Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

София, 18.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2014/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община - Велико Търново, срещу решение № 101/12.02.2020 г. по в. гр. д. № 770/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 926/28.06.2019 г. по гр. д. № 955/2019 г. на Великотърновския районен съд, е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на касатора, че И. М. Г. е собственик на 7 броя сгради, намиращи се в ПИ с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 6 566 кв. м. в местността «К. 2», с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище.
Ответникът по касация - ищец по делото, счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на предявения положителен установителен иск са сгради, построени в поземлен имот № ........... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], съставляващ пасище, мера, а по кадастралната карта - ПИ с идентификатор ..............
Поземленият имот е закупен от ищеца с н. а. № .../30.12.2011 г., праводателите по който Р. С. С. и П. С. М. са се легитимирали за собственици на земята с решение № 331Ж/25.02.1999 г. на Общинската служба „Земеделие“ [населено място], скица и удостоверения за наследници.
Ищецът твърди, че като собственик на земята е собственик и на находящите се в нея 7 броя сгради на основание чл. 92 ЗС.
Като евентуално придобивно основание ищецът е въвел твърдение, че е придобил собствеността върху сградите въз основа на договора за покупко-продажба, защото сградите не са изключени от транслативното му действие и към датата на сключване на договора продавачите са били техни собственици - придобили са собствеността по давност в резултат на 5-годишно непрекъснато, явно и необезпокоявано добросъвестно владение, започнало на 25.02.1999 г. с възстановяване на собствеността върху земята и завършило на 25.02.2004 г. Твърди, че решението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е правното основание, годно да направи лицето, в чиято полза е издадено, собственик на постройките.
Въззивният съд приел, че, ако не е установено друго, разпоредбата на чл. 92 ЗС разглежда земята /поземления имот/ и постройките върху нея като една вещ - един обект на правото на собственост, защото постройките не са обособени физически от земята. Постройката може да се обособи като отделна вещ от земята и върху нея да съществува право на собственост отделно и различно от правото на собственост върху земята само чрез правни средства - като бъде „установено друго“ чрез някакъв правен акт, например договор, едностранна сделка или индивидуален административен акт, чрез който друго лице, различно от собственика на земята, придобива или запазва собствеността върху постройката отделно от собствеността върху земята. Докато няма такъв правен акт земята и постройката върху нея са един единен обект на правото на собственост и не съществуват отделни права на собственост върху земята и върху постройката, която се намира в нея. Разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и това нейно правно действие се изразява в определяне на обема и съдържанието на поземления имот, който е обект на правото на собственост; разпоредбата има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята. Това правно действие се изразява в определянето на обема и съдържанието на поземления имот, правото на собственост върху който се прехвърля, стига с това придобивно основание постройките да не са изключени изрично от правното му действие. Именно това е вещноправното действие на чл. 92 ЗС - да определи обема и съдържанието на поземления имот като обект на правото на собственост както при прехвърлянето му с някакъв транслативен правен акт, така и при всяка промяна на вещта след прехвърлянето. С това следва да се съобразява и тълкуването на волята на страните по сделката - ако страните не са уговорили нищо изрично относно обема и съдържанието на поземления имот, правото на собственост върху който се прехвърля с договора, то този обем и съдържание се определят от чл. 92 ЗС и нито данъчната оценка, нито уговорената продажна цена могат да дерогират правото действие на тази разпоредба. Поради това ако общината претендира, че е собственик на някаква част от обекта на правото на собственост, определен съобразно чл. 92 ЗС - в случая на седем сгради, отделно от собствеността върху поземления имот, то следва да докаже, че е придобила собствеността върху тази част чрез някакво придобивно основание, т. е. по отношение на собствеността върху сградите има „установено друго“, различно от установеното с чл. 92 ЗС, и това „установено друго“, т. е. наличието на правно основание, което прави постройките собственост на лице, различно от лицето, което е собственик на земята, в която те се намират, трябва да бъде доказано в правния спор относно собствеността върху постройките. Съобразно с така изяснения смисъл на чл. 92 ЗС в тежест на общината е да докаже, че съществува действително придобивно основание, въз основа на което е придобила собствеността върху спорните сгради, отделно от собствеността върху поземления имот, в който те са построени.
Въззивният съд посочил, че твърдението на ответната община е да е придобила собствеността върху постройките от държавата и като доказателство е представила акт за публична общинска собственост № .../28.02.2012 г. и заповед № СА-01-32-32/16.05.2012 г. на областния управител на В. област за отписване от актовите книги за държавна собственост, а като доказателства за правото на собственост на праводателя си е представила договор от 06.05.1972 г. и акт за държавна собственост № .../30.06.1973 г.
Въззивният съд посочил, че като основание за издаването на акта за публична общинска собственост са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 1; чл. 2, ал. 1, т. 7; чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 58, ал. 3 ЗОбС, както и скица № 01019/23.02.2012 г. на ОС „Земеделие“, но посочените законови разпоредби не уреждат придобивно основание за спорните сгради в полза на общината, а скица като описаната не е приета като доказателство по делото и следователно не съществува; приета е друга скица, но в нея сградите не са посочени като собственост на общината; сградите са посочени като собственост на общината в друга скица, но като издадена след съставянето на акта за общинска собственост, тя очевидно не е била основание за издаването му; освен това каквато и да е скица, с какъвто и да е текст в нея, не е доказателство, че посоченото в нея лице притежава правото на собственост върху недвижимия имот, за който скицата се отнася, включително и когато е копие от кадастралната карта по аргумент от чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Съдът обсъдил и заповед № СА-01-32-32/16.05.2012 г. и посочил, че отписването от актовите книги за държавна собственост на сградите по акт за държавна собственост № ......../30.06.1973 г. е станало след издаването на акта за общинска собственост № ........../28.02.2012 г., което е в разрез с чл. 114, ал. 2 ППЗДС, а в мотивите на заповедта не са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които общината е придобила от държавата собствеността върху сградите, отписани от актовите книги за държавна собственост. Самото деактуване не е придобивно основание, а следва да се извърши въз основа на осъществило се валидно придобивно основание в полза на лицето, което иска деактуването. Общината не е посочила някакво придобивно основание - закон, договор, индивидуален административен акт или някакъв друг акт, въз основа на който държавата ѝ е прехвърлила собствеността върху сградите, а по делото няма и доказателства за прехвърляне на собствеността. Тези обстоятелства са обосновали извода на въззивния съд за незаконосъобразност на заповедта за деактуване и на акта за публична общинска собственост и сами по себе си лишават акта от доказателственото му значение.
Въззивният съд посочил и това, че от доказателствата по делото не може да се направи извод държавата да е била собственик на спорните сгради преди издаването на заповед № СА-01-32-32/16.05.2012 г. В графа 8 на акта за публична общинска собственост е записано, че за актуваните с него имоти има предходен акт за държавна собственост № ........./30.06.1973 г. В този акт като основание за придобиване от държавата на правото на собственост върху актуваните с него имоти е записан договор от 06.05.1972 г., като неправилно първоинстанционният съд е приел, че идентичността на имотите по акта с тези по договора се установява от самия акт за държавна собственост. С договора от 06.05.1972 г. М. С. Ч. - наследодател на праводателите на ищеца, е продал на държавата две сгради: къща на два етажа - паянтова, с два декара дворно място, и караджейка - едноетажна, намиращи се в [населено място], докато с акта от 1973 г. са актувани седем сгради: каменна мелница /караджейка/ от 71 куб. м., навес от 27 куб. м., жилищна сграда на два етажа от 228 куб. м., паянтова кухня от 45 куб. м., навес от 21 куб. м., складове 63 куб. м. и навес до складовете от 48 куб. м., находящи се в [населено място] вода, а не в [населено място], където се намират имотите по договора от 06.05.1972 г. Тъй като сградите по договора и по акта се намират в различни населени места и са различен брой - два, съответно седем броя, няма идентичност между сградите по договора и по акта, а следователно не е доказано от ответната община, чиято е доказателствената тежест, спорните по делото 7 сгради да са идентични със сградите, които държавата е закупила от М. Ч. с договора от 1972 г. Такава идентичност не се установява и от удостоверение рег. № АР-267/07.05.2019 г. на ОС „Земеделие“. Въз основа на него може да се установи идентичност само между част от сградите по акта за публична общинска собственост и сградите по акта за държавна собственост, но това не удостоверява идентичност между сградите по акта за държавна собственост и сградите по договора от 1972 г., на който общината се позовава, за да обоснове, че е собственик на спорните сгради и че праводателите на ищеца не са били техни собственици към датата на продажбата на поземления имот, в който те се намират, извършена с н. а. № ........../30.12.2011 г.
Съобразно с изложеното въззивният съд заключил, че по делото не е установено държавата да е придобила спорните сгради с договора от 1972 г., не е установено и сградите по този договор да са идентични със сградите, актувани с акта за държавна собственост от 1973 г. и с акта за публична общинска собственост от 2012 г., като последният е издаден без да се е осъществило придобивно основание в полза на общината. Общината не е собственик на спорните сгради, тъй като в нейна полза няма „установено друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС, поради което на основание чл. 92 ЗС е прието, че собственикът на поземления имот - ищецът, е собственик и на всички постройки в него, т. е. собственик е и на спорните по делото 7 сгради.
С определение № 13/18.01.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.
Съгласно чл. 92 ЗС сградата и мястото, върху което тя е построена, представляват едно цяло. Целта на разпоредбата е да посочи собственика на земята като собственик и на постройките и насажденията върху нея при възникването им като вещи. Това е вещноправното действие на разпоредбата, която урежда приращението като самостоятелен придобивен способ. Този придобивен способ се прилага при изграждането на сграда в груб строеж върху собствена земя. Последващите приобретатели на земята могат да се позовават на него само в случай, че изградят сграда след придобиването на земята. В този смисъл правилно е прието от първоинстанционния съд, че посочването в чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, е в контекста на построяването на сградата, а не на сключването на последваща разпоредителна сделка със земята.
По приложението на чл. 92 ЗС на плоскостта на гражданскоправните сделки е създадена съдебна практика, според която при разпореждането с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградата, макар това да не е изразено в договора; запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт или установено с положителни доказателства, за да се счита оборена презумпцията на чл. 92 ЗС /решение № 659/1966 г. на ВС, I-во г. о.; решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І-во г. о., както и решение № 183/18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 293/21.02.2000 г. по гр. д. № 1275/1999 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 98/27.07.2015 г. по гр. д. № 521/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., посочени в писмената защита на касатора/. В това се състои облигационното действие на разпоредбата. От същото разбиране изхожда и решение № 37/04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на ВКС, I-во г. о., но същевременно в него, както и в решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І-во г. о., се приема, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД както на нотариалния акт, така и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите относно сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. В същия смисъл са и решение № 370/06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на ВКС, I-во г. о., и решение № 292/08.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г. на ВКС, I-во г. о. Или с други думи - съдебната практика никога не е възприемала безрезервно приложението на чл. 92 ЗС по отношение на всяко отделно придобивно основание /на всяка последваща гражданскоправна сделка/, както е приел въззивният съд. Преценката винаги се е извършвала конкретно с оглед постигнатите договорености при осъществяване на конкретното придобивно основание. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че ако страните не са уговорили нищо изрично относно обема и съдържанието на правото на собственост, което се прехвърля с договора, то този обем и съдържание се определят от чл. 92 ЗС и нито данъчната оценка, нито уговорената продажна цена могат да дерогират правото действие на тази разпоредба. Освен това - няма как приобретателят на земята да придобие собствеността и върху сградите, позовавайки се на това, че те не са изключени от предмета на договора, ако не докаже, че праводателят му е бил техен собственик. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 92 ЗС е достатъчна, за да приеме ищеца за собственик на сградите по съображения, че тази разпоредба има действие при всяко следващо придобивно основание.
Праводателите на ищеца се легитимират за собственици на поземления имот, в който са разположени спорните сгради, с решение № 331Ж/25.02.1999 г. на Общинската служба „Земеделие“ [населено място]. Решението е постановено в производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Предмет на възстановяване по реда на този закон са земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, в хипотезите, посочени в чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ. В разглеждания случай предмет на възстановяване е поземлен имот - пасище, мера. Находящите се в него постройки не са възстановени. Праводателите на ищеца не се легитимират за техни собственици по силата на решението за възстановяване на собствеността върху земята, тъй като в реституционното производство разпоредбата на чл. 92 ЗС не намира приложение. След като не са били собственост на продавачите, не може да се приеме, че при приложението на чл. 92 ЗС и в резултат на разпоредителното действие по отношение на земята ищецът, като купувач по договора, сключен с н. а. № .../30.12.2011 г., е придобил собствеността и върху сградите поради това, че същите не са изключени изрично от предмета на договора.
Освен това данните по делото сочат, че сградите са били предмет на отчуждаване по силата на акт на Министерския съвет и не е установено, а и липсват твърдения в тази насока, правото на собственост да е било възстановено по някой от реституционните закони. В тази насока е установено, че М. С. Ч. - наследодател на праводателите на ищеца, е бил собственик на поземлен имот, съставляващ застроено дворно място, по отношение на който е осъществена процедура по изкупуване в полза на държавата по реда на ПМС № 195/05.12.1962 г. на имоти, представляващи стари каменни мелници /караджейки/, находящи се в района на общинския народен съвет [населено място] вода, извън регулационния план на селото, по поречието на р. О., които да бъдат реставрирани от Окръжния музей [населено място] като етнографски резерват. Това се установява от представените от ответната община и неоспорени от ищеца писмени доказателства: писмо № Ф-716/22.03.1972 г. на председателя на Изпълкома и началника на отдел „Финанси“ на Окръжния народен съвет /ОНС/ [населено място] до Министерството на финансите, писмо № II-437/30.03.1972 г. от Министерството на финансите до ОНС [населено място], заповед № 450/20.04.1972 г. на председателя на Изпълкома на ОНС [населено място], писмо № Ф-716/25.04... до Общинския народен съвет /ОбНС/ [населено място] вода, договор за покупко-продажба от 06.05.1972 г., сключен между М. С. Ч. и председателя на ОбНС [населено място] вода, договори с други собственици на стари каменни мелници, писмо Ф-II-716/12.10.1972 г. до ОбНС [населено място] вода, писмо № 686/20.06.1973 г. от ОбНС [населено място] вода, акт за държавна собственост № 3393/30.06.1973 г., писмо № 314/12.03.1974 г. до Окръжен финансов отдел [населено място].
Спорно е между страните дали изкупеният от М. Ч. имот е идентичен с имота по акт за държавна собственост № ......./30.06.1973 г., в който същият е описан като дворно място от 2 000 кв. м. и находящи се в него сгради: каменна мелница /караджейка/ от 71 куб. м., навес от 27 куб. м., жилищна сграда на два етажа от 228 куб. м., паянтова кухня от 45 куб. м., навес от 21 куб. м., складове от 63 куб. м. и навес до складовете от 48 куб. м. Действително, предмет на договора за покупко-продажба от 06.05.1972 г. са дворно място от 2.000 дка, къща на два етажа паянтова и караджейка едноетажна, което обаче не означава, че останалите находящи се в поземления имот постройки са били изключени от предмета на сделката - като вещи, които не съставляват самостоятелни обекти, те не са били запазени от собственика на земята, а са преминали в патримониума на държавата като принадлежност /акцесориум/ към земята. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че актът за държавна собственост от 1973 г., в който са описани 7 сгради, а не 2, колкото са описаните в договора за покупко-продажба от 1972 г., не удостоверява осъществено в полза на държавата придобивно основание по отношение на имота и сградите, предмет на договора от 1972 г. Не обосновава извод за липса на идентичност и записаното различно местонахождение на имота: в договора-с. Г., а в акта за държавна собственост - [населено място] вода /понастоящем - [населено място], видно от удостоверение № АР-267/07.05.2019 г. на Общинската служба „Земеделие“ [населено място]/. С. В. вода е посочено във всички документи, предхождащи сключването на договора от 1972 г., като местонахождение на всички имоти, по отношение на които е била предприета процедура по изкупуването им в полза на държавата по реда на ПМС № 195/05.12.1962 г. Съгласно съдебната практика по приложението на чл. 20 ЗЗД това обстоятелство следва да бъде взето предвид при установяване на действителната воля на страните по договора и да се приеме, че изкупеният имот се намира в землището на [населено място] вода. С оглед изложеното идентичността на имота, притежаван от М. Ч., с изкупения от държавата, за което е съставен акт за държавна собственост № .........../30.06.1973 г. с посочване, че имотът е предназначен за етнографски резерват, е безспорно установена.
С акт № .../28.02.2012 г. имотът, за който е бил съставен акт за държавна собственост № ......./30.06.1973 г., е актуван като публична общинска собственост, а със заповед № СА-01-32-32/16.05.2012 г. на областния управител имотът по акта за държавна собственост е отписан от актовите книги за държавна собственост. Идентичността на имота по акта за публична общинска собственост с имота по акта за държавна собственост се установява от удостоверение № АР-267/07.05.2019 г. на Общинската служба по земеделие [населено място], от което се установява и това, че сградите са реставрирани в периода 1973-1974 г. Ищецът не оспорва обстоятелството, че предмет на иска за собственост са сградите по акт за публична общинска собственост № ......./28.02.2012 г. /сградата с идентификатор .......... не е предмет на спора/.
С влизането в сила на 17.09.1991 г. на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА, Обн. - ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./ собствеността върху сградите, която до този момент е принадлежала на държавата по силата на договора за покупко-продажба от 1972 г., се е трансформирала в общинска съобразно разпоредбата на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът по иска не се е позовал на посочената норма и същата не е вписана в акта за публична общинска собственост като придобивно основание, е ирелевантно - правното основание е заявено чрез въвеждане на правнорелевантните факти, а тяхната правна квалификация и подвеждането им под съответната приложима правна норма е дейност на съда по приложението на закона. И след като придобивното основание се съдържа в закон, съдът следва да приложи съответната законова разпоредба, изхождайки от характеристиките на имота, а в случая те покриват критериите за преминаване на държавната собственост в общинска предвид данните по делото, че спорните сгради съставляват етнографски комплекс и са предназначени за културното обслужване на общината. Дали при осъществяване на процедурата по отписването на имота по акт за държавна собственост № ............../30.06.1973 г. от актовите книги за държавна собственост и предаването му на общината са допуснати закононарушения, са обстоятелства, които не могат да променят този извод.
В обобщение, ищецът не е доказал да е носител на претендираното право на собственост на основание чл. 92 ЗС. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като искът, предявен на това основание, бъде отхвърлен.
По въведеното като евентуално придобивно основание ищецът извежда правото си на собственост върху сградите от договора, сключен с н. а. № ............/30.12.2011 г., а като основание, на което неговите праводатели са придобили собствеността, въвежда придобивната давност. Тъй като това основание не е разгледано в обжалваното решение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В хипотеза, при която ищецът се позовава на повече от едно придобивни основания, но съдът се е произнесъл само по някои от тях, делото следва да се върне на решаващия съд за произнасяне по целия спорен предмет.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 101/12.02.2020 г. по в. гр. д. № 770/2019 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от И. М. Г. срещу Община - Велико Търново положителен установителен иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на сгради, построени в поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], [община], а именно: сграда с идентификатор .......... със застроена площ от 42 кв. м., брой етажи 2, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор .........., със застроена площ от 23 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 4 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - сграда за битови услуги; сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 42 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор .......... със застроена площ от 24 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 33 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда; и сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 12 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../30.12.2011 г., том ..., рег. № ..., дело № ..., и при приложението на чл. 92 ЗС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд за произнасяне по установителния иск, предявен от И. М. Г. срещу Община - Велико Търново, за собственост на сградите като придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../30.12.2011 г., том ..., рег. № ..., дело № .., и придобивна давност, изтекла в полза на продавачите по договора Р. С. С. и П. С. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: