9 Р Е Ш Е Н И Е №. 149 Гр. София, 26 април 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 909/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. Ц. П. чрез упълномощения му защитник, адв. Я. Н. срещу въззивно решение № 194/05.07.2022 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 498/2022 г. В жалбата на защитата се навеждат всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за изменяване на решението на апелативния съд в частта относно наложеното наказание, което да се намали по размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. Релевираните касационни основания се мотивират, съответно това по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, с липса на мотиви относно нарушенията по ЗДП, които са инкриминирани на дееца и за които е признат за виновен, респективно оправдан от първата съдебна инстанция; по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК – с липсата на причинна връзка между нарушенията по чл. 47, ал.3 ППЗДП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП, за които е признат за виновен с настъпването на вредоносния резултат, който е поради нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, за която е постановено оправдаване; явната несправедливост на наказанието – с прекомерната му тежест, несъответна на ниската лична обществена опасност на подсъдимия, което е довело до налагане на неадекватна санкция, която не способства за изпълнение на целите на наказанието по чл.36 от НК. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба по посочените касационни основания и с направеното искане за намаляване на наказанието и прилагането на института на условното осъждане. Като основен довод изтъква нарушението на материалния закон, чрез осъждане на подзащитния му за допуснати нарушения, които нямат връзка с произшествието, което е настъпило поради нарушение, свързано с режима на скоростта. Намира, че същото е в пряка корелация с наказанието, при определянето на което е следвало да се отчете по-ниската тежест на допуснатото от подсъдимия нарушение, което е довело да настъпване на пътното произшествие. Счита, че наложеното наказание не е съобразено с положителните данни за личността на дееца и е прекомерно тежко. Подсъдимият П., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, поради определяне на справедливо по размер и тежест наказание, при отчитане на всички индивидуализиращи личността на подсъдимия обстоятелства, което намира и за съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Счита, че не се констатира липса на мотиви към решението, както и материалният закон е приложен правилно по отношение на нормите, запълващи бланкетната диспозиция на инкриминираната разпоредба на чл. 343 от НК, поради наличието на причинна връзка със смъртта на пострадалото лице. Частните обвинители Д. О., Л. О. и А. О., редовно призовани не се явяват пред ВКС. Не се явява и упълномощеният им повереник, адв. Р. Р., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 22/20.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 348/2021 г., по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград, 11- ти наказателен състав подсъдимият Б. Ц. П. е признат за виновен в това, че на 18.07.2020 г. около 17,10 часа, по път II-19 в района на 47+200 км. в землището на [населено място], общ. Банско, обл. Благоевград при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Волво 70”, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.6, т.1, пр.3, чл.42, ал.2, т.2 ЗДП и чл. 47, ал.3 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г. О., като деянието е извършено в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол и бромазепам/, поради което и на осн. чл. чл.343, ал.3, пр.1, б. ”б“, вр. ал.1, б.“в“, чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан за нарушението на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП и на осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С решение № 194/05.07.2022 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 498/2022 г. присъдата на Благоевградския окръжен съд е изменена в частта относно нарушението по чл.6, т.1, пр.1 от ЗДП, за което подсъдимият е оправдан, като в останалата част е потвърдена изцяло. Касационната жалба на защитата на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Първо по ред следва да се разгледа оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, поради законовите последици в случай на установяване на неговата основателност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд/доколкото оплакването е мотивирано с липса на мотиви към въззивното решение, делото би могло да се върне само на този съд/. Както и поради това, че проверката за правилното приложение на материалния закон е допустима само при липса на допуснати съществени процесуални нарушения от контролирания съд. Проверката по основателността на това оплакване е в пряка връзка с формата на съдебното производство по делото, което е проведено като съкратено съдебно следствие, при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият П. е признал фактите по обвинението и се е съгласил за установяването на тези факти да не се събират доказателства от съда. Окръжният съд е намерил за установено, че признанието на подсъдимия се подкрепя в изискуемата от закона степен от доказателствата, събрани на досъдебното производство и е одобрил даденото от него съгласие с определение по чл. 372, ал.4 от НПК. При тази форма на производството, задължението на решаващите съдилища е отнесено до проверка на събраните в рамките на досъдебното производство доказателства относно доказаността на инкриминираните обвинителни факти, като последващата правна оценка е в рамките на признатите от подсъдимия фактически положения, предявени с внесения обвинителен акт по делото. Наведената с жалбата липса на мотиви е отнесена до нарушението по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, за което обвинение подсъдимият е бил оправдан от първата инстанция, което според защитата не е било подложено на проверка от въззивния съд относно неговата правилност, независимо от липсата на съответен протест или жалба от частните обвинители. Възражението е неоснователно. Същото не почива на обективен прочит на мотивите на апелативния съд в тази им част, в които изводите на окръжния съд относно нарушението по чл. 20, ал.2. изр.1 от ЗДП, за което деецът е бил оправдан, са получили потвърждение относно тяхната правилност и съдът изрично е посочил, че ги споделя изцяло, както и по кои съображения. Правилно САС е коментирал и липсата на протест или жалба от частното обвинение против оправдателната част на присъдата, което обективно води до невъзможност за осъждане на подсъдимия по обвинението за това нарушение. Възражението на защитата би било основателно, ако независимо от това, че оправдаването по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП не е било атакувано пред САС, той би установил неправилност на изводите на първия съд по този въпрос и несъгласие с първоинстанционната присъда. В настоящият случай въззивният съд е намерил от правна страна, че от признатите от подсъдимия обвинителни факти се установява, че пътното произшествие е настъпило поради допуснати от дееца нарушения относно режима на изпреварване на превозните средства, които са довели до смъртта на пострадалия О. и се намират в пряка причинна връзка с този резултат. При това положение за САС не е било налице задължение за допълнително обсъждане на нарушението по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДП, за което подсъдимият е бил оправдан, след като този правен извод е оценен за правилен именно по изложените от първия съд аргументи, които въззивната инстанция е възприела без последващи корекции. В тази връзка следва да се посочи, че в принципен план изискванията към съдържанието на въззивното решение, постановено при условията на чл. 338 от НПК се различават от тези към актовете по чл.336 от НПК, когато се постановява нова въззивна присъда. Съдебната практика е безпротиворечива и последователна в разбирането, че потвърдителното въззивно решение е достатъчно да съдържа в синтезиран вид фактическата и правна обосновка на присъдата, при положение, че изводите на първия съд по фактите и правото се възприемат за правилни и обосновани, без последващи корекции. С оглед изложеното, доводите за наличие на съществени процесуални нарушения, поради липса на мотиви към въззивното решение са неоснователни и искането за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на това правно основание не може да бъде удовлетворено. Оплакването за нарушение на материалния закон е частично основателно, макар и не по изложените в жалбата съображения. Защитата възразява срещу правилната квалификация на нормите от пътното законодателство, с които е запълнена бланкетната диспозиция на чл. 343, ал.3 от НК, като сочи, че не се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, който е по причина на несъобразената скорост, с която подсъдимият е управлявал автомобила в процесния пътен участък и това е довело до произшествието. Това възражение е несъответно на фактите от обвинението, които подсъдимият е признал по реда и с последиците на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно фактите на предявеното обвинение подсъдимият е предприел изпреварване в участък от пътя, където е била налице забрана за извършване на този вид маневри, /обозначен с пътен знак „В 24“ и маркировка, двойна непрекъсната линия / като за целта е навлязъл в насрещната пътна лента, в която се е движел автомобилът, в който е пътувал пострадалият и това е довело до настъпване на произшествието / ударът между автомобилите е настъпил в лентата за движение на пострадалия/. Правилно