4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 15/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр.София, 15.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 15/2014 година Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 731/05.05.2011 год., постановено по т.дело № 529/2010 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд № 46/11.06.2010 год. по гр.дело № 2126/2007 год.апелативният съд е осъдил молителя-ответник на основание чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 25 425 лева, представляваща неизплатени месечни наемни вноски за периода от м.януари до м.май 2005 год. по сключения между страните наемен договор от 15.12.2003 год. на недвижим имот, представляващ снек-бар „Зелен клуб”, намиращ се в парк „О.”, [населено място] ведно със законната лихва и следващите се съдебни разноски. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 328/24.04.2012 год. по т.дело № 777/2011 год. на ВКС, ТК, І т.о. В молбата за отмяна молителят сочи доводи за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, позовавайки се на противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 221/18.01.2013 год. по т.дело № 1270/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по аналогичен спор между същите страни, с което е отхвърлен иска на наемодателя по чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатена наемна цена по същия договор за периода м.юли, м.август и м.септември 2004 год., предшествуващ процесния период. Поддържа становище, че решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, тъй като между същите страни са постановени две съдебни решения по идентични дела, които си противоречат. Позовава се на направените от ВКС изводи в мотивите на решението, че в представената по делото нотариална покана от 21.12.2005 год. се съдържа извънсъдебно признание на управителя на дружеството-наемодател, че наемната цена за м.декември 2005 год., дължима до 03.12.2005 год., не е платена и че „остават дължими наема за м.декември 2005 год. и обезщетение за лишаване от ползуване /в размер на договорения наем/”. Направено е искане решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, тъй като с отказа си да издава фактури за извършени плащания на наемна цена в брой, наемодателят сам е създал пречки за доказване на изпълнението от страна на наемателя. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Л.Т. от САК поддържа становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Релевира доводи, че липсва идентитет между делата, защото исковите претенции обхващат различни периоди от време, а идентичността на доказателствата не обуславя идентичност на предмета на спора. Поддържа още, че при съпоставка на двата диспозитива се вижда съвсем ясно, че съдебните състави на САС и ВКС по двете решения са се произнесли по различен предмет, въведен в исковете като основание и петитум. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на изплатения адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2014 год. и списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Отмяната по чл.303, ал.1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините посочени изрично в ал.1 на цитирания текст. Законът изброява изчерпателно основанията за отмяна, поради което те не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си решения. Посочената хипотеза е налице тогава, когато съществува обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени противоречиви решения – т.е. да са между същите страни и да имат един и същ предмет. За да е осъществен този състав е необходимо обаче, противоречието да бъде между диспозитивите, а не между съобразителната част на двете решения, тъй като съгласно т.18 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползува диспозитива, но не и мотивите на самото решение. Не е налице обективно тъждество на делата при уважаване на частичен иск, тъй като силата на пресъдено нещо по него се разпростира върху съдебно предявената част от вземането, като за останалата непредявена част – липсва пресъдено нещо и съответно идентитет на образуваните по отделните части на това вземане дела. В настоящия случай е налице субективен идентитет между страните по двете искови производства, но липсва обективна тъждественост между делата по отношение на предмета предвид различния исков период на претендирания наем. Предмет на спора по настоящото дело е заплащане на наемна цена за периода от м.януари до м.май 2005 год., а решение № 221/18.01.2013 год. по т.дело № 1270/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което се позовава молителя, е постановено по иск за заплащане на наем за месеците юли, август и септември 2004 год. Възможно е за отделните периоди да се постановят различни съдебни решения в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита от страна на ответника. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Както вече беше изложено отмяната по чл.303, ал.1 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано на три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебния решения само на изчерпателно изброените от закона основания. При този изход на делото в полза на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 200 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 19.05.2014 год. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 731/05.05.2011 год., постановено по т.дело № 529/2010 год. ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 200/хиляда и двеста/лева съдебни разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