Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 30.06. 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1418/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на на [фирма], [населено място], чрез управителя Р. Л. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 108/29.04.2013 г. по гр. д. №1195/12 г. на Ботевградския районен съд. Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма], [населено място], е отговорило, че същата е неоснователна, защото не са налице нито нови документи, нито е открито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които биха променили резултата по делото – решение № 8044/01.07.2015 г. по адм. д. № 9619/2014 г. на ВАС, III-то отделение и уведомително писмо У. 534087, изх. № 02-220-2600/3763/ от 30.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. Според молителя удостоверението окончателно потвърждава, че той е ползвал правомерно масив № 37 в землището на [населено място], [община], Софийска област през кампания 2012 г., което времево включва и 2011 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила решение по № 108/29.04.2013 г. по гр.д. № 1195/2012 г. на Ботевградския районен съд, [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата в размер на 3739 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2012 г., както и съдебноделоводни разноски от 310 лв. За да постанови този резултат, съдът приел, че ищецът е регистриран като земеделски производител и в това си качество стопанисва и обработва част от масив 37. През есента на 2011 г. дружеството засяло земята с ечемик и извършило други необходими дейности. На 20.05.2012 г. работник на [фирма], [населено място], по поръчение на работодателя, изорал изцяло спорните парцели и унищожил изцяло засетия ечемик, който до този момент бил изкласил и достигнал до восъчна зрялост. Съдът намерил, че с действията на ответника са причинени имуществени вреди на ищеца, чийто размер е определен с помощта на експертиза. Прието е, че действията на ответника са противоправни – той не може да се легитимира като земеделски производител, на когото било предоставено въз основа на служебно разпределение ползването на масив 37. Съдът изяснил, че когато не се постигне споразумение по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ между собствениците и/или ползувателите, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията, определена със заповед на директора на областна дирекция „Земеделие“ съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви, като площта, за която няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37 б, се разпределя между ползвателите. Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, а той издава заповед за разпределение на масивите. Всеки ползвател, който се ползва от заповедта в частта за земите, внася по банкова сметка за чужди средства на общината сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до 10 септември, които суми се изплащат след това от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция. Въвод за ползване на масив или негови части се извършва по искане на ползвателите от общинската служба по земеделие въз основа на заповедта на директора на областната дирекция, на осн. чл. 37в, ал. 8 ЗСПЗЗ. Съдът е направил извод, че [фирма], [населено място] не е имал качеството ползувател, на когото спорната земя е била предоставена за ползване със заповед по чл. 47в, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото нито е поискал, нито е въведен във владение в имота, а и не е внесъл сумите по чл. 37в, ал. 7 от закона. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документа, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Новонастъпили обстоятелства, след формиране на силата на присъдено нещо по делото, не са обхванати от предмета на делото и формираната с решението сила на присъдено нещо, поради което не могат да служат като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новите обстоятелства (съществували, но новоузнати), могат да се установят както със новооткрити, така и с новосъздадени доказателства. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. Уведомително писмо У. 534087, изх. № 02-220-2600/3763/ от 30.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., е съставено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но не е ново (съществувало, но новооткрито) доказателство. Не е налице и хипотезата на ново (новоузнато, но съществувало) обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията на съда по материалноправния спор да уважи иска, приемайки, че действията на [фирма], [населено място], са неправомерни, защото не се легитимира като ползувател по чл. 47в, ал. 4 ЗСПЗЗ, а за това е трябвало да докаже, че е поискал и е бил въведен във владение в имота, както и, че е внесъл сумите по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Страната не е твърдяла в хода на исковия процес, че е поискала и е била въведена в имота, нито, че е платила наемна цена, като невъведените възражения се преклудират; дори и да го е сторила, то за нея това са известни обстоятелства и не може да поддържа, че ги е узнала след влизане в сила на решението, от новосъздадения документ. От друга страна, в представеното от молителя удостоверение не се и установяват подобни обстоятелства. С него Държавен фонд „Земеделие“ уведомява [фирма], [населено място] каква е оторизираната сума за получаване по средства за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБ, но не удостоверява, че страната към датата на деликта е била поискала и въведена във владение на увредения имот, нито, че в срок е била внесла определените й за ползването на земята сумите. В удостоверението не се установяват и други новооткрити за страната обстоятелства, които да обуславят правомерност в действията й на 20.05.2012 г., на друго основание, различно от ползувател по чл. 47в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдебно решение, постановено по друго дело, само по себе си не представлява ново писмено доказателство по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен когато се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която е допустимо да бъде зачетена. Не са нови обстоятелства и съответно нови доказателства мотивите на съда, представляващи съобразителната част на решението, постановено в друг процес. В случая, още повече, в мотивите на решението по административното дело също не са изследвани и установявани обстоятелствата, поради чието недоказване, исковият съд е приел, че действията на [фирма], [населено място], са противоправни. Ако решението, чиято отмяна се иска, е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза също не е налице в случая, защото не се установява обусловеност на решението, чиято отмяна се иска от задължителната сила на съдебно решение по административното дело или на административен акт по преюдициален въпрос. В заключение, представените документи нямат отношение към правният извод на решаващия съд относно противоправността на действията на деликвента по иска с правно осн. чл. 49 ЗЗД. Освен това, документът е новосъздаден, но не е нов по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не установява новоузнато обстоятелство от съществено значение за фактическите и правни изводи на съда; няма основание за приложение и на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. При така постановения резултат и направеното в срок искане от ответника, молителят следва да му заплати сторените по делото съдебноделоводни разноски. [фирма], [населено място] е представлявано по делото от юрисконсулт и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 500 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от юрисконсулта, и на базата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на [фирма], [населено място], [община], обл. София представлявано от управителя Р. Л. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 108/29.04.2013 г. по гр.д. №1195/12 г. на Ботевградския районен съд. ОСЪЖДА Р.-74“ Е., [населено място], [община], обл. София, да заплати на [фирма], [населено място], ул. „17-ти ноември“ № 53 сумата в размер на 500 лв., сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. Чл. 78, ал. 8 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: