Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 09 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Аатанасова наказателно дело № 2078/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдените В. Ф. и А. С. за възобновяване на нохд № 193/13г. по описа на ОС-Хасково. В искането се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането на осъдените е за възобновяване на производството, отмяна на постановената присъда и оправдаването им на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин, че двамата осъдени са осъществили състава на инкриминираното им престъпление. Адвокат Р., защитник на подсъдимите поддържа искането, което намира за основателно и моли за уважаването му. Твърди, че постановената осъдителна присъда е за действия, които не съставляват престъпление. Счита, че съдилищата не са изложили съображения за това как е индивидуализиран предметът на престъплението. Позовава се на допуснато изключително съществено нарушение на материалния закон. Осъдените В. Ф. и А. С., молят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 480 от 02.07.2012г., постановена по нохд №296/12г., Районен съд- Свиленград е признал подсъдимите А. Г. Х. и В. А. Ф. за виновни в това, че за 13.08.2008г., в съучастие като извършители, чрез действията си по обиране на зелена листна маса от марихуана, в местността “име” в землището на [населено място], чрез набавяне на средства за набиране на листа, чрез използване на лек автомобил, създали условия да придобият високорискови наркотични вещества, а именно марихуана с нетно тегло 7 869грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,38%, на обща стойност 47 214лева, като извършеното от тях не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.356а, вр. чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.17, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода за всеки един от тях. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното по отношение и на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода, с изпитателен срок от по три години. С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивна присъда № 145 от 02.10.2012г., постановена по внохд № 464/12г., Хасковският окръжен съд е отменил частично атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал двамата подсъдими за невиновни по инкриминираните им обвинения за престъпления по чл.356а, вр. чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.17, ал.1 от НК.В останалата част присъдата е била потвърдено. С решение № 9 от 11.03.2013г,. постановено по н.д. №2024/12г. по описа на ВКС, ІІ-н.о., въззивната присъда е било отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. С въззивно решение № 79 от 17.05.2013г., постановено по внохд № 193/13г., ОС- Хасково е потвърдил първоинстанционната присъда на РС-Свиленград. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са в няколко насоки. Твърди се, че обвинителният акт е несъответен на разпоредбата на чл.246 от НПК, като след едно от поредните връщания на делото от ОС-Хасково, прокуратурата не е изпълнила указанията на съда, относно съдържанието на акта, а също така е накърнено правото на защита на осъдените, тъй като противоречие в обвинението им е попречило да узнаят в какво точно са обвинени и въз основа на какви факти. Тези твърдения са неоснователни. Внесеният обвинителен акт, въз основа на който е било образувано нохд №296/12г. е изготвен от прокуратурата в унисон с изискванията на чл.246 от НПК, досежно неговото съдържание. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа описание на мястото, времето и начина на извършване на деянието, така както прокуратурата е преценила за установено като фактология от доказателствената съвкупност, която е събрала на досъдебното производство. Също така, относно правните си изводи се е съобразила и с указанията на съдебните състави, дадени в съответните отменителни актове. Фактическата рамка на обвинението е формулирана по ясен и несъмнен начин, поради което не може да се приеме за основателно твърдението, че правата на двамата осъдени да се защитават срещу едно ясно и точно обвинение е накърнено. Спорният по делото момент де факто е единствено и само по отношение на приложимия материален закон, а съдебната практиката е последователна и категорична, че гаранция за спазване правото на защита на подсъдимите е предоставената им възможност за защита срещу едно ясно и точно формулирано от фактическа страна обвинение, а не защита по отношение на правната квалификация на деянието. Между впрочем фактологията, приета за установена от решаващите съдилища е в рамките на очертаните в обвинителни акт обстоятелства. В принципен аспект е вярно разбирането, изложено в искането за недопустимо включване в доказателствената маса и интерпретиране от съда на доказателствено средство, което е било използвано за събиране на доказателства в друго наказателно производство, тъй като това е в нарушение на основен принцип на наказателния процес, а именно за непосредственост на събирането и лична проверка на доказателствените материали от страна на органите на досъдебното производство и на съда.Това обаче не води до извод за недоказаност на обвинението, касателно приетите за установени правно релевантни факти. По делото безспорно е установено/така е прието и от съдилищата/, че само няколко растения от вида на канабиса са били отрязани, като на общо седем стръка листната маса е било свалена. Растенията, засети на нивата били общо 126 броя, а листната маса на останалите е свалена след задържането на двамата подсъдими. Не е спорно и обстоятелството, че физико-химическата експертиза е извършена след като листната маса е била изсушена и от нея е взета представителна проба. Тези фактически констатации предопределят и съответните правни изводи. След поредица от указания досежно приложимия материален закон, в последното разглеждане на делото, въззивната инстанция е възприела изводите на първия съд за това, че двамата подсъдими са осъществили с действията си от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпление по чл.356а, вр. чл.354а, ал.3 от НК-приготовление за придобиване на наркотични вещества. Именно относно тази правна квалификация на деянието са оплакванията за нарушения на материалния закон. Същите принципно са основателни, но не биха могли да обусловят правна квалификация различна от приетата, тъй като правилната квалификация на деянието би довела до утежняване положението на подсъдимите, което е недопустимо/въззивното производство e инициирано само по жалба на подсъдимите/. Приготовлението е стадий от една умишлена престъпна дейност, който е свързан с подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, но характерното е, че всичко това следва да е реализирано преди да започне неговото изпълнение. Следващият възможен етап в осъществяване на умишлената престъпна деятелност, преди да се достигне до довършване на престъплението е опитът, който се характеризира с това, че вече има започнало изпълнение на умишлено престъпление, но изпълнителното деянието не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Наказателната отговорност за стадиите, предшестващи довършването на умишленото престъпление, е субсидиарна, като нейното установяване има юридическо и практическо значение само доколкото престъпната дейност не е стигнала до визирания от състава край. Това е така тъй като довършеното престъпление поглъща опита, а той приготовлението. Приготовлението може да има собствено наказателноправно значение само когато престъплението, което деецът подготвя, не е стигнало до фазата на изпълнението. В контекста на горното следва да бъдат преценени фактическите положения, установени по настоящото дело, а именно, че двамата осъдени са били в нивата със засян канабис в местността “име”, където са намерени и иззети два черни полиетиленови плика, пълни със свалена от седем стебла листна маса, намерени били и рула с черни полиетиленови пликове, с дактилоскопни отпечатъци върху тях от двамата подсъдими. Също така, подсъдимите при шума от обграждащите ги полицейски автомобили побягнали, като излезли от нивата и се насочили към намиращи се в близост храсти, където били задържани. Тези фактически положения не биха могли да се субсумират под състава престъплението приготовление по чл.356а от НК, тъй като сочат на действия по придобиване на листата маса-коноп, с което вече е започнало осъществяването на едно от изпълнителните деяния на престъплението по чл.354а от НПК, а именно придобиване на високорисково наркотично вещество. Деянието на подсъдимите е останало недовършено във фазата на опита по независещи от тях причини. Приготовлението е наказуемо само в изрично предвидените в закона случаи какъвто състав безспорно визира текстът на чл.356а от НК, но също така доктрината е категорична, че всеки следващ етап от умишлената престъпна дейност поглъща предходния, което означава, че след като деянието е преминала във фазата на опита, същото не може да се квалифицира като приготовление и подсъдимите е следвало да носят наказателна отговорност за опит за придобиване на наркотично вещество, с правна квалификация по чл.354а, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК. Такава позиция е изразена и от представителя на окръжната прокуратура в хода на въззивното производство, но правилно деянието не е преквалифицирано, тъй като цитираният състав сочи на по-тежко наказуемо престъпление, а производството се е развило само по жалба на подсъдимите, поради което е недопустимо утежняване на положението им. Това обаче не означава, че същите следва да бъдат оправдани.В случая става въпрос за едно и също по вид престъпление, което е достигнало до фазата на недовършен опит/към момента на задържането им не е била свалена листната маса от всички растения/, но предвид процесуалната проблематика, ограничаваща възможността да им се търси отговорност за това престъпление, те следва да бъдат наказани за същото престъпление, но само досежно приготовлението. С горното се изчерпват оплакванията направени с искането за възобновяване, като при постановяване на съдебните си актове решаващите съдилища не са допуснали съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения В. Ф. и А. С.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените В. А. Ф. и А. Г. С. за възобновяване на производството по нохд № 193/13г. по описа на Окръжен съд- Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: