О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259 София, 25.06.2012 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 193 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК. С определение №171,постановено на 01.03.2012г. от Варенския апелативен съд,ГО по гр.д.№99/2012г. е отменено определение №696/24.11.2011г. по гр.д.№617/2010г. на Окръжен съд-Добрич и вместо това е оставена без уважение молбата от 02.11.2011г. на гл.юрисконсулт Д. Д.,представител на О. у. на [населено място] по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение №474/19.10.2011г. на Д. по гр.д.№617/2010г. чрез увеличение на дължимото от [фирма]-гр.В. в полза на д. юрисконсултско възнаграждение до размер на 16426.53лв. вместо първоначално присъдените 5118лв. Определението е обжалвано от д.,п. от м. на р. р. и б. чрез пълномощника Ж. И. Ж.,о. у. на област Д. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа,че изискването за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК е свързано със задължението на страната да формулира точния размер на изразходваните по делото средства,докато в случая се търси претендиране на юрисконсултско възнаграждение,което се следва по силата на чл.78,ал.8 ГПК при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт,като дължимият размер се определя на база минималния размер съобразно наредбата за адвокатските възнаграждения. Излага съображения,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли в представения списък на разноските освен искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да се посочва и неговият размер. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалба [фирма] изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване като според настоящия състав поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,доколкото в посочените от жалбоподателя актове на ВКС са разгледани хипотези,които не са идентични с настоящата. Поставеният въпрос обаче е съществен и засяга широк кръг правни субекти,което налага тълкуване на разпоредбата на чл.80 ГПК досежно изискванията към искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По поставения въпрос становището на настоящият състав е,че за да се приеме, че е налице списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК досежно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е достатъчно същото да бъде посочено в списъка без да е необходимо уточняване на претендирания размер. Съображенията за това са следните: Изискването на процесуалния закон за посочване на претендирано възнаграждение за процесуалния представител в списъка по чл.80 ГПК е необходимо условие за неговото присъждане и за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските само когато размерът на това възнаграждение е договорен между страните и за да бъде присъдено следва предварително да е било изплатено. По отношение на юрисконсултското възнаграждение обаче подобни изисквания не могат да бъдат поставяни с оглед спецификата на отношенията между представляван и представител. При осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор с цел юридическото лице,което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално представителство по неоснователно предявения срещу него иск,респ. за неоснователното извънсъдебно оспорване на правата му,което е обусловило необходимостта от предявяване на иска. С оглед на това следва да се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства,че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено,тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор,а не по договор за поръчка./В този смисъл определение №804/28.11.2011г. по ч.т.д.№797/2011г. на І ТО на ВКС/. Дължимото юрисконсултско възнаграждение,което съдът присъжда, се равнява на адвокатското възнаграждение,определено на основание чл.7,ал.2 вр. чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. по размер същото е определено от закона /в този смисъл определение №556/20.08.2009г. по т.д.№213/2009г. на ІІ ТО на ВКС/. Съдът присъжда възнаграждение в размер,определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря. И доколкото страната не може да промени размера на възнаграждението, същият е точно фиксиран,т.е. възнаграждението може да бъде присъдено само в точно определен размер,който и съдът не може да промени, посочването на този размер в списъка по чл.80 ГПК не е необходимо. Разгледана по същество с оглед изложените по-горе съображения частната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел,че искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно по причина,че в представения по делото списък на разноските не е посочен точният размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение,т.е. че по отношение на това възнаграждение списък на разноските липсва. Както беше отбелязано по-горе,за да се приеме,че претендираното юрисконсултско възнаграждение е надлежно включено в списъка по чл.80 ГПК е достатъчно същото само да е посочено без да е фиксиран точно претендирания размер. В случая в представения по делото списък на претендираните от д. разноски е посочено изрично,че се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,като страната е била представлявана от юрисконсулт. Така формулираното искане дава право на д. да иска изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо това в полза на д. бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в пълния размер,изчислен по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения за трите обективно съединени иска. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №171/01.03.2012,постановено от Варненския апелативен съд по гр.д.№99/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],район П.,к.к. “Ч.”,х. “Д.”,ет.1 да заплати на Р. Б.,представлявана на основание чл.31,ал.2 ГПК от м. на р. р. и б. чрез пълномощника о. у. на о. с а. ц. [населено място] като юрисконсултско възнаграждение и разликата над присъдената с решение №474/19.10.2011г. на Добричкия окръжен съд по гр.д.№617/2010г. сума от 5118лв. до пълния дължим размер от 16426.53лв. Определението е окончателно. Председател: Членове: