1
8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
Гр.София, 18.07.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА
присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Т. н. д. № 448/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Й. П. С. – адв. срещу въззивно решение № 26 от 03.04.2023г., постановено по ВНОХД № 184/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Защитникът съзира допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения в наличен доказателствен дефицит, довел до неправилното осъждане на подсъдимия само въз основата на косвени доказателства. Подчертава, че е нарушен материалният закон, тъй като не е установено по безспорен начин авторството на деянието, а мотивите на съда се базират на предположения. Изказва мнението, че наказанието е несправедливо. Подадено е допълнение към жалбата от адв.Н. с основен акцент върху касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Счита, че съдебните инстанции не са изпълнили задълженията си за провеждане на всестранно, обективно и пълно разследване, както и че е нарушен принципът за вземане на решения по вътрешно убеждение. Прави се искане за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия или алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С.- адв. Н. заявява, че поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Акцентира на твърдението, че по делото не са събрани доказателства, които да обосновават изводите на съдебните инстанции относно авторството на деянието. В това съзира основните процесуални и материално-правни пропуски. Желае касационният съд да отмени въззивното решение и за върне делото за ново разглеждане от въззивния или първоинстанционния съд.
Подсъдимият С. споделя казаното от защитника си.
Повереникът на гражданските и частните обвинители Т. Х., С. С. и К. С. / двамата действащи чрез своята майка и законен представител Т. Х./- адв. Д. заявява, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не счита, че въззивният съдебен акт страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Подчертава, че съдът е изложил мотиви, даващи отговори на всички възражения на защитата. Не отрича наличието единствено на косвени доказателства по делото, но намира, че анализът на апелативния съд ги е обвързал в последователна, логически построена верига, която води до категоричния извод, че подсъдимият е автор на деянието. Наказанието и уважените размери на гражданските искове според повереника са справедливо отсъдени.
Частният обвинител и граждански ищец Т. Т. Х. не се явява и не взема отношение по касационната жалба на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Не споделя тезата на защитата, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че при определяне на наказанието не са отчетени адекватно смекчаващите вината обстоятелства. Не се съгласява с виждането за наличие на доказателствен дефицит довел до неизясняване на обстоятелства относно авторството на деянието, като подчертава, че въззивното решение е мотивирано обстойно, а косвените доказателства са анализирани във взаимовръзка, която е довела до правилен краен извод на съда. Според прокурора не е допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствата, илюстрирано от защитата с отказа на съда да уважи искани такива, тъй като единствената доказателствена претенция - за разпит на свидетел от охраната на предприятието, в което е работел св.Митев, е била уважена от въззивния съд. Заключава, че въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
В последната си дума подсъдимият С. заявява, че не е виновен и иска делото да се върне за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 11 от 25.07.2022 г. постановена по НОХД № 30/2022г., окръжен съд Ямбол, IV състав, е признал подс. Й. П. С. за виновен в това, че на 12.08.2021 г., във времето от 18,30 ч. до 19.50 ч., в с. Н., общ. Стр., обл. Ям., умишлено е умъртвил бременната М. Т. Х. като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.1-во и т.6, пр.2-ро и 3-то, вр.чл.115 вр. чл.54 от НК го е осъдил на доживотен затвор, който да се изтърпи при първоначален специален режим. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Й. П. С. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“
Със същата присъда подсъдимият Й. П. С. е осъден: - да заплати на Т. С. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата до 200 000 лева, - да заплати на С. Й. С., К. Й. С. и Т. Т. Х. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева за всеки един от тримата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил предявените граждански искове от С. С. и К. С. за разликата до 100 000 лева.
Подсъдимият Й. П. С. е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, като съдът се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства по делото.
По повод постъпила чрез защитника на подсъдимия жалба, е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 26 от 03.04.2023г., постановено по ВНОХД № 184/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия С. е неоснователна.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК:
Защитата на подсъдимия излага пространни аргументи, които желае да бъдат разпознати от касационния съд, като допуснати съществени процесуални нарушения от съдебните инстанции при разглеждане на делото. Голяма част от тях касаят обосноваността на въззивното решение, като за пореден път касационният съд трябва да отбележи, че тя не е сред основанията по чл.348, ал.1 НПК. Доколкото в хода на събирането, проверката и анализа на доказателствата не е допусната процесуална незаконосъобразност, то твърденията на защитата, че съдът дава вяра на определени доказателства, което не съвпадат със защитната теза, не може да се оцени като допуснато съществено процесуално нарушение. Въпросите за достоверността, достатъчността на доказателствения материал, както и за това защо съдът е ценил като правдиви едни доказателства, а на други не се е доверил, е изцяло в правомощията на съдебните инстанции по фактите и израз на суверенното им право да формират своето вътрешно убеждение, стига да са изложени ясни мотиви за съдебното становище. Именно за това касационната инстанция няма да ревизира волята на предходните инстанции да кредитират с доверие показанията на св.Х., Л., Т.ова и да не ценят изцяло, а само частично обясненията на подсъдимия.
В същата светлина се разглежда и виждането на защитата за доказателствен дефицит базиран на твърдението, че съдебните инстанции са заличили П.С., Я. М., Ст.Ан. и Ив.Д. от списъка на свидетелите, тъй като са без процесуална стойност, че първата инстанция не е удовлетворила доказателствено искане на защитата /за разпит на лице, което е било пазач на портала в ЗПТ АД гр.Стр., където е работел св.Я. М./ , че не са направени очни ставки между свидетели и подсъдимия, не е извършен следствен експеримент. Не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствени претенции е процесуално нарушение. Следва да се подчертае, че искане за провеждане на очни ставки и следствен експеримент не са правени от страна на защитата, а очевидно служебната преценка на съда за това, че такива не са необходими, след като не са извършени, не може да се оцени като довод в полза на твърдението за липса на всестранност и обективност при разследването. Единственото доказателствено искане на защитата -за допускане до разпит на служител на фирмата, охранявала предприятието, в което е работел св.Митев, е било удовлетворено от въззивния съд.
Що се отнася до заличаването на посочените лица като свидетели, то това е станало не поради преценката за съда за неотносимост на показанията им към основния предмет на доказване, а поради това, че защитата не е дала съгласие за прочитането, при наличие на хипотезата на чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.4, пр.1НПК.
На следващо място, защитата твърди, че процесуалните действията на съда са се конфронтирали с презумпцията за невиновност, а тя е неотменна част от правото на защита на подсъдимия и нарушаването му е предмет на обсъждане от касационния съд в светлината на основанията по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Такова нарушение касаторът съзира в съсредоточаване усилията на съда единствено в разглеждане на обвинителната теза, че подсъдимият е автор на деянието, без да са анализирани други възможни варианти.
Оплакванията не могат да се споделят, тъй като очевидно този въпрос е стоял на вниманието на разследващите, както и на предходните две инстанции, които с нужното внимание и мотивираност са отхвърлили тезата, че е възможно друго лице, в частност свидетелят Ян. М., върху когото се съсредоточават съмненията на касатора, да е извършител на престъплението. Въззивният съд е проявил нужната процесуална активност, като е провел съдебно следствие, в рамките на което е събирал допълнителни доказателства за този факт именно по искане на защитата. Неудовлетвореността на касатора, от съдържанието на събраните доказателства, не ги прави незаконосъобразни, нито накърнява правото на защита на подсъдимия.
В тази насока следва да се отбележи, че е проверена от апелативния съд и защитната теза на подсъдимия, че е напуснал къщата и е оставил жива пострадалата. Същата е отхвърлена, като неотговаряща на доказателствата/ показанията на св.Р.Д., Б., Ж.Д., Р., снимков материал от камери и изготвена техническа експертиза, СМЕ/.
Не се констатира и предубеденост, каквато защитата счита, че е демонстрирана от съдебните състави. Нито едно от събраните доказателства не е интерпретирано в невярна насока, в смисъл различен от този, която носи, нито е даден превес на едни пред други доказателства. Няма спор, че по делото е събран и проверен обемен доказателствен материал, но всяко едно от гласните, писмени доказателства, експертни заключения, веществени доказателства, е обсъдено от съдебните инстанции по фактите и е отговорено на всяко възражение на защитата. Не е останало без внимание твърдението на подсъдимия, че други лица, различни от него, най-вероятно полицейски служители, са съпричастни към откриването на файлове с порнографско съдържание в телефона му. На същото е даден адекватен отговор в мотивите на въззивното решение, кореспондиращ на липсата на каквито и да се доказателства, които да свържат други лица, пък било и служители на полицията, със свалената информация от телефона на подсъдимия, а в тази насока са посочени и експертните заключения на техническата експертиза.
Абстрактно направените възражения, че вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всестранно, пълно и обективно разследване, не могат да се споделят. Същите са лишени от всякаква конкретика, а възражението, че доказателствата са компрометирани, не е илюстрирано, с какъвто и да е пример. Защитата не сочи доказателства, които да са опорочени при събирането, приобщаването, проверката и тълкуването им. Несъгласието със заявеното от свидетелите и направеният различен прочит на доказателствата, не подкрепя тезата за процесуалната им незаконосъобразност, нито виждането за липса на всестранно и обективно разследване. Защитата очевидно държи на своята интерпретация на доказателствения материал, която желае да се сподели от касационния съд, а той от своя страна да направи промяна на фактическата положения, приети за установени от предходните инстанции, в каквато насока е и искането за оправдаване на подсъдимия. Това не е в правомощията на настоящата инстанция, която е такава по правото и не може да коригира законосъобразно формираното вътрешно убеждение на инстанциите по фактите.
Не може да се сподели оплакването за липса на мотиви към атакувания съдебен акт, тъй като не е отговорено на възраженията на защитата касаещи липсата на доказателства установяващи авторството на деянието. По всеки въпрос поставен от защитата се изложени убедителни и пространни доводи, с което въззивният съд е отхвърлил, както тезата за възможен друг извършителя на деянието така е обосновал и извода за съпричастност на подс.С. към инкриминираното деяние. Това е сторено не голословно, а въз основа на надлежно приобщени и правилно интерпретирани доказателства – записи от камери, монтирани в с.Н., проследяващи движенето на подсъдимия и пострадалия точно в инкриминирания времеви период, които са анализирани от експертен път, показания на свидетели възприели поведението на подсъдимия преди и непосредствено след деянието, на близки и роднини на подсъдимия и св.Т.ова, на тези участвали в издирването на пострадалата, резултатите от СМЕ и ДНК технически експертизите, протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства. Изградена е логическа верига от последователни, взаимосвързани доказателства, които макар и косвени, водят до единствено възможния извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
Изяснени са били основните и съществени моменти – датата, мястото, времето на осъществяване на престъплението, механизмът на причиняване на смъртта на М. Х., последващите предприети от подсъдимия действия по прикриване на следите от престъплението, с изхвърляне на тялото й в кладенец, находящ се в съседен имот / стр.25-34 от решението/. Защитата няма никакво основание да твърди, че умъртвяването на пострадалата може да е станало преди началото на времевия период между 18,30 и 19,50 часа на 12.08.2021г. или между 19,50 и 21,30ч. Първото предположение е отхвърлено от апелативната инстанция на база на фиксираното от камерите в центъра на селото придвижване на подсъдимия и пострадалата, както и от възприемането на този факт от свидетели, които са ги видели. А второто съмнение е отхвърлено правилно след анализ на показанията на свидетелите Ж.Д., Р.Д. и Б., както и на лицата, с които подс.С. се е срещнал на площада на селото. Мястото, на което е умъртвена пострадалата – леглото в стаята, е безспорно установено, като изводите на апелативния съд не се базират на предположения, както смята касаторът, а се основават на надлежно събрани и приобщени доказателства- показаният на св. П. и С. С.и, ДНК анализ на намерените следи по дрехите на подсъдимия, приобщените веществени доказателства / при направен оглед на къщата, в която са живели пострадалата и подсъдимия, на впоследствие направени сравнения между чаршафа, с който е бил увит трупът и части от спален комплект предаден от св.Х., анализ на намерената в устната кухина на пострадалата дреха на кукла, която е била на леглото с стаята, в която е осъществено деянието/ .
В заключение може да се обобщи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са опорочили начина на формиране на вътрешното му убеждение, като не са допуснати и нарушения на чл.13 и 14 НПК.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Основният аргумент на защитата относно това касационно основание е, че съдебните инстанции за признали за виновен и осъдили подсъдимия, който не е извършител на деянието. Посочва се, че всички изводи на съда се основават на предположения, както и на косвени доказателства, които не са убедителни.
Не подлежи на критика правната аргументация на съда, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1,т.4, пр.1 и т.6, пр.2 и 3 , вр. чл.115 НК- на 12.08.2021г. в с. Н., във времевия период между 18,30ч. и 19,50ч. е умъртвил бременната М. Х. чрез удушване, като е сторил това с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
Оспорването на изводите относно авторството на деянието, било на базата на процесуални пропуски или като нарушение на материалния закон, е неоснователно. Съпричастността на подс.С. към умъртвяването на пострадалата е изградено не на основата на предположения, както счита защитата, а се основава на законосъобразно събрани и правилно анализирани доказателства. Както беше отбелязано вече, действително те не са преки, но наличието само на косвени доказателства не елиминира възможността да се мотивират правни изводи относно съпричастността на подсъдимия към осъществяване на престъплението. В настоящия казус, съдът се е съобразил изцяло с изискванията тези косвени доказателства да са достатъчни, взаимосвързани и последователни, формиращи неразривна верига помежду си, установяващи с нужната категоричност, че именно подс. С. е умъртвил М.Х..
Неоснователни са оплакванията на касатора, че не е установен точният механизъм на причиняване на смъртта. Експертните заключения в тази насока са интерпретирани достоверно от съдебните инстанции, като са посочени действията, които подсъдимият е извършил - душене с ръце, нанасяне на удари в областта на лицето и главата, напъхване на предмети в устата на пострадалата, за са осъществи състава на престъплението по чл.116 НК.
Законосъобразно са изведени и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието, като не се споделят възраженията на защитата за тяхната предполагаемост. Сексуалните желания на подсъдимия, обективирани многократно по отношение на пострадалата / дъщеря на жената, с която е живеел на съпружески начала/, са установени с нужната убедителност от въззивния съд.
Предвид изложеното, касационният съд намира, че материалният закон е приложен правилно с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.4, пр.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 НК.
По отношение касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК:
Както в жалбата на адв. Н., така и в жалбата на адв.И. не са посочени аргументи в подкрепа на декларативно заявеното твърдение, че наложеното наказание на подс.С. наказание „доживотен затвор“ е явно несправедливо. И двамата защитници са се задоволили само с отбелязване на същото по чл.348, ал.,т.3 НПК. Отговорът на касационната инстанция е съобразен с целите на наказанието и със спецификата на наказанието „доживотен затвор“ очертани в чл.38а НК.
За да бъде дефинирано едно престъпление като "изключително тежко" по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, то следва обществената опасност на конкретното деяние и дееца да се отличава с изключително висока степен т.е. да разкрива обществена опасност и морална укоримост, съществено надхвърлящи тези на останалите случаи. Трябва да са налице допълнителни фактори, извън тези определящи едно престъпление като "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК / решение № 315 от 28.06.2012 г. по н. д. № 961/2012 г. на ВКС, І Н.О., Р № 277 от 1.07.2013 г. по н. д. № 774/2013 г., ІІІ Н.О./ В конкретния казус въззивният съд правилно е извел характеристиките на чл.38а, ал.2 НК. Отчел е начина и спецификите на извършване на престъплението, предаващи му изключително висока обществена опасност, отличаваща деянието от останалите подобни случаи. Взети са предвид наличието на три квалифициращи обстоятелства- убита е бременна жена и това е сторено с особена жестокост и по особено мъчителен за нея начин. Въззивният съд е отделил нужното внимание на мотива за извършване на деянието, като не е игнорирал и данните за упражнено сексуално посегателство срещу пострадалата в течение на годините, предхождащи смъртта й.
Обстоятелствата, които не са останали пренебрегнати от въззивния съд, а имат относимост към обществената опасност на деянието, са и множеството нанесени наранявания на пострадалата, начина на задушаване- притискане с ръце на шията и натъпкване на предмети в устата й .
Наред с доказателствата, обосноваващи извода за изключителна тежест на деянието, въззивният съд е обсъдил и тези относими към личността на дееца, определящи го с крайно негативни черти- желаещ да доминира, властен, да налага сексуалните си желания и предпочитания / проявени и към други негови непълнолетни сродници/, неспособен да приеме факта, че пострадалата живеела с друг мъж, от когото очаквала дете, както и неотречената от самия него убеденост, че полаганите грижи за убитата му дават основание да счита, че има право и на сексуални претенции.
Не са останали извън вниманието на съда смекчаващите вината обстоятелства, което в случая е само чистото съдебно минало на подсъдимия. То не е оценено от въззивния съд като достатъчно, за да се противопостави на множеството аргументи, определящи случилото се, като изключително тежко.
Предвид изложеното, касационният съд намира, че не са налице посочените в жалбата на защитниците на под.С. и в допълнението й, касационни основания. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и определеното наказание не е явно несправедливо, поради което решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26 от 03.04.2023г., постановено по ВНОХД № 184/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: