Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * недопустим съдебен акт * нередовност на исковата молба * редовност на исковата молба

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

София, 04.01.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2842 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Б. срещу решение № 732/01.02.2019 г. по в. гр. д. № 2958/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 19 540/25.11.2016 г. по гр. д. № 36 329/13 г. на Софийски районен съд и по отношение на жалбоподателя е признато за установено, че дължи на „Интеркарт Кредит“ ЕАД сума в размер на 10 311, 84 евро, представляваща непогасена главница по договор за кредит № 0020625/02.02.2010 г., както и 180, 45 евро – лихва за забава на главницата за периода 07.11.2012 г. – 13.12.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Айкарт Кредит“ ЕАД /с предишно наименование „Интеркарт Кредит“ ЕАД/ е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно законосъобразността на въззивното решение. Претендира се присъждане на разноски.

С определение № 418/18.06.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК за проверка на неговата допустимост.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на касатора поддържа подадената жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Ищецът „Интеркарт Кредит“ ЕАД /с променено наименование „Айкарт Кредит“ ЕАД/ е предявил срещу Р. Ж. Б. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи сума в размер на 12 350, 20 евро главница и 180, 45 евро лихва за периода 07.11.2012 г. – 13.12.2012 г. по договор за револвиращ кредит № 0020625/02.02.2010 г. с общ кредитен лимит 10 000 евро. В исковата молба са изложени и твърдения, че на същата дата 02.02.2010 г. е сключен договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 0020625 между „Интеркарт Файнанс“ АД и Р. Ж. Б., както и тристранно споразумение между двете юридически лица и Б., с което последният признава съществуването на стари задължения към „Интеркарт Файнанс“ АД до договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold от 23.02.2009 г. в размер на 1 662, 17 евро. По силата на споразумението „Интеркарт Кредит“ ЕАД се задължава да погаси изцяло признатото задължение към „Интеркарт Файнанс“ АД, с което отношенията между Р. Б. и „Интеркарт Файнанс“ АД са прекратени, а сумата от 1 662, 17 евро е дължима към „Интеркарт Кредит“ ЕАД. В исковата молба са изложени твърдения, че с месечно извлечение от 30.04.2010 г. на основание чл. 21 от Общите условия кредитодателят е променил договора за кредит като съгласно новия текст на т. 16 при неплащане на шеста поредна месечна погасителна вноска до последното число на месеца, в който се дължи, целият усвоен кредит включително и разсрочените задължения ведно с начислени лихви, такси, комисионни и други разноски стават незабавно предсрочно изискуеми и дължими.

От ответника Р. Б. са противопоставени множество възражения срещу предявения иск, част от които касаят наличие на недействителни договорни клаузи, предвиждащи заплащането на твърде обременителни такси в противоречие със защитени от закона права на потребителите, клауза, с която се поема задължение от договорен характер чрез бездействие – поради неоспорване на месечното извлечение, клауза, която предвижда прибавяне на лихви към главница, върху които се начислява друга лихва, както и такава, която дава възможност на кредитодателя да счита наличие на извършено автоматично усвояване на предоставената по договора за кредит сума при дължимост на такси и други разноски по повод ползване на издадената от трето за договора лице /“Интеркарт Файнанс“ АД/ кредитна карта. Наред с това е релевирано възражение, че ищецът претендира вземане по кредитна карта без да притежава специалния статус на лицензирана кредитна институция по Закона за кредитните институции, както и за ненастъпила предсрочна изискуемост.

С приетата в първоинстанционното производство експертиза е установено, че размерът на усвоения кредит е 15 913, 84 евро и включва различни видове такси, комисионни, суми, теглени от АТМ устройство и на каса, лихви, както и неустойки.

Исковата молба е изцяло уважена с решението на Софийски районен съд, което по въззивна жалба на Р. Ж. Б. е отменено в частта, с която е признато вземане за главница над 10 311, 84 евро до размер от 12 350, 20 евро, поради неизискуемост на претендирана неустойка за предсрочна изискуемост. В мотивите на въззивното решение са приети за неоснователни възраженията на Р. Б., касаещи недействителност на договора като сключен с кредитодател без лиценз, както и за недействителност поради противоречие с чл. 11, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит, доколкото същият не е бил действаща нормативна база при сключване на процесния договор.

Недопустимостта на въззивното решение се обосновава с това, че предявената от „Интеркарт Кредит“ ЕАД /с променено наименование „Айкарт Кредит“ ЕАД/ искова молба не отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Не са изложени фактически твърдения как е формирана глобално заявената претенция от 12 350, 20 евро нито в исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, нито в представеното към заявлението извлечение от сметка. От доказателствата по делото може да бъде направен извод, че тя включва освен усвоена по кредита сума /главница/, така също и договорни лихви, такси, неустойки, дължимостта на които е обусловена от осъществяването на различни фактически състави. Въззивният съд не е съобразил разрешението, дадено с т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС. Според задължителната постановка на т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в него не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. В т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е изведено, че когато въззивният съд констатира нередовности на исковата молба, той следва да я остави без движение с указания до ищеца да ги отстрани. Въпреки, че съставът на Софийски градски съд е установил, че част от претендираната „главница“ в размер на 12 350, 20 евро включва вземане за неустойка в размер на 2 033, 56 евро, същият не е изпълнил задълженията си да даде указания за отстраняване на неясно изложените фактически твърдения в исковата молба. Неизпълнението на това задължение от страна на въззивния съд е резултирало в постановяване на недопустимо решение, а на настоящия етап от производството нередовността на исковата молба не може да бъде отстранена. Следва да бъде посочено и, че неясно формулираните от ищеца фактически твърдения за дължимост на глобално посоченото сума от 12 350, 20 евро са поставили ответника в невъзможност ясно и точно да формулира възраженията си за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, наличие на анатоцизъм и нервноправни клаузи, за което впрочем въззивната инстанция е длъжна и служебно да следи съобразно задължителните разрешения на т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и доразвилата ги казуална практика – напр. решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I ТО, решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на II ТО, решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г. на I ТО.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че постановеното от Софийски градски съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да извърши необходимите действия за изясняване на заявената от ищеца претенция и процедира съобразно процесуалното поведение на ищеца.

При изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК от въззивния състав, който ще разгледа повторно делото.

С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 732/01.02.2019 г. по в. гр. д. № 2958/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 19 540/25.11.2016 г. по гр. д. № 36 329/13 г. на Софийски районен съд и по отношение на Р. Ж. Б. е признато за установено, че дължи на „Интеркарт Кредит“ ЕАД сума в размер на 10 311, 84 евро, представляваща непогасена главница по договор за кредит № 0020625/02.02.2010 г., както и 180, 45 евро – лихва за забава на главницата за периода 07.11.2012 г. – 13.12.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с произтичащото от това произнасяне в частта за разноските по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.