаща на дължимата от ищцата на ответника сума 557.70 лв., въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на спора пред трите съдебни инстанции по делото (уважаването на иска общо за сумата 10 618.36 лв. и отхвърлянето му за сумата 557.70 лв.), на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото за заплатени държавни такси, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение (в общ размер 2 587.49 лв.), съразмерно с уважаваната част от предявения иск, а именно – сумата 2 458.37 лв. Също предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице и адвокатско възнаграждение (в общ размер 5 356.80 лв.), съразмерно с отхвърляната част от предявения иск, а именно – сумата 267.31 лв. Горното налага отмяна на въззивното решение и в обжалваната му част относно разноските по делото, и осъждане на страните да заплатят посочените дължимите такива, съобразно крайния изход на правния спор по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 77/22.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2014 г. на Разградския окръжен съд – в обжалваната част, с която предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК е отхвърлен за разликата над сумата 5 653.64 лв. до сумата 10 618.36 лв., и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК, че Г. Х. С. не дължи на [фирма], и сумата 4 964.72 лв. (четири хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) – горната разлика, представляваща, начислена в резултат на корекция на сметка, стойност на електрическа енергия за периода 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., за обект, находящ се в [населено място], общ. Завет, за която е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г.; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. Х. С. сумата 2 458.37 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) – разноски по делото; ОСЪЖДА Г. Х. С. да заплати на [фирма] сумата 267.31 лв. (двеста шестдесет и седем лева и тридесет и една стотинки) – разноски по делото; като ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/22.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2014 г. на Разградския окръжен съд – в останалата обжалвана част, с която предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК е отхвърлен за разликата над сумата 10 618.36 лв. до пълния му предявен размер от 11 176.06 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.