Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр.София, 18.08.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 523 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимата Т. Д. П. и на нейния защитник против решение № 255 от 31.01.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2013 г. Изтъкват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Преимуществено жалбата на подсъдимата съдържа възражения срещу обосноваността на фактическите положения поради кредитирани едни свидетелски показания за сметка на други, довели до неправилно осъждане за престъпление по чл. 248а НК, както и за несъставомерност на деянието по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 195 НК. В касационната жалба на защитника на подсъдимата се твърди допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 14 НПК при формиране на вътрешното убеждение за извършено от подсъдимата престъпление по чл. 248а НК и за липсата на доказателства, които да установяват по несъмнен начин участието й в престъплението по чл. 195 НК. Направено е искане за оправдаване на подсъдимата и отхвърляне на гражданския иск или алтернативно - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник (адв. С.) поддържат жалбите. Повереникът на гражданския ищец (адв. Д.) писмено настоява за потвърждаване на въззивното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 33 от 24.06.2013 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 186/2013 г. подсъдимата Т. Д. П. е призната за виновна в това, през периода от 13.05.2009 г. до 18.03.2010 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, като [фирма], [населено място] да е представила неверни сведения в заявление за регистрация и в Общо заявление за плащане на площ 2009 г. в нарушение на задължението си по Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 5 от 27.02.09 г. на Министерство на земеделието и храните, за да получи средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз – Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски фонд за развитие на селските райони, и да е получила средства в размер на 6 760,99 лева, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 (изм.) вр. ал. 3 (изм.) вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК на подсъдимата е определено наказание от една година и шест лишаване от свобода. Подсъдимата Т. Д. П. е призната за виновна и в това, на 18.06.2009 г. в землището на [населено място], Русенска област, след предварителен сговор с подсъдимия Р. Т. Ч. в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство да е отнела чужди движими вещи – 42 240 кг. ечемик на стойност 7603 лева от владението на [фирма], [населено място] без съгласието на управителя с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК е определено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда е осъден и подсъдимият Р. Т. Ч. за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, за всяко от което му е определено наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец [фирма], [населено място] сумата от 7603 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В тяхна тежест са възложени разноските по делото. С решение № 255 от 31.01.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2013 г. присъдата е изменена, като е намалено наказанието на подсъдимата Т. Д. П. за престъплението по чл. 195 НК, както и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Подсъдимата П. отново поддържа тезата, че данните, посочени в заявленията са верни, тъй като е обработвала площите и съответно е имала право в качеството си на едноличен търговец да получи субсидии по линия на европейските фондове. В тази насока развива пространни съображения за необоснованост на възприетите от съда фактически положения, че до приемането на наредбата от 27.02.2009 г. всички земеделски производители в землището на [населено място] декларирали и посочвали за подпомагане целия размер на реално обработваните от тях земеделски земи, съблюдавайки постигнатите договорености по споразумителен протокол от 10.11.2004 г. на арендаторите за комасирана обработка на площите, поради което и в съответствие с подписаното допълнително споразумение от 14.02.2005 г., през есента на 2008 г. дружеството [фирма], [населено място] фактически е обработвало съответните блокове на земеделски стопанства, включени в масиви № 18, 38, 39 от землището на [населено място] и ги е засяло с пшеница. Според подсъдимата тези фактически констатации съдът бил направил на основата на недостоверните показания на св. Х. П. вместо да кредитира показанията на св. Г. и на св. П. от съдебно заседание, както и писмените материали за закупуване на семена, растителни торове и препарати. По същата линия защитникът изтъква необоснованост и на приетото от съда за установено, че [фирма] – [населено място] реално е обработвало повече хектари земеделска земя, тъй като съдът неоправдано е ценил и кредитирал показанията на свидетелите – Х. П. и С. П., но е пропуснал да отчете, че щом [фирма], [населено място] е декларирало всички обработвани от него площи през стопанската 2008/2009 г. и в тях не са фигурирали цитираните масиви, с това дружеството фактически е заявило, че не ги обработва, а в допълнително споразумение от 14.02.2005 г. само формално е било посочено търговското дружество [фирма], [населено място], докато страна по него е била подсъдимата в качеството й на едноличен търговец. Всъщност доводите изразяват несъгласието на жалбоподателите с оценката за достоверност на доказателствените материали и изведената въз основа на тях фактология на деянието. Съдът, разглеждащ делото по същество притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените материали, затова твърденията, че неоснователно е кредитирал показанията на св. Х. Н. П. и на св. С. Х. П. се отнасят до тяхната преценка, която не подлежи на касационен контрол. От гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Мотивите на Великотърновския апелативен съд разкриват аналитична и внимателна преценка на всички доказателствени материали. Липсва едностранчив подход, необсъждане или изкривяване на тяхното действително съдържание, каквито декларативно формулирани оплаквания е направил защитникът на подсъдимата. В съответствие с правомощията си Бургаският апелативен съд също е оценил като достоверни показанията на св. Х. Н. П. и св. С. Х. П., след като е констатирал, че по отношение на съществените факти и обстоятелства те са последователни, непротиворечиви и логични, както и в пълнен синхрон с показанията на свидетелите за извършваните от тях селскостопански дейности по обработка на земеделските площи. Оценил е като общи и уклончиви показанията на св. П. в съдебно заседание, поради което не е открил в тях подкрепа за подновеното твърдение и в касационната жалба на подсъдимата, че дружеството [фирма], [населено място] е обработвало земите от името и за сметка на [фирма], [населено място]. Очевидно несъстоятелен е и доводът на защитника, че страна по допълнителното споразумение от 14.02.2005 г. в действителност е била подсъдимата като едноличен търговец. Твърдението за съвпадение на подписи логично произтича от установеното по делото обстоятелство, че към този момент тя е била управител както на търговското дружество [фирма], [населено място], така и на [фирма], [населено място]. Въпросът дали [фирма], [населено място] е обработвало земеделските площи при изтекъл срок на договор за наем с Община – Ветово и покривала ли е фактическата ситуация хипотеза, уредена в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и какви констатации за нарушения са били направени от разплащателната агенция, са въпроси без съществено значение, щом съдът по същество е приел за установено, че площите на съответните блокове за земеделски стопанства, попадащи в масиви № 18, 38 и 39 от землището на [населено място], реално не са били обработвани от подсъдимата в качеството й на едноличен търговец, но ги е посочила като обработвани от [фирма], [населено място] при кандидатстване по схемите за подпомагане и в резултат на неверните сведения е получила парични средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз в общ размер на 6 760,99 лева. В тази връзка неоснователен е доводът на подсъдимата П., че въззивният съд е трябвало сам да прояви активност и да разпита началника на служба „Земеделие” в Община – Ветово, заради когото представляващият [фирма], [населено място] не е отразил в заявлението земеделски земи, които дружеството фактически е обработвало и така се е лишило от получаването на субсидии. Причината, поради която не са били декларирани всички обработваеми площи в резултат на казаното от общинския служител, е била прецизно изяснена от оценени като достоверни доказателствени източници, поради което липсата на разпит не е компрометирала разкриването на обективната истина. От съдържанието на въззивното решение не се оправдава и оплакването на защитника за пропуск да се обсъдят показанията на св. Г. и на св. С., разпитани непосредствено в съдебно заседание. Мотивите ясно посочват, че Великотърновският апелативен съд не ги е изключил от своето внимание и ги е обсъждал поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали. Съдът, разглеждащ делото по същество, няма задължението да коментира в мотивите всяко едно отделно обстоятелство, което тези свидетели са възпроизвеждали в своите показания. Ето защо Върховният касационен съд намира, че потвърждавайки осъждането на подсъдимата по чл. 248а НК въззивният съд не е допуснал нарушение на принципа по чл. 14 НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, деянието на подсъдимата покрива всички признаци на престъплението по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно. В жалбата на подсъдимата П., насочена срещу решението на въззивния съд да потвърди осъждането за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК са изложени твърденията, че никога не е продавала ечемичното зърно, добито от масив № 49 в землището на [населено място] и не е действала съвместно с подсъдимия Ч., а единствено е съдействала за наемането на друг зърнокомбайн когато предишният се е повредил. Според защитника въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви въз основа на какви доказателства е прието, че подсъдимата изобщо е осъществила фактическа власт върху предмета на престъпление. Успоредно с това подробно излага фактите, които намира за безспорно установени. Счита, че деянието е несъставомерно, при положение че подсъдимата не е отнемала от чуждо владение инкриминираното количество зърно и в нито един момент не е осъществявала фактическа власт върху него. Оплакването, че решението на Великотърновският апелативен съд е постановено при липса на мотиви не може да бъде възприето. Изложени са били достатъчно обстойни аргументи, поради които въззивният съд е споделил и дори е допълнил мотивите на първоинстанционния съд във връзка с анализа на доказателствената съвкупност и е отговорил в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК на основните доводи на подсъдимата и нейния защитник. Без съмнение проверката на Върховния касационен съд за наличието на релевираните касационни основания не може да се основава на фактите, които жалбоподателите считат за установени в резултат на собствения им анализ и преценка на материалите по делото. Неприемливи са и доводите на защитника за несъставомерност на деянието поради отсъствието на признаци от обективната страна на престъплението – отнемане на зърното от владението на [фирма], [населено място] и фактическа власт на подсъдимата върху него. Въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд при решаване на въпросите по същество на делото, потвърждавайки осъждането на подсъдимите за кражба в условията на посредствено извършителство – чрез използвано от тях друго лице за отнемане на предмета на престъплението, което е действало при отсъствието на умисъл, респективно, със съзнанието за валидно сключен договор. Правилно е отчетено и обстоятелството, че деянието съставлява непозволено увреждане и е ангажирана солидарно гражданската отговорност на подсъдимата П. за виновно причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 195 НК в размер на сумата от 7603 лева. Предвид неоснователност на жалбата на подсъдимата и жалбата на защитника, решението на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 31.01.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2013 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: