Р Е Ш Е Н И Е № 31 София 05.02.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3925 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. И. Ц. чрез служебен защитник адв.И. Г. против решение от 14.06.12г.по в.гр.дело № 1705/12г.на Софийски градски съд и решение от 13.11.12г.по същото дело.С първото решение е потвърдено решение от 29.11.11г. по гр.дело № 11284/11г.на СРС,72 състав,с което е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ,предявен от същата страна против Н.”В. Л. [населено място]. С решението от 13.11.12г.е оставена без уважение молбата на Й. Ц. за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК. С определение № 1235 от 6.11.13г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на основното решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като незаконосъобразно.Жалбоподателят поддържа,че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 1302/30.11.00г.,докато е ползвал отпуск по болест,без работодателят да е получил предварително разрешение от инспекцията по труда. Ответникът по касационната жалба счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за допустимостта на решението и провери правилността му на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: С решението си от 14.06.12г. въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд,но с други мотиви.За да отхвърли иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 1302/30.11.00г.за прекратяване на трудовия договор на ищеца Й. Ц. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване в щата,не е породила целените правни последици,тъй като няма данни да е връчена на работника.Затова и не е налице уволнение,което да бъде предмет на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Решението на въззивния съд е допустимо. Произнасянето на съда по спорното материално право се съдържа в диспозитива.Тъй като в диспозитива на въззивното решение има разрешение на предявения иск чрез потвърждаване на първоинстанционното решение,то същото е процесуално допустимо. С оглед крайния изход на спора решението следва да бъде оставено в сила,макар и по други съображения.Данните по делото сочат,че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение до 31.12.2000г.То е прекратено със заповед № 1302/30.11.2000г.на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата.Изводът на въззивния съд,че с посочената заповед не е настъпило прекратяване на трудовия договор на ищеца,тъй като не му е връчена,не се споделя от настоящия състав.По делото има данни,че ищецът е узнал за атакуваната заповед и самият той е заявил по предходно между същите страни гр.дело № 7639/01г.на СРС,77 с-в,че е уволнен с нея на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и с молба от 29.12.01г.е поискал съединяване на исковете по чл.128 и чл.245 КТ с иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,което съдът е счел за недопустимо.Основателно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.Съгласно чл.358 ал.1 т.1 КТ /в редакцията към момента на уволнението /за предявяване на конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ е предвиден шестмесечен давностен срок,който е запознал да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение,съответно от момента на узнаването на този факт,в случая най – късно на 29.12.01г.Исковата молба по настоящото дело е подадена след изтичане на давностния срок – на 28.04.2010г. С допълнително решение от 13.11.12г.правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата на Й. Ц. за допълване на основното решение.В случая не е налице хипотезата на непълно решение,тъй като с диспозитива,с който е потвърдено първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по предявения иск.Несъгласието на страната с мотивите на решението не може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.06.12г.и решение от 13.11.12г.,постановени по в. гр.дело № 1705/12г.на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.