Ключови фрази
прекратяване на трудовото правоотношение * трудова книжка * забава * обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 519/11



С., 09.01.2012 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1741 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 477 от 30.03.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 1082 от 02.08.2010 година по гр.д. № 1125/2010 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ, предявен от И. Ц. К. от [населено място] против МГ „Д-р П. Б.”, [населено място] за сумата 1144 лева, съставляващи обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка в периода от 11.06.2009 г. до 30.09.2009 г.
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл.266, ал. 2 КТ - подлежат ли на доказване вредите, настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение.
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че работодателят не дължи обезщетение по чл. 226 КТ, въпреки установеното забавяне на работодателя да върне трудовата книжка, тъй като уволненият служител не е доказал настъпили от забавата вреди.
В противоречие с това становище в решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. и решение № 1009 от 30.12.1994 г. по гр.д. № 460/1993 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 121 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 164/2010 г. на Габровски окръжен съд е прието, че вредите от незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от законодателя и нормативно определени, поради което не подлежат на доказване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.
Както вече Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение се е произнесъл с решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 908/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установявани, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Съгласно чл. 226, ал.3, пр.2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен.
В обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя, считано от 11.06.2009 г.; че работодателят не е предал трудовата книжка на работника при прекратяване на трудовия му договор, както и че трудовата книжка е била върната на 30.09.2009 г. Прието е, че от незаконното задържане на трудовата книжка за работника не са настъпили вреди – не е установено ищецът да е претърпял вреди от задържането на документа, поради което претенцията за обезщетение е отхвърлена като неоснователна.
В касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от И. Ц. К. се поддържа, че съдът е приложил неправилно правилата за последиците на доказателствената тежест относно факти, които не подлежат на доказване; че при установено от страна на работодателя забавяне на връщането на трудовата книжка, съдът е отхвърлил претенция за вреди, настъпването на които се презумира от закона.
Ответникът по касационната жалба МГ „П. Б.”, [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. От доказателствата по делото е установено, че трудовият договор с ищеца е бил прекратен от работодателя на 11.06.2009 г. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е върнал трудовата книжка до 30.09.2009 г., през който период не е поканил работника да се яви, за да я получи.
Така установените факти обуславят извод, че предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е основателен и доказан за периода от 11.06.2009 г. до 30.09.2009 година, в който работодателят незаконно е задържал трудовата книжка на работника. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (решение № 553 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 206/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК), когато работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако работодателят не върне надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването и. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 Н.. По делото не е установено да е изпращано съобщение, че трудовата книжка е на разположение за получаване от работника – с писмо № 1186 от 23.09.2009 г. работодателят е поставил връщането на трудовата книжка на работника под условие от предаването от страна на работника на документи без отношение с трудовата книжка и надлежното и оформяне, поради което за периода от 11.06.2009 г. до 30.09.2009 година дължи обезщетение в размер на определеното в чл. 226, ал.3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка – вреди, настъпването на които е презумирано от закона.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 226, ал. 2 КТ, поради което решението следва да бъде отменено в тази му част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. С оглед доказателствата за размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от уволнения работник, обезщетението за периода от 11.06.2009 г. до 30.09.2009 година възлиза на 1144 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 24.09.2009 година.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 30.08.2010 г. с адвокат Е. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1082 от 02.08.2010 година по гр.д. № 1125/2010 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ, предявен от И. Ц. К. от [населено място] против МГ „Д-р П. Б.”, [населено място] за сумата 1144 лева, съставляващи обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка в периода от 11.06.2009 г. до 30.09.2009 г.
ОСЪЖДА Математическа гимназия „П. Б.”, [населено място] да заплати на И. Ц. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал.2 КТ сумата 1144 (хиляда сто четиридесет и четири) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2009 година до окончателното и изплащане, както и сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: