7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 500/12
София, 16.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1309 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 538 от 04.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 881 от 31.05.2011 година по гр.д. № 846/2010 година на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Е. Н. И., Л. К. А., граждани на Република Франция и М. В. Е., гражданин на Република Италия против Д. а. „Д. р. и в. з.”, [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по материалноправния въпрос по приложението на чл.1, ал.1 ЗВСНОНИ: към кой момент следва да се преценяват предпоставките за реституция на отчужден имот, когато заявлението за възстановяване правото на собственост е подадено след възстановяване на срока по чл. 4 ЗВСНОНИ по силата на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ.
Съгласно трайно установената практика на съдилищата, предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, З., ЗДС и ЗС се преценяват към момента на влизане на закона в сила. Това правило е приложимо и по отношение на исканията за възстановяване правото на собственост, постъпили след възстановяване на срока по чл. 4 ЗВСНОИ по силата на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ. Преценката дали отмяната на отчуждаването е била възможна - дали имотът е съществувал в неговата цялост и в състоянието, в което е бил към момента на отчуждаването му следва да бъде извършвана към момента на влизане в сила на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ на 21.11.1997 г. При извършване на тази преценка следва да се отчита, че в периода след изтичане на срока по чл. 4 ЗВСНОНИ до възстановяването му с § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ на 21.11.1997 г. за държавата не е имало нормативно ограничение да осъществява предвидените мероприятия, поради което следва да бъдат зачитани извършените в периода преустройства в отчуждения имот, изключващи възстановяването му.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищците са били признати за съсобственици на апартамент на четвърти етаж в сградата на [улица], [населено място] с констативни нотариални актове от 2002 и 2003 година, издадени след като със заповед от 18.11.1998 г. на кмета на С. община, отчуждаването на същия имот е било отменено на основание чл.1, ал.1 ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, З., ЗДС и ЗС. Същевременно, с решение от 30.01.1997 г. на Министерския съвет на Република България, сградата на [улица], в която е бил разположен възстановеният на ищците апартамент, е била обявена за публична държавна собственост и предоставена безвъзмездно за стопанисване и управление на Д.а. „Д. р. и в. з.”. На 04.07.1997 г. ответната агенция е влязла във владение на имота и е извършила ремонт на цялата сграда, приключил през 1999 година. При ремонта е бил реконструиран и четвъртия етаж от сградата – апартаментът е запазил външните стени при обединяване на вътрешните помещения с тези на съседен апартамент, а във вестибюла му е бил поставен асансьор. С нотариална покана, връчена на ответника на 31.05.2002 г. ищците са поискали да им бъде заплащано обезщетение за лишаване от ползване на имота им в размер на 2500 щатски долара месечно. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД са неоснователни, тъй като ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Приел е, че към 21.11.1997 г., когато по силата на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ е възстановен срокът по чл. 4 ЗВСНОНИ за подаване на заявления за възстановяване правото на собственост, не са били налице предпоставките по чл. 1, ал.1 ЗВСНОНИ – имотът да съществува в неговата цялост и в състоянието, в което е бил към момента на отчуждаването му. Приел е, че апартаментът не е съществувал като самостоятелен обект, нито би могъл да бъде обособен като самостоятелен обект на четвъртия етаж от сградата при спазване на нормативните и технически изисквания. Съдът е приел, че заповедта на кмета на С. община от 18.11.1998 г. е била лишена от предмет и не е могла да породи действие за възстановяване правото на собственост; че правата на ищците са непротивопоставими на правата на ответника, който е придобил правото да стопанисва и управлява имота след първоначалното изтичане на срока по чл. 4 ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, З., ЗДС и ЗС, когато за държавата не е имало нормативно ограничение да се разпорежда с отчуждения имот, да осъществява предвидени мероприятия и да извършва преустройства в него.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. Н. И., Л. К. А. и М. В. Е. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно предпоставките за осъществяване на реституцията. Въведени са доводи за неправилност на изводите, че имотът не е бил в състоянието, в което е отчужден към момента на възникване на правото за възстановяване.
Ответникът по касационната жалба Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Формираният от въззивния съд извод, че предпоставките за възстановяване правото на собственост следва да бъдат преценявани към 21.11.1997 г. е правилен, съобразен с действието на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ, с който е възстановен срокът по чл. 4 ЗВСНОНИ за подаване на заявления за възстановяване правото на собственост. Неправилен обаче е изводът, че към този момент имотът не е съществувал неговата цялост и в състоянието към момента на отчуждаването му. А. „Д. р. и в. з.” е влязла във владение на имота на 04.07.1997 г., когато в приемо предавателния протокол е констатирано, че четвъртият етаж от сградата включва седем самостоятелни помещения и една зала, т.е. че имотът е съществувал в състоянието към момента на отчуждаването му. Договор № 66 за възлагане на ремонтно-строителни работи е сключен на 14.04.1998 г., т.е. към 21.11.2997 г. реконструкциите на четвъртия етаж от сградата не са били започнати, което е констатирано и в протокол от 01.06.1998 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на район „О.” при С. община, дала становище по искането на ищците за отмяна на отчуждаването. Имотът е съществувал в неговата цялост и към момента на издаване на заповед от 18.11.1998 г. на кмета на С. община, с която отчуждаването е било отменено на основание чл.1, ал.1 ЗВСНОИ, независимо, че времето, през което е текла административната процедура по възстановяване на собствеността няма отношение към преценката дали имотът е съществувал в целостта си към 21.11.1997 г. Независимо от изложеното, по делото е установено и че ремонтните работи в първия им етап, в т.ч. обединяване на вътрешните помещения с тези на съседен апартамент и поставяне на асансьор във вестибюла, съгласно протокол от 16.07.1999 г. на приемателна комисия та ГУ „Държавен резерв и военновременни запаси” са приключили на 15.07.1999 г., т.е. след издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването и възстановяване на полученото от собствениците обезщетение на 12.01.1999 година.
Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че в срока по чл. 4 ЗВСНОИ вр. § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ с по З., ЗПИНМ, З., ЗДС и ЗС ищците са предявили искане за отмяна на отчуждаването на процесния апартамент, находящ се на четвъртия етаж в сградата на [улица], вх. Б. Отчуждаването е било отменено със заповед № РД -43-102 от 18.11.1998 г. на кмета на С. община, а полученото обезщетение при отчуждаване на имота по реда на З. възстановено на 12.01.1999 г. Имотът е бил отчужден през 1975 г. в полза на държавата от наследниците на М. К. за площад, което мероприятие не е било реализирано. След смъртта на М. К., придобил собствеността върху имота през 1938 г. чрез покупка по нот. акт № 784, том ІІ, рег. 105 от 1938 г. на нотариус при Софийски областен съд, имотът е придобит по наследство от ищците по делото: С. Д., вдовица на М. К., починала през 1969 г., оставила наследници Л. К. А., Е. Н. И. (по заместване на Р. К.) и М. В. Е. (по заместване на М. М. Калеф). Реконструкцията на апартамента е извършена след сключване на договор от 14.04.1998 г. за извършване на ремонтно-строителни работи, поради което към 21.11.1997 г., съобразен с действието на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ, с който е възстановен срокът по чл. 4 ЗВСНОНИ, отмяната на отчуждаването е била възможна - имотът е съществувал в неговата цялост и в състоянието, в което е бил към момента на отчуждаването му, а извършените от държавата последващи преустройства не рефлектират върху възникналото вече право на възстановяване.
Така установените факти обуславят извод за основателност на предявената претенция по чл. 59 ЗЗД – ищците се легитимират като собственици по реституция на процесния имот, който ответникът е ползвал без основание в периода от 31.05.2002 г. до датата на предявяване на иска на 26.05.2005 година. Предоставеното на ответника право на безвъзмездно стопанисване и управление на имота е непротивопоставимо на ищците – на основание чл. 78, ал.2 ЗДС, със заповед № РД-02-14-374 от 24.02.2000 г. на Министъра на регионалното развитие благоустройството, имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са публична държавна собственост и е наредено предаването му на правоимащите. Съгласно заключението на приетата по делото икономическа експертиза, наемната цена на имота за периода от 31.05.2002 г. до 07.07.2003 г. е възлизала на 59260 лева, а от 07.07.2003 г. до 26.05.2005 г. на 102450 лева. Съобразно размера на предявения петитум след изменението му, допуснато в съдебно заседание на 30.01.2006 г. по гр.д. № 7501/2005 г. СРС, 39 състав и квотата му от съсобствеността, на Е. Н. И. (нот. акт № ., том. рег. ., дело . от 2002 г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № .) е дължима сумата 32980 лева за периода от 31.05.2002 г. до 07.07.2003 г. и сумата 68300 лева за периода от 07.07.2003 г. до 26.05.2005 г.; на Л. К. А. (нот. акт № ., том ., рег. ., дело . от 2003 г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. №.) е дължима сумата 8245 лева за периода от 31.05.2002 г. до 07.07.2003 г. и сумата 17075 лева за периода от 07.07.2003 г. до 26.05.2005 г. и на М. В. Е. (нот. акт № ., том . рег. ., дело . от 2003 г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. .) сумата 4122,50 лева за периода от 31.05.2002 г. до 07.07.2003 г. и сумата 8537,50 лева за периода от 07.07.2003 г. до 26.05.2005 г.
Основателно е и предявеното от ответника в съдебно заседание на 05.10.2005 г. възражение на прихващане със сумата 67478 лева, съставляващи стойност на необходимите разноски за извършени в имота подобрения, която ищците дължат на ответника на основание чл. 74, ал.1 ЗС. От доказателствата по делото (заключения на вещи лица, констативни протоколи и показанията на свидетеля Владимир К. Г.) е установено, че в периода след като имотът е бил предаден за стопанисване и управление на ответника, в сградата са извършени строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждане на нова ел.инсталация, поставяне на ел. табла, нови ВиК инсталация и канализация, отоплителна инсталация и абонатна станция, вътрешна и външна мазилка, покривна хидроизолация, дограма, облицовка на фасадата и подови настилки на стойност 1472101 лева, от които ремонтните работи за процесния обект възлизат на 67478 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 104, ал.2 ЗЗД, вземането на ищците, произхождащо от обезщетение за пропуснати ползи от имота за периода от 31.05.2002 г. до 07.07.2003 г. общо в размер на 45347,50 лева следва да се счита изцяло погасено чрез прихващане с вземането на ответника за подобрения в имота. Погасено чрез прихващане със сумата 22130,50 лева, съставляваща остатък от вземането за подобрения, е и вземането на ищците за пропуснати от имота ползи в размер на месечният наем от 4120 лева за времето от 08.07.2003 г. до 31.12.2003 г. След извършеното прихващане, предявеният от ищците иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен за периода от 01.01.2004 г. до датата на завеждане на иска 26.05.2005 г. общо в размер на 78692 лева, дължими съобразно квотата им както следва: на Е. Н. И. сумата 52461 лева, като за разликата до предявения размер от 102888,67 лева искът се явява неоснователен; на Л. К. А. сумата 13115,33 лева, като за разликата до предявения размер от 26722,16 лева искът се явява неоснователен и на М. В. Е. сумата 6557,66 лева, като за разликата до предявения размер от 12861,08 лева искът се явява неоснователен.
С оглед момента на извършеното прихващане претенциите за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва следва да бъде уважени за времето от 01.01.2004 г. до датата на предявяване на иска в размер на 9268,03 лева за Е. Н. И.; 2317, 31 лева за Л. К. А. и в размер на 1158,47 лева за М. В. Е., като за разликата до предявения им размер претенциите се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер на 3348,11 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 881 от 31.05.2011 година по гр.д. № 846/2010 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да заплати на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД на Е. Н. И., Република Франция сумата 52461 (петдесет и две хиляди четиристотин шестдесет и един) лева; на Л. К. А., Република Франция сумата 13115,33 (тринадесет хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и три ст.) лева и на Марио В. Е., Република Италия, сумата 6557,66 (шест хиляди петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест ст.) лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.05.2005 г. като за разликата до предявения от Е. Н. И. размер от 102888,67 лева; от Л. К. А. от 26722,16 лева и от Марио В. Е. от 12861,08 лева отхвърля исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да заплати на основание чл. 86 ЗЗД на Е. Н. И., Република Франция сумата 9268,03 (девет хиляди двеста шестдесет и осем лева и три стотинки) лева; на Л. К. А., гражданин на Република Франция сумата 2317, 31 (две хиляди триста и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки) лева и на Марио В. Е., гражданин на Република Италия сумата 1158,47 лева (хиляда сто петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), като за разликата до предявения от Е. Н. И. размер от 18206,07 лева; от Л. К. А. от 4551,51 лева и от М. В. Е. от 2275,76 лева отхвърля исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да заплати на Е. Н. И., гражданин на Република Франция, Л. К. А., гражданин на Република Франция и на Марио В. Е., гражданин на Република Италия сумата 3348,11(три хиляди триста четиридесет и осем лева и единадесет стотинки) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |