1 5 Р е ш е н и е № 159 гр.София, 04.07.2022 г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при секретаря К.Първанова изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4109/ 2021г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 10.06.2021г. по гр.д.№919/2020г. на ОС В.Т., с което е уважен частично иска с правно основание чл.200 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса : как следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД тогава, когато от експертиза се установява, че при средни натоварваня занапред ищцата ще изпитва болки. Жалбоподатеят – „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, в касационната си жалба поддържа , че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като баде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Ответникът - Д. К. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено при точно спазване на процесуалния и материалния закон и моли да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач- „ДЗИ Общо дастраховане“ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е уважил предявения от Д. П. иск по чл. 200 КТ против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за сума в размер на 29 750 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 27.05.2019 г. около 10:20 часа в зона за платено паркиране на [улица]в [населено място] заедно със законната лихва считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, а предявения иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата от 29 750 лв. до 50 000 лв., като е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата и сумата в размер на 1610, 65 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършение разходи за лечение на трудова злополука. Решението е постановено при участие на трето –лице помагач-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Касационната жалба по отношение на решението в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 1610, 65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършение разходи за лечение , следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Установено е по делото, че ищцата заемала длъжността „контрольор на талони и SMS за платено паркиране“ с място на работа – зони за платено паркиране в [населено място] и длъжностна характеристика, посочва като част от трудовите й задължения обхождане на тези зони по утвърден график, продаване на талони за платено паркиране, контролиране на паркираните автомобили в тях. Съобразено е, че на 27.05.2019г., около 10.20 часа, при изпълнение на служебните си задължения – обход и проверка в зона за платено паркиране на [улица]в [населено място], ищцата е стъпила в неравност на улицата, вследствие на което загубила равновесие и паднала върху асфалта, като получила фрактура на подбедрицата на левия крак. Констатирано е от приетото пред първоинстанционния съд заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при процесната злополука ищцата е получила закрито вътреставно счупване на голяма и малка пищялни кости на лява подбедрица в областта на лява глезенна става. Вещото лице е посочило, че получената травма вероятно е в резултат на силно изкривяване на стъпалото спрямо подбедрицата и отговаря да е получена по описания в исковата молба начин, като към момента на извършения от вещото лице преглед и изготвяне на заключението процесът на лечение и възстановяване продължава, на посочения етап не е налице пълно възстановяване на ищцата и са налице силно ограничени и болезнени сгъване и разгъване в областта на левия глезен. По съответния предвиден от закона процесуален ред в чл.60 ал.1 вр. чл.55 ал.1 КСО е установен правно-релевантния факт, че процесната злополука е трудова, за което е постановен нарочен акт /разпореждане/ на съответното длъжностно лице при ТП на НОИ- Велико Т., представляващ официален удостоверителен документ за установените с него факти. Съдът е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ и е намерил за неоснователно възражението за намаляване отговорността на ответното дружество поради проявена от страна на ищцата груба небрежност Прието е, че ищцата е преживяла значителни болки при получаване на увреждането, както и впоследствие при извършените медицински манипулации и оперативни интервенции и в целия период на възстановяване и лечение, който експертното заключение е установило, че не е завършил. Взети са предвид фактите, че след получаване на фрактурата ищцата е оперирана и са поставени импланти за придържане и наместване на счупените кости в глезена, а по-късно е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на поставените импланти. При определяне на обезщетението решаващият състав е съобразил характера на получената увреда, изживените поради нея болки и техния интензитет, продължителността на болковия синдром, продължителния възстановителен период, неприключил към момента на извършване на прегледа на пострадалата, преживените през този период болки, неудобства и притеснения, ограниченията в свободното придвижване и необходимостта от ежедневни грижи и помощот близки, претърпените оперативни, както и невъзможността за пълното й възстановяване. Приел е, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука е сумата 30 000 лева, като от нея е приспаднал изплатено застрахователно обезщетение в размер на 250 лева и е присъдил сумата 29750 лева. Съдът е приел, че въведените несвоевременно твърдения на ответника работодател, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат поради проявена от нея груба небрежност с оглед на факта, че е употребявала мидекамента диазепам и същият е оказал влияние върху способността й да изпълнява трудовите си задължения, не следва да бъдат обсъждани.Изложени са съображения и за това, че не е доказано същия да е използуван от ищца по време на работа. По тези съображения е прието за неоснователно възражението на работодателя за съпричиняване на вредата поради допусната от работника груба небрежност. Допуснато е касационно обжалване по въпроса как следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД тогава, когато по експертизата се установява, че само при средни натоварваня занапред ищцата ще изпитва болки, на основание чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя практиката, обективирана и в решение № 60 от 25.3.2013 г по т.д. № 475/12 г на ВКС, ТК, в т.о., решение № 108 ат 16.5.2011 г по гр.дело № 1814/2009 г на ВКС, четвърто г.о. и решение № 248 от 16.11.2015 г по гр.дело № 1271/2015 г на ВКС, трето г.о., съгласно която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, а следва да го обсъжда с всички останали доказателства. Даденото разрешение произтича и от самото правило в процесуалната разпоредба на чл.202 ГПК. В създадената по приложението на нормата безпротиворечива съдебна практика е прието, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда, като оспорването или неоспорването на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл.202 ГПК. С оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. Търпените от ищцата болки и страдания са били с по-изразена интензивност в момента и непосредствено след нараняването, и след опертовната намеса, а впоследствие болков синдром ще се проявява само при среднотежки натоварвания и не е представлявал пречка ищцата да започне работа на пълен работен ден при друг работодател. Съвкупността на горните обстоятелства, преживените стрес, интензитета на търпените болки свързани и с претърпяната оперативна намеса и с оглед възрастта на ищцата към датата на злополуката (58 години), сравнително благоприятната прогноза за възстановяване на двигателния дефицит, макар и в непълен обем, обосновават извода, че размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 20000 лева. От този размер следва да се приспадне заплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 500, а не както е приел въззивният съд 250лева и за сумата 19 500 лева предявеният иск е основателен. Ето защо обжалваното решение следвада се отмени като неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука за сумата над 29 750лева до 19500 лева. Настоящият състав следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли предявения иск като неоснователен за разликата над 29 750 лева до 19500 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : ОТМЕНЯ решение от 10.06.2021г. по гр.д.№919/2020г. на ОС В.Т., в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 29 750 лева до 19 500 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. П. иск срещу „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД-гр.В.Т., с правно основание чл.200 КТ, за сумата над 29 750 лева до 19 500/ деветнадесет хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Решението е постановено при участие на третото лице-помагач- „ДЗИ Общо дастраховане“. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: