1 Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 25 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 16 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2980 / 2011 година На основание чл. 420, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването в посочените части, на въззивно решение № 882 от 09. 08. 2011 год. постановено по ВНОХД № 2810 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 9017 / 2010 год., по описа на Районен съд – гр.София. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, за законосъобразно определяне на типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на осъдения Е. В. К.. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. и защитата му поддържат становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила на 09. 08. 2011 год., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ - на 08. 12. 2011 год., т.е. в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок, като е свързано с отегчаване на наказателно правното положение на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 9017 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр.София, осъденият Е. В. К., бил признат за виновен в извършване на престъпления по - чл. 339, ал. 1 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, - по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК с наложено наказание отново „лишаване от свобода” за срок от една година, като и трите наказания били определени при условията на чл. 54 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групирал определените на осъдения наказания, като е наложил най – тежкото измежду тях – „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда, осъдения К. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на и на друго престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е постановил отделно да бъде изтърпяно и наказанието 3 години „лишаване от свобода”, наложено на осъдения К. по НОХД № С-8-2006 / 2006 год. по описа на Районен съд – гр.София, като е определил същия първоначален режим и тип затворническо заведение. Присъдата била потвърдена с въззивно решение № 882 от 09. 08. 2011 год. постановено по ВНОХД № 2810 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд. С атакувания съдебен акт, в нарушение на материалния закон, на осъденото лице е бил определен неправилно първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наложеното наказание „лишаване от свобода”. Видно от материалите по делото, престъплението по НОХД № 9017 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр.София, е извършено от осъдения К. в рамките на изпитателния срок по влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № С-8-2006 / 2006 год. по описа на Районен съд – гр.София. В настоящият случай, материалноправната незаконосъобразност на атакувания по реда на възобновяването съдебен акт, се изразява в определения тип затворническо общежитие и свързания с него първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбите на чл. 59, ал.1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, може да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода”, в затворническо общежитие от открит тип, само по отношение на лица, които са осъдени за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и на осъдените за престъпления извършени по непредпазливост. В конкретната хипотеза, К. се явява осъден за втори път, тъй като инкриминираното престъпление предмет на това наказателното производство чието възобновяване се претендира, налага по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, активизиране на предходно наложено наказание, в случая, това, постановено с присъда по НОХД № С-8-2006 / 2006 год. по описа на Районен съд – гр.София. Без значение е, че изпълнението на предходното осъждане е било отложено със съответен изпитателен срок. Наличието на предходно осъждане, дори и такова чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, детерминира възможността за решаващия съд при налагане на наказание „лишаване от свобода” и същевременно активиране на предходно осъждане на лицето по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, да определи, осъдения да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода съобразно и при условията на чл. 59, ал.1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, защото осъждането не се явява първо по ред, а второ по ред такова. Следователно, при постановяване на атакувания съдебен акт, в частта, касаеща първоначалния режим на изтърпяване и типа затворническо общежитие, е нарушен материалния закон. Изложеното обуславя отмяна на решението на въззивната инстанция по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, за определяне на затворническо общежитие от „закрит тип”, съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и „строг” първоначален режим на изтърпяване, в съответствие с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, по отношение както на наказанието „лишаване от свобода” определено по реда на чл. 23 от НК с присъдата по НОХД № 9017 / 2010 год. на Районен съд – гр.София, така и на това, активирано по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, постановено с присъдата по НОХД № С-8-2006 / 2006 год., също по описа на Районен съд – гр.София. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено и отменен съдебния акт в атакуваната му част, а делото - върнато на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание, за законосъобразно определяне типа на затворническо общежитие и първоначален режим на изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение № 882 от 09. 08. 2011 год. постановено по ВНОХД № 2810 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 9017 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр.София, В ЧАСТТА, в която е определен типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”, наложени на осъденият Е. В. К.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд в тази му част, за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: