Р Е Ш Е Н И Е № 576 гр.София, 04.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2664/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Т. В. В. за възобновяване на нохд № 527/2011 год. на Добричкия районен съд и изменение на присъда № 7/29.06.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, че са налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 НК и за преквалифициране на деянието по чл.354А, ал.5 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Добричкият районен съд с присъда № 7/29.06.2011 год. по нохд № 527/2011 год. признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 24.08.2010 год. в гр. Добрич без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества-марихуана, на обща стойност 28,32 лева. На основание чл.354А, ал.3, т.1 вр.чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил строг режим и затворническо общежитие от закрит тип или затвор, както и глоба в размер на 2 000 лева. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 62/2007 год. на Районния съд в гр. Добрич и определил режим на изтърпяване. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Неоснователно се поддържа в искането, че е нарушен закона с отказа да се преквалифицира деянието като престъпление по чл.354А, ал.5 НК. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е внесен обвинителен акт. Фактическите си изводи е извел от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Изложил е правни съображения, основани на конкретно установеното обективно поведение на подсъдимия, че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Няма основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Независимо от ниската стойност и вида на установеното в дома на подсъдимия наркотично вещество степента на обществената опасност и моралната укоримост на самото деяние не е по-ниска от обикновените случаи. Не могат да се подценяват данните за личността. Видно е от свидетелството за съдимост, че е осъждан два пъти – за престъпление по чл.194 и за престъпление по чл.209 НК. Независимо от вида и тежестта на наказанията, както и от подбудите, които според обясненията му са свързани със състоянието му на наркозависимост, това е обстоятелство, което не го определя като личност с ниска степен на обществена опасност. Извършването на престъплението, присъдата за което се оспорва, е в изпитателния срок по предходна, влязла в сила. Очевидно фактът на осъждането не е достатъчен, за да повлияе и да го мотивира към поведение за спазване правилата на обществото и законите в страната. Признанието му не може да се оцени с по-голяма тежест от действителната. Вярно е, че е показал на служителите на полицията саксиите с марихуана, както и пакетчето с изсушените листа като не е затруднил извършването на процесуалните действия. Но по време на наказателното производство е демонстрирал поведение, което не указва на действително разкаяние и критична оценка на извършеното-извод, който следва от данните за неколкократно отлагане на делото за издирването му и разглеждането при условията на чл.269, ал.3 НПК. Маловажността на случая се определя според разпоредбата на чл.93, т.9 НК, но с оглед установените по делото обстоятелства законът е приложен правилно като не е квалифицирано престъплението, извършено от подсъдимия, по чл.354А, ал.5 НК. Независимо, че не са описани изчерпателно в мотивите на присъдата, конкретизираните в искането индивидуализиращи обстоятелства са установени от събрания по делото доказателствен материал. Съдът обаче не е направил оценка, съответстваща на действителната им тежест и значение за отговорността на подсъдимия. Поначало неправилно е посочил, че размерът на лишаването от свобода и на глобата-които наказания е наложил на подсъдимия, са определени при превес на отегчаващи обстоятелства, защото е очевидно, че съответстват на наличие на значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Такава е следвало да бъде и оценката им, ако съдът е считал, че не са налице основания за прилагане на предвидената от законодателя правна възможност по чл.55, ал.1, т.1 НК. А такава е налице предвид вида, броя и тежестта на индивидуализиращите обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Деянието макар и да не представлява маловажен случай е със значително по-ниска обществена опасност и справедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1 НПК е наказание под най-ниския предел. Съответстващо на извършеното и на целите по чл.36 НК е лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което подсъдимият следва да изтърпи при правилно определените режим и вид затворническо заведение. Наред с наказанието лишаване от свобода законодателят е предвидил задължително да се наложи и наказание глоба, но за конкретния подсъдим предвид установените многобройни смекчаващи обстоятелства се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.3 НК не следва да му се налага. С оглед изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 527/2011 год. на Добричкия районен съд. ИЗМЕНЯ присъда № 7/29.06.2011 год., постановена по отношение на Т. В. В. в частта относно наказанието като при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК определя наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца и не налага по-лекото наказание глоба. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/