Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр. София, 25.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 975/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения И. В. И. чрез процесуалните му представители адвокатите К. и Н. от Бургаската адвокатска колегия за възобновяване на нохд №14 555/2010 г. по описа на Софийския районен съд. В искането се сочи, че : 1.Осъденото лице не е участвало в наказателното производство и не е могло да реализира правото си на защита, поради което претендира възобновяване на делото на основание чл.423,ал.1 от НПК . 2. При решаване на делото е нарушен материалния закон и е наложено явно несправедливо наказание, самостоятелно обосноваващи възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1 , т. 5 във връзка с чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат К. поддържат искането. Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните установи следното : Софийският районен съд, 11 състав , с присъда от 17.12.2010 г. по нохд №14 555 /2010 г. признал подсъдимия И. В. И. за виновен в това, че на 14.10.2009 г. в гр.С. обсебил чужда движима вещ /лек автомобил/на стойност 3 100 лева, поради което и на основание чл. 206, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Съдът възложил в тежест на подсъдимия и сторените деловодни разноски. С решение № 1232 от 21.11.2011 г. по внохд № 4310/2011 г. на Софийския градски съд първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в сила. По делото не е установено, че осъденият е узнал за постановяването й преди посочената в искането дата на задържане за изтърпяване на наложеното наказание – 10.05.2014 г. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че искането за възобновяване, черпещо основания от чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е недопустимо.То не подлежи на разглеждане, тъй като е направено след шестмесечния срок по чл.421, ал.3, пр.1 от НПК, който започва да тече от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения законодателят е предвидил друг начален момент на срока на искането - датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила , на той е относим само към претенция, основаваща са на неприсъствено, задочно разглеждане на делото /арг. и от чл.423, ал.1 от НПК/. Ето защо единствено допустимо за коментар в казуса е искането за възобновяване с основание чл.423,ал.1 от НПК , което е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт , подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е основателно. Осъденият И. В. И. не е привлечен лично н качеството на обвиняем, видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващия полицай от 27.09.2010 г. Досъдебната фаза протекла неприсъствено при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. По същия ред, с участието на служебен защитник, се развила и съдебната процедура пред всички съдебни инстанции, завършила с осъдителна присъда. Няма данни, че обвиняемият се е укривал умишлено от правосъдие, манифестирайки по този начин нежелание да участва лично в наказателното производство след надлежно уведомяване за стартирането му. При така проведената задочна процедура искателят бил лишен от право на лично участие в процеса и от възможност да влияе върху крайния му резултат. Налице са предпоставките на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, потвърдена с въззивно решение, и възобновяване на наказателното дело. Производството следва да започне от досъдебната фаза, където правото на обвиняемия на лично участие не е било реализирано. Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл.423, ал.4 от НПК произнасяне на мярката за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. При разглеждане на делото разследващите органи и съдът не са постановявали такава мярка. Данните по делото относно инкриминираното престъпление и мобилността на подсъдимия, довела да затруднения в издирването му, разкриват предпоставките на чл.56, ал.1, чл.57 и чл.61 от НПК за вземане на мярка за неотклонение гаранция в размер на 2000 лева с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие. И. В. И. трябва да представи гаранцията в десетдневен срок . Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.425, ал.1 , т.1 във връзка с чл.423, ал.1 и ал.4 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №14 555/2010 г. по описа на Районен съд - София, отменя постановената по него присъда от 17.12.2010 г. и потвърждаващото я въззивно решение № 1232 от 21.11.2011 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, втори въззивен състав по внохд № 4310/2011 г. и връща делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производството. Взема по отношение на И. В. И. мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, вносима в десетдневен срок . Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати незабавно на сектор „Надзор при изпълнение на наказанията и други принудителни мерки” към отдел „Съдебен ” на Върховната касационна прокуратура. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.