при тези факти, съдилищата са намерили от правна страна, че подсъдимият е извършил нарушението по чл.47, ал.3 ППЗДП относно неспазване на задължителното предписание на пътен знак „В24“ да не предприема изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош в указания забранен участък от пътя, както и че същото се намира в пряка причинна връзка с настъпването на пътното произшествие. От друга страна, неправилно са приели, че подсъдимият е допуснал и нарушението по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДП, което се отнася до случаи, в които изпреварването за съответния пътен участък е разрешено, но водачът е нарушил задължението да не създава опасност или пречки за водачите, които се движат в насрещната пътна лента, когато при изпреварването е навлязъл в нея. В настоящият случай за подсъдимия е била налице абсолютна забрана за изпреварване на леки автомобили, както и за навлизане в насрещната пътна лента, поради което изобщо не може да се обсъжда дали маневрата е изпълнена безопасно или не за останалите участници, които се движат в насрещната пътна лента, което задължение е въведено в разпоредбата на чл.42,ал.2, т.2 от ЗДП. Респективно, нарушението по чл. 47, ал.3 от ППЗДП за нарушаване на забраната, въведена с пътен знак В24 е специална норма спрямо текста на чл. 42 от ЗДП, поради което в случая не може да намери приложение. Аналогични изводи могат да бъдат направени и по отношение неоснователността на възражението на защитата, че причина за катастрофата е несъобразената скорост, с която деецът е предприел маневрата изпреварване и че поведението му на пътя не нарушава правилата относно изпреварването на превозните средства. Съотношението и в случая е на специална към обща норма, като първата дерогира правилото на втората и я прави неприложима. При наличието на пълна забрана за водачите на пътни превозни средства за изпреварване в процесния участък от пътя на леки автомобили и мотоциклети с кош, скоростта, с която е предприета забранената маневра е напълно ирелевантна спрямо извършеното нарушение, което се състои в нарушаване на забраната за изпреварване, без значение от скоростта, с която е извършена маневрата. Предвид изложеното, подсъдимият неправилно е признат за виновен относно извършено нарушение по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДП, което да е в причинна връзка със смъртта на пострадалия О.. Независимо от тази констатация, не се налага деецът да бъде оправдан по това обвинение, от една страна, тъй като настоящата касационна инстанция не разполага с правомощия за оправдаването му по това обвинение/ по арг. от чл.354, ал.2, т.2 от НПК/ и от друга, поради обстоятелството, че не води до промяна в правната квалификация на деянието, а само до отпадане на запълваща бланкетната диспозиция норма, която теоретично би могла да се обсъжда само при определянето на съответната санкция. Не се намери за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с вида на приложената съкратена процедура е определено и наказанието на подсъдимия, като правилно е реализирано при условията на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са приели, че приложимата алтернатива за определяне на адекватно спрямо тежестта на извършеното деяние наказание е хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. При условията на първата алинея на чл.58а от НК, размерът на основното наказание е отмерен на пет години и шест месеца лишаване от свобода / в рамките на средния законов размер, при максимум от 15 години и специален минимум от три години/ и след редукцията с една трета е фиксиран на три години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На осн.чл.343г от НК кумулативно предвиденото допълнително наказание лишаване от право за управление на МПС е определено на пет години, с една година и четири месеца над задължителния минимален размер, в който е отмерено основното наказание. ВКС не намери за основателни изложените в касационната жалба доводи за неправилна оценка на обстоятелствата, които са в полза на дееца и смекчават наказателната му отговорност и за това, че контролираните съдилища не са наложили наказанието до размер, който позволява отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК.Въззивният съд е възприел становището на първата инстанция за приложимата норма по чл.58а, ал.1 от НК, като е отчел за смекчаващи обстоятелства изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното деяние, трудовата му ангажираност и семейно положение. В категорията на отегчаващите обстоятелства са причислени управлението на МПС след едновременната употреба на алкохол над разрешения предел и два вида наркотични вещества, както и завишената лична обществена опасност на дееца, изведена от множеството предходни административни наказания за нарушения на правилата за движение и осъждания с близка давност, по едното от които е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, за които е реабилитиран. Защитата на подсъдимия не оспорва преценката на съда за броя и вида на смекчаващите обстоятелства, като изразява несъгласие с приетата в решението оценка за техния характер и тежест като смекчаващи факти и намира, че съдът не ги е оценил правилно по значимост при реализацията на санкционната отговорност на дееца. Възражението е неоснователно. САС е отчел всички относими към наказанието на подсъдимия фактически обстоятелства, които са изчерпателно установени като брой и вид. В тази връзка правилно е преценил, че отчетените отегчаващи обстоятелства се характеризират с категоричен превес – подсъдимият е управлявал автомобила под въздействието едновременно на алкохол с концентрация над разрешената и два вида наркотични вещества, което съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза съществено е повлияло върху концентрацията му и възможността за безопасно управление на автомобила. От приложената справка от КАТ е направена констатацията за множество наложени административни наказания по ЗДП, които са с различна давност от издаването на свидетелството му за правоуправление до датата на деянието. Правилно съдът се е позовал и на предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 343б от НК, за което понастоящем той е реабилитиран, както и на освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за същото по вид престъпление, които е ценил като част от негативната му характеристика на водач на МПС. Правилна е тезата на въззивния съд, че престъплението е със завишена степен на обществена опасност, предвид тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение по ЗДП / предприемане на изпреварване в забранен участък при лоши пътни условия, мокър път и липса на видимост, поради движение в кривата на десен завой/, което е изключително грубо и тежко и съпътстващото го несъставомерно нарушение относно скоростта, което не е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост от 94,7 км /ч при разрешена 90 км/ч за съответния пътен участък, която е значително над критичната от 85 км/ч за преодоляване кривата на завоя , което не е установено да е в причинна връзка с деянието, но по естеството си представлява отегчаващ факт; както и със същото деяние е причинил на свидетеля Л. О., който е управлявал автомобила, в който е пътувал пострадалия несъставомерни леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота. В заключение чрез определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК не е нарушен принципът за справедливостта на наказанието. Наложеното наказание е съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца, както и изцяло е съобразено с разпоредбата на чл.36 от НК. Направената констатация за липса на допуснато нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП в случая е напълно ирелевантна спрямо размера на санкцията, доколкото се касае за прецизиране на неправомерното поведение на дееца по нарушаване на правилата за движение относно извършването на маневрата „изпреварване“, /която е била забранена в процесния пътен участък/ а не за отпадане на обвинение за нарушение, което не е било извършено. Възражението на защитата от жалбата, че наказанието е определено в завишен размер, който не е съобразен с личността на дееца и няма да способства за неговото поправяне не може да бъде споделено за основателно. Контролираният въззивен съд правилно е мотивирал становището си за размера на наложената санкция с данните за предходното неправомерно поведение на подсъдимия и необходимостта в тази връзка от адекватно по тежест наказание, чрез което да се постигне целта на специалната превенция, което предходните наказания не са постигнали успешно. С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставки за редуциране на размера на наказанието на подсъдимия П., поради това, че същото е напълно адекватно на тежестта на деянието и личността на дееца, поради което не е явно несправедливо. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода, в рамките на три години и осем месеца, не позволява неговото отлагане и същото следва да се изтърпи ефективно, поради което и претенцията на дееца за прилагането на чл.66, ал.1от НК също не може да бъде удовлетворена. В частта относно допълнителното наказание лишаване от право за управление на МПС решението на въззивния съд не е обжалвано изрично, както и не са наведени конкретни доводи в насока неговото изменяване, които да бъдат обсъждани, поради което също следва да се остави в сила, поради липса на основания за намаляване на определения размер. С оглед изложеното, жалбата на подсъдимия се явява неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194/05.07.2022 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 498/2022 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: