Р Е Ш Е Н И Е № 446 София, 19 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Ил. ПЕТКОВА............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ.................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1349/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на подсъдимите А. М., Д. В. и С. П. срещу въззивно решение № 25, постановено на 10.07.2014 г. от Апелативен специализиран наказателен съд по ВНОХД № 39/2014 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като са увеличени наложените на подсъдимите наказания и е отменено приложението на чл. 66 ал.1 от НК по отношение на подс. Д. В.. С първоинстанционна присъда, постановена от Специализирания наказателен съд на 12.12.2013 г. по НОХД № 1464/2013 г., подсъдимите са били признати за виновни и наказани, както следва: подс. А. М. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления: - по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца; - за осем отделни престъпления по чл. 159г пр.3 вр. чл. 159а ал.2 т.6 вр. ал.1 и вр. чл. 159в вр. чл. 20 ал.2, като за едно от тях му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, за пет - по една година лишаване от свобода и за две – по една година и осем месеца лишаване от свобода, както и за всяко от тях и наказание глоба в размер на по 5 000 лева. - по чл. 155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Подс. Д. В. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления: - по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца - за четири отделни престъпления по чл. 159г пр.3 вр. чл. 159а ал.2 т.6 вр. ал.1 и вр. чл. 159в вр. чл. 20 ал.2, като за всяко от тях му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и за всяко от тях и наказание глоба в размер на по 5 000 лева. - по чл. 155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева. На осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното общо наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години и шест месеца. Подс. С. П. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления: - по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години - за осем отделни престъпления по чл. 159г пр.3 вр. чл. 159а ал.2 т.6 вр. ал.1 и вр. чл. 159в вр. чл. 20 ал.2, като за всяко от тях му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, както и за всяко от тях и наказание глоба в размер на по 5 000 лева. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена, като са били увеличени размерите на наложените наказания лишаване от свобода, както следва: - на подс. А. М.: за престъплението по чл. 321 от НК – на две години лишаване от свобода; за престъпленията по чл. 159г от НК : за шест от тях – на три години и четири месеца лишаване от свобода, за две от тях – на три години и шест месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 155 от НК – две години лишаване от свобода. Увеличен е и размерът на общо определеното наказание на осн. чл. 23 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода - на подс. Д. В.: за престъплението по чл. 321 от НК – на две години лишаване от свобода; за престъпленията по чл. 159г от НК : за шест от тях – на три години и четири месеца лишаване от свобода, за две от тях – на три години и шест месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 155 от НК – две години лишаване от свобода. Увеличен е и размерът на общо определеното наказание на осн. чл. 23 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода. Отменено е приложението на чл. 66 ал.1 от НК. - на подс. С. П.: за престъплението по чл. 321 от НК – на две години и два месеца лишаване от свобода; за престъпленията по чл. 159г от НК : за шест от тях – на три години и осем месеца лишаване от свобода, за две от тях – на три години и десет месеца лишаване от свобода. Увеличен е и размерът на общо определеното наказание на осн. чл. 23 от НК на три години и десет месеца лишаване от свобода. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия А. М. съдържа доводи за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Сочи се, че наложените наказания за престъпленията поотделно и общото наказание са явно несправедливи, тъй като въззивният съд неправилно е пренебрегнал смекчаващите отговорността му обстоятелства, които са били отчетени като многобройни такива от първата инстанция и му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Иска постановяване на касационно решение, с което да бъде намалено наложеното му наказание. Касационната жалба, подадена от подс. Д. В. се позовава на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НК с аргументите, че неправилно въззивният съд не е отчел, че поправянето и превъзпитанието му е започнало още в хода на процеса, както и че до момента не е проявил други криминални наклонности. Прави искане за изменение на въззивното решение с намаление на наказанието, като бъде приложен чл. 55 от НК, както и отлагане на изпълнението на намаленото наказание на осн. чл. 66 ал.1 от НК. Жалбата на подс. С. П. се основава на твърдените за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, поради това, че въззивният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, сред които разкаянието и факта, че след изменението на мярката му за неотклонение полага общественополезен труд и се е откъснал от престъпната среда. Счита, че последното обстоятелство следва да бъде прието като изключително, поради което наказанието му следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Пред касационната инстанция защитниците на жалбоподателите поддържат жалбите им и изложените в тях искания. Подсъдимите М. и П. молят за намаляване на наказанията, а подс. В. – за отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, тъй като е признал фактите по обвинителния акт, но само за деянията, в които действително е взел участие, а не и за тези, за които всъщност е бил признат за виновен. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като счита, че с въззивното решение са отстранени недостатъците на първоинстанционната присъда, с която са били определени несправедливи и занижени наказания за сериозната престъпна дейност на подсъдимите. Намира, че многото престъпления, извършени от подсъдимите, определят справедливостта на наложените им наказания, а наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: На първо място, следва да се посочи, че производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – чл. 371 т.2 от НПК, тъй като тримата подсъдими преди да започне съдебното следствие по общия ред в присъствие на своите защитници и след тяхно изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своите изявления, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично са се съгласили за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимата и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът е допуснал и провел разпит на св. Ж. Р. Н. – Б. /л.220/ с цел събирането на доказателства за личностната характеристика на подсъдимите. В резултат на оценъчната дейност на обстоятелствата, при които следва да бъдат индивидуализирани наказанията на тримата подсъдими в рамките на нормата на чл. 58а от НК, предопределена от следваната диференцирана процедура, първоинстанционният съд е счел, че то следва да се извърши при условията на чл. 58а ал. 4 вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК, поради което е наложил наказания под минималните размери на предвидените в наказателния кодекс за съответните престъпления. Въззивният съд е приел, че така отмерените наказания са несправедливи и е изменил присъдата, като е индивидуализирал наказанията лишаване от свобода при условията на чл. 58а ал.1 от НК, като е увеличил същите. Касационните жалби и на тримата подсъдими съдържат недоволство единствено от размера на наказанията и респективно, искане за тяхното намаляване чрез прилагането на чл. 55 ал.1 т.1 на основание чл. 58а ал.4 от НК. Поради това пределите на касационната проверка по смисъла на чл. 347 ал.1 от НПК се простират само по отношение на тези искания, тъй като вън от жалбите на подсъдимите остава твърдението, изложено в съдебно заседание пред ВКС, за допуснато нарушение на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие, което е друго касационно основание /по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК/. При извършената проверка в рамките на тези предели касационната инстанция констатира, че жалбите и на тримата подсъдими са неоснователни. Провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК предопределя и начина на определяне на наказанието на подсъдимите по реда на чл. 373 ал.2 от НПК, препращащ към чл. 58а от НК. Действащата към момента на определянето на наказанията и към момента на извършване на престъпленията редакция на чл. 58а от НК /ДВ, бр.26/2010 г./ позволява индивидуализация на наказанията или по реда на чл. 58а ал.1 -3 от НК, като се следва предвидения в тези норми ред на редукция, или по реда на чл. 58а ал.4 – като се приложи чл. 55 от НК, но при две условия : да са налице едновременно условията за прилагане и на чл. 58а ал.1-3 от НК, и на 55 от НК, както и приложението на чл. 55 от НК да е по-благоприятно за дееца. Дори и в този случай законодателят не позволява приложението на чл. 55 от НК, ако не са налице предвидените в него предпоставки – първо, наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително обстоятелство, и второ, най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко за реализиране на наказателната отговорност на конкретния подсъдим. Едва след тази преценка следва да се извърши и оценката на предпоставката по чл. 58а ал.4 от НК – дали прилагането на чл. 55 от НК е по-благоприятно за дееца. Очевидна е разликата между актуалната редакция на чл. 58а от НК, позволяваща в определени хипотези налагане на наказание по чл. 55 от НК, и тази, съгласно ДВ, бр.27/2009 г., при която прилагането на чл. 55 от НК не е обусловено от наличието на предвидените в него предпоставки. При така направеното уточнение ВКС намира, че първоинстанционният съд не се е справил с тази преценка на обстоятелства, индивидуализирайки същите спрямо тримата подсъдими при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК. За да мотивира приложението на нормата, Специализираният наказателен съд е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, без да е мотивирал другата изискуема предпоставка за нейното приложение – и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъпленията, да е несъразмерно тежко за реализацията на наказателната отговорност. Този пропуск на първоинстанционния съд е бил отстранен от въззивния с постановения изменителен съдебен акт /стр.32/, за което действие ВКС намира, че той е изложил убедителни мотиви. Не се констатира въззивната инстанция да е допуснала нарушение при отмерване на наказанията на тримата подсъдими, което да отговаря на критерия за тяхната „явна несправедливост”, дефинирана в чл. 348 ал.5 от НПК. Следва да се посочи, че спрямо тримата подсъдими: М., В. и П., въззивният съд е приел наличие на смекчаващи отговорността им обстоятелства, но не ги е счел за „многобройни”, каквато е била преценката на първоинстанционния съд, нито е намерил наличие на „изключително” обстоятелство за когото и да е от тях. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които Апелативният специализиран наказателен съд да не е дооценил или да е игнорирал. Вътрешното убеждение на този съд правилно е било формирано въз основа на събраните по делото доказателства, включително и по отношение на характеристичните данни, депозирани от свидетелката Н. - Б. /стр. 30-31/. Обществената опасност на престъпленията правилно е била премерена и е отчетено, че наказанията, които следва да бъдат наложени за тях, трябва да бъдат към минималните размери, предвидени в закона, но не и под тези граници. За престъплението по чл. 321 от НК са отчетени както ограничения териториален обхват на действие на групата, така и минималния брой лица /подсъдимите/, от която се е състояла тя. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че все пак тази група е съществувала и функционирала в продължение на година и половина. Тези характеристики на деянието по чл. 321 от НК, макар и да сочат на по-ниска степен на обществената му опасност в сравнение с други престъпления от същия вид, не разкриват незначителност на същото, което да води до определяне на наказание под законовия минимум, както е направил СпНС. Те обаче обуславят налагане на наказание в минималния законов размер от три години / за подсъдимите М. и В./ и към минималния размер за подс. П.. По аналогичен начин стои въпросът с преценката на обществената опасност на деянията по чл. 159г и чл. 155 от НК. Взети са предвид ниската степен на интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалите, техния малък брой /три/, краткия период на експлоатация на две от тях. Тези обстоятелства, макар и смекчаващи, не биха могли да бъдат приети като многобройни или някое от тях като изключително, за да обуслови приложението на чл. 55 от НК, но са достатъчни, за да мотивират определяне на наказания на подсъдимите към минималните размери на лишаването от свобода за съответните престъпления. Не е пренебрегната от въззивния съд и оценката на обществената опасност на самите подсъдими. Положителните характеристични данни за тях, депозирани от св. Б., както и полагането на общественополезен труд от подс. П., са единствените смекчаващи за тях обстоятелства. Те, нито самостоятелно, нито в съвкупност със смекчаващите обстоятелства, характеризиращи престъпленията, могат да формират „многобройност” по смисъла на чл. 55 от НК. Предходните осъждания на М. и П., както и тези на В. / за когото е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК/, броят на осъществените престъпления – десет за М., девет за П. и шест за В., както и разнообразните форми на изпълнителното деяние по чл. 159г вр. чл. 159а и чл. 159в от НК правилно са дали основание на въззивния съд да приеме, че най-леките наказания, предвидени за съответните престъпления, не са несъразмерно тежки, а и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с определяне на санкции под тези размери. Броят и значението на всички факти, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, включително и с оглед на постигане на целите на чл. 36 от НК, напълно законосъобразно са довели до извода на въззивния съд, че наказанието за всяко престъпление следва да се определи по реда на чл. 58а ал.1 от НК, а не по ал.4. Увеличаването на санкциите за всяко едно от престъпленията, осъществено от тримата подсъдими, е насочено към целта по чл. 36 от НК – да постигне необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдените и общопревантивната функция на наказанието. Той е постигнат с определянето на наказания в или към минималните размери на съответните специални норми, които са редуцирани с 1/3 по реда на чл. 58а от НК. Престъпленията, инкриминирани по делото, не са инцидентна проява в живота за никого от подсъдимите, поради което определянето на наказания под минималния размер би било неоправдана от закона и от принципа за справедливост толерантност към извършителите. Различната степен на участие на отделите подсъдими в престъпленията и техния брой са намерили отражение в размерите на наложените наказания, поради което и в тази насока те са съобразени с чл. 54 от НК. Определеният размер на общото наказание лишаване от свобода на подс. Д. В. – три години и четири месеца /след редукцията по чл. 58а от НК/ прави безпредметно обсъждането на приложението на чл. 66 от НК. С оглед изложените съображения касационният съд не констатира да е налице явна несправедливост на наложените наказания по см. на чл. 348 ал.5 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 25/10.07.2014 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по ВНОХД № 39/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.