Р Е Ш Е Н И Е № 60179 гр. София, 16.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 879 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. М. К.. С присъда № 4 от 22.04.2021г. по НОХД 64/2020г. Великотърновски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия Н. К. за виновен в това, че на 10.11.2018г. в гр. Горна Оряховица, в жилище, намиращо се на ул. "Славянска" № 23, вх. Б, ет.3, ап.7 умишлено умъртвил М. Т. П. като убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Подсъдимият е признат за виновен и за това, че на същата дата и място чрез нанасяне на множество удари с крака и ръце причинил на С. Д. С. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК като го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 23, ал.1 НК определил и общо най-тежко наказание между наложените еднакви по вид такива – лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднал времето, през което спрямо подс. К. е изпълнявана мярка за неотклонение “задържане под стража“. Съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 НК, наложеното по НОХД 479/2018г. на Районен съд – Горна Оряховица наказание лишаване от свобода в размер на три месеца спрямо подсъдимия. Със същата присъда той е осъден да заплати на гражданските ищци В. К. И., Т. А. П. и С. Д. С. суми в размер съответно от по 100 000, 150 000 и 7000 лева, представляващи обезщетение за причинени им от деянията неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на уврежданията, като искът на С. С. е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лева, а на Т. П. – в частта за причинени му имуществени вреди в размер на 300 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от защитата на подсъдимия и от повереника на В. И. Великотърновски апелативен съд - 2 наказателен състав с решение № 93 от 02.08.2021г. по ВНОХД 213/2021г. е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба на защитата на подс. К. се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. Отправя се упрек към въззивния съд, че при потвърждаване на отмереното от първия съд наказание не е съобразил възприетата иначе от съдилищата форма на вината у неговия подзащитен при осъществяване на деянието – евентуален умисъл, както и неговата болезнена ревнивост и алкохолното му опиянение към момента на извършеното, което е довело до намаляване на задръжките му. Претендира да бъде коригирано наложеното му наказание лишаване от свобода към минималния, определен в закона, размер. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба на основанията, изложени в нея. Заявява, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, но мотивите в атакувания акт сочат на намаляване наказанието на неговия подзащитен към минималния размер, каквато е и единствената им претенция. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е основателна, тъй като са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – младата му възраст, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за случилото се, мотивите за извършването на деянието и формата на вина, определящи като справедлив размер на наказанието над средния, визиран в санкционната част на приложимата правна норма, като следва да се редуцира от настоящата инстанция и отмерения след приложението на чл. 23, ал.1 НК срок на наказанието лишаване от свобода. Повереникът на С. С. в представено становище изразява позицията си, че решението на Апелативен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. Подсъдимият Н. К. поддържа позицията на своя защитник и изразява желанието си за намаляване размера на наложеното му наказание до минималния, предвиден в закона. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна. Въпреки че съдебното производство по делото не е протекло по реда на диференцираната процедура, визирана в разпоредбата на чл. 371, т.2 НПК поради законовата запрета на чл. 369а НПК, страните по делото не спорят за съответствието на обективната истина на фактологията, описана в обвинителния акт. Тя е безспорно установена и от съдилищата по фактите като единствената претенция на подсъдимия К. и неговия защитник е относно размера на определеното му наказание, отмерено от съда в максималния, визиран за този вид в материалния закон, касаещо обвинението за извършено престъпление от подсъдимия по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК. За да определи като адекватен този размер на наказанието лишаване от свобода, контролираният съд е счел, че е налице категоричен превес на отегчаващите отговорността на Н. К. обстоятелства, изразяващи се в причиняване смърт на жена, с която той е живеел на съпружески начала и която е била в разцвета на своите сили, предхождащо нейно малтретиране, негативни характеристични данни и трикратни осъждания преди осъществяване на процесното посегателство. Действително, по делото са налице данни, че Н. К. в предходни темпорални периоди е упражнявал физическо насилие върху пострадалата М. П., за което са налице обективни данни няколко месеца преди фаталния за нея побой, както и разследваното деяние е осъществено чрез нанасяне от негова страна на нееднократни, множество повтарящи се удари с различен по интензитет сила в жизненоважни части на тялото й, но последното обстоятелство определя и квалифициране на убийството по т.6 на чл. 116, ал.1 НК и не може да бъде преценявано едновременно и като отегчаващо неговата отговорност. При отмерване на наказанието следва да бъдат преценявани относимите към него данни за личността на подсъдимия в тяхната относителна тежест, тъй като оразмеряването на наказателната репресия не е вследствие на аритметичен сбор между смекчаващи и отегчаващи отговорността на съответното лице обстоятелства. В конкретния случай утежняващи отговорността на К. обстоятелства /извън тези, водещи до приложението на квалифицирания състав на престъплението по чл. 115 НК/ са наличието на повече от един квалифициращ признак на състава на престъплението – особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин, предходни - с продължителна давност – други посегателства от негова страна спрямо телесния интегритет на М. П., градирали до нейната смърт и противоправни действия по същото време и място от страна на подсъдимия и спрямо телесната неприкосновеност на С. С.. Тези данни, характеризиращи личността на Н. К. в негативен план, следва да бъдат разгледани в контекста на неговото искрено съжаление за случилото се, подпомагането от негова страна след задържането му за детайлизиране на разследваните събития, както и осъществяване на деянието при евентуален /а не пряк/ умисъл. Преценявайки относителната тежест на всяко едно от тези релевантните обстоятелства, както и целите на специалната превенция и възможността след изтърпяването на наказанието К. да се ресоциализира, този съдебен състав стои на позицията, че адекватно спрямо неговата личност, стореното от него и последващото му поведение, би било наказание лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години. Така ревизираният размер на определеното му наказание, рефлектира и върху размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода при прилагане на чл. 23, ал.1 НК, който следва да бъде редуциран от двадесет на осемнадесет години лишаване от свобода. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 93 от 02.08.2021г. по ВНОХД 213/2021г. на Великотърновски апелативен съд - 2 наказателен състав като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Н. М. К. за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 НК наказание лишаване от свобода от 20 /двадесет/ на 18 /осемнадесет/ години, както и определеното на основание чл. 23, ал.1 НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от 20 /двадесет/ на 18 /осемнадесет/ години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.