Р Е Ш Е Н И Е №50159 гр. София, 21 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 554 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e образувано по постъпила жалба от подсъдимия Н. С., чрез упълномощения му защитник адв. С. И., против въззивно решение № 76/19.05.2022 г., постановено по внохд № 20213000600195/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата са наведени трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагането на едно явно несправедливо наказание. Според защитника обжалваният съдебен акт страда от липса на мотиви, тъй като релевираните възражения срещу първоинстанционната присъда са отхвърлени напълно формално, вместо да получат мотивиран и процесуално валиден отговор. Твърди се, че на С. не е осигурен защитник в момента на задържането му, липсва документ за извършен медицински преглед, незаконосъобразно е осъществено извършеното на досъдебното производство разпознаване, допуснати са пороци при събирането и проверката на доказателствата, изразяващи се в неправилна оценка на свидетелските показания, а заключението на изготвената стоково оценъчна експертиза не комуникира с действителността. Без дължимото внимание и обсъждане са оставени съображенията на защитата по отношение съставомерността на деянието. Неправилната и превратна интерпретация на доказателствения материал е довела не само до погрешно възприемане на фактическа обстановка, но и до налагането на наказание, което не може да се определи като справедливо. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение и подсъдимият да се оправдае, делото де се върне за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона или да се измени постановения съдебен акт, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебното заседание подсъдимият Н. С. и защитникът адв.И., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 4/18.05.2021 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 847/2020 г., подсъдимият Н. С. С. е признат за виновен в това, че на 08.04.2020 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на стойност 232,98 лв. от владението на Д. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК е зачетен периода на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 10.04.2020 г. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба на защитника срещу първоинстанционния съдебен акт е образувано внохд № 20213000600195/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК е изменена присъдата, като е намалено наложеното наказание от три години на две години и шест месеца лишаване от свобода. Прочитът на атакувания съдебен акт налага извода, че твърдението в касационната жалба за липса на мотиви, не се установява от материалите по делото, а те напълно отговарят и на стандарта, заложен от законодателя в разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК. В решението ясно са посочени какви обстоятелства са приети за безспорно установени и въз основа на кои доказателствени източници, като са отразени изводите относно тяхната достоверност и убедителност. Даден е подробен и убедителен отговор на направените възраженията, който очевидно макар да не удовлетворява защитата не сочи, че възпроизведените повторно в касационната жалба доводи са основателни. При отсъствието на противоречия в доказателствения материал, категорично като автор на инкриминираното деяние е установен подсъдимият Н. С.. Действително от ключово значение за установяване на обективната истина по делото е съобщената от пострадалия информация, но показанията на св.К. са последователни и логични. Тяхната достоверност е проверена и в контекста на останалите доказателствени източници – показанията на другите свидетели, протоколите за извършените процесуални действия и заключенията по назначените по делото експертизи. Неоснователно се претендира, че предходните инстанции са игнорирали доказателства. С пропуска да се приложи разпоредбата на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК, след отказа на подсъдимия да се прочетат показанията от досъдебното производство на полицейския служител Н. П., предвид заявеното от последния, че няма спомен за случилото се, по никакъв начин не са нарушени правата на С., а още по-малко на защитника с оглед твърдението в жалбата, че е бил лишен от възможността да задава въпроси. Действително по делото в качеството на свидетел е разпитан само вторият участник от състава на дежурния на следващия ден след деянието полицейски авто-патрул - св.Р. К., но това по никакъв начин не рефлектира на релевантните факти от очертания в чл.102 от НПК предмет на доказване, тъй като без съществено значение за настоящото дело са събитията във връзка със съставянето на протокол за предупреждение на С. за друг инцидент с негово участие по повод паркирането на автомобил в междублоковото пространство, непосредствено до дома му. Неоснователни се явяват и възраженията в касационната жалба, че протоколът за доброволно предаване заобикаля предписания в НПК ред, тъй като задържаното лице е поставено в положение да предаде определени вещи – в случая дрехите, с които е бил облечен подсъдимия към инкриминирания момент, което не комуникирало с доброволен акт. Това възражение е направено и пред въззивната инстанция, която аргументирано го е отхвърлила като неоснователно. Видно от материалите в досъдебното производство същото е започнало на 09.04.2020 г., при условията на чл.212, ал.2 от НПК - с разпит на пострадалия Д. К., който е проведен за времето от 15,50 ч. до 16,20 ч. /л.22,23 от д.п./. След проведени ОИМ, на 10.04.2020 г. Н. С. е задържан, за което е издадена заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, извършен е обиск, при който е намерен единствено телефона на подсъдимия. С полагането от страна на С. на подпис върху заповедта следва да се приеме, че той е бил информиран за правата му като задържан, включително и за правото му на адвокатска защита от момента на задържането му. На 10.04.2020 г. в сградата на I-во РУ на МВР - Варна С. доброволно е предал дрехите, с които е бил облечен към инкриминирания момент. На заповедта за задържане и на протокола за доброволно предаване не е отбелязан час на извършването им, като липсва попълнена декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, както и протокол за извършен медицински преглед. На 10.04.2020 г. от 12,45 ч. до 13.05 ч. пострадалият К. е разпитан от разследващ полицай относно особеностите, по които може да разпознае лицето, което го е „нападнало“, след което в 13,25 е извършено самото разпознаване. На 10.04.2020 г. в 18,10 ч. С. е привлечен в качеството му на обвиняем и постановлението му е предявено в присъствието на определения от АК - Варна и назначен служебен защитник адв.М. Петров, след което за времето от 18,40 до 18,50 обвиняемият е разпитан, като той се е възползвал от възможността да не дава обяснения. По делото няма данни за упражнен физически или психически натиск върху С. към момента на задържането, както и да е обжалвана по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР самата заповед за задържане. По отношение на приложените по делото с протокола за доброволно предаване вещи стриктно са изпълнени правилата на чл.110 от НПК за описване, оглед, фотографиране и прилагането им като веществени доказателства. При горепосочената последователност на извършените спрямо подсъдимия извънпроцесуални и процесуално следствени действия следва да се приеме, че не е нарушен съществено закона при тяхното извършване. Констатираните пропуски не могат да имат за последица претендираната от защитата априорна недоказаност на обвинението и произтичащото от нея оправдаване на подсъдимия. Същевременно в случая обективираните в протокола за доброволно предаване веществени доказателства са без значение за установяване състовомерността на вмененото във вина на подсъдимия престъпление и нямат даденото им от защитата значение. Отнетите от пострадалия вещи са различни, те не са намерени, а на К. е възстановена тяхната парична равностойност, съобразно дадената им оценка от заключението на вещото лице по назначената СОЕ, което е достатъчно обосновано, като не възникват каквито и да било съмнения за неговата правилност. При отсъствието на съществени процесуални нарушения и при стриктното съблюдаване на правилата, визирани в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, при установената по делото фактическа обстановка законосъобразен се явява извода на предходните инстанции, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия С. осъществява състав на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ от НК. Доколкото явната несправедливост на наложеното на С. наказание е мотивирано в касационната жалба единствено като функция от невинността на подсъдимия, гореизложеното обуславя отхвърлянето и на тази претенция, като по делото не се установява очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и наложената санкция, определена при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 76/19.05.2022 г., постановено по внохд № 20213000600195/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: