2 Р Е Ш Е Н И Е N 60 гр. София 06.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5397/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. П. П. чрез процесуалния представител адв. Н. Г. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 726 от 23.04.2015г. по гр.д.№ 1979/2014г. Ответниците не са подали отговор на жалбата. С решение № 726 от 23.04.2015г. по гр.д.№ 1979/2014г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, 16 граждански състав № 1418 от 02.04.14г. по гр.д.№ 8000/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от Е. П. П. против К. Р. П., П. К. П. и Я. К. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да й осигурят свободен достъп до общата тераса на таванския етаж на триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в П., [улица] ,с идентификатор по Кадастралната карка 56784.521.736.1, като й предоставят ключ от поставената метална врата, затваряща коридора към общата тераса, който се намира срещу стълбището на този тавански етаж. Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен иска с правно основание чл. 109 ЗС , е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на процесната вещ и че със своето противоправно поведение, ответниците му пречат да упражнява нормално собственическите си права. В случая съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата, че процесното помещение /коридор/ е обща част от сградата, достъпът до който й е отнет и тя е лишена от излаз на таванската тераса. Съображенията за този извод са, че работният проект на сградата не е бил одобрен и не може да бъде част от строителната документация, нито да служи като база на обосновка на тезата на ищцата за местоположението на въпросното помещение. По одобрения идеен проект това помещение не се намира там, където се претендира от ищцата, че е – срещу стълбището в пристройката, от което е направен извод, че то не е обща част - коридор, а е част от помещението на ответниците. Отделно от това е прието, че от таванското помещение на ищцата има пряк достъп до общата тераса чрез преустрояването на прозореца във врата , осигуряваща й директен излаз до терасата и тя не е лишена от възможността да я ползва. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос: ако вещта е създадена при отклонение от одобрените проекти, защитимо ли е правото на собственост в пълен обем и върху какво възниква правото на собственост върху вещта, такава каквато е възникнала или върху проектното предвиждане . По така поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Вещноправното законодателство се основава на принципа на законоустановеност на субективните вещни права и на техните обекти – недвижими имоти . Обектите на собственост към настоящия момент са установени със ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за териториално и селищно устройство, а преди това със З. /отм./ , ЗПИНМ /отм./, ЗБ /отм./ и съответната подзаконова уредба. Във всички тях е залегнал принципът, че видът на отделните самостоятелни обекти в една сграда се определя от одобрения архитектурен проект – в него са обозначени предназначението им и помещенията, от които се състоят, както и общите части на сградата. Отклонението от този архитектурен проект представлява незаконно строителство и по отношение на неговия статут са приложими разпоредбите на ЗУТ , който в §16 от Преходните разпоредби предвижда търпимост за определени категории строежи при изрично посочените в разпоредбата предпоставки. Строежите, попадащи в обхвата на § 16 ПЗР ЗУТ са приравнени на законни и могат да бъдат предмет на вещноправна защита. Когато възникне спор за собственост на помещения от многофамилна жилищна сграда, този спор следва да бъде разрешен въз основа на предвижданията в одобрения архитектурен проект, по който е построена сградата, а ако такъв не се съхранява в общината, доказването на неговото съдържание респ. законността на построеното може да бъде и косвено. По основателността на касационната жалба. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния /напр. незаконен строеж/ които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. В разглеждания случай ищцата е твърдяла в исковата молба, че ответниците са монтирали метална врата , с която са прекратили достъпът до коридора на таванския етаж, чрез който се осъществява излаз на общата тераса. С оглед изложението по чл. 291 ГПК, основателността на предявения от Е. П. П. негаторен иск зависи изцяло от отговора на въпроса какво е било предназначението на помещението срещу стълбището, което ответниците са преградили с метална врата – дали то е коридор или част от таванското помещение на ответниците, както и дали този коридор осъществява единствения достъп до терасата на таванския етаж. Изводът на въззивния съд, че не е доказано заграденото от ответниците помещение да е обща част, основан единствено на непредставяне на одобрен работен архитектурен чертеж, е незаконосъобразен и необоснован. От представения по делото протокол от 16.03.1968г. , с който е приет готовия за експлоатация обект на Ж. „Г. Вайганд“ – П. изготвен от Комисията , сформирана по заповед на Председателя на Г. „П.“ се установява, че комисията е проверила чертежите, включително и тези от архитектурно строителната част и е констатирала, че всички видове строително монтажни работи са извършени съобразно проектосметната документация. Този протокол е официален свидетелстващ документ и поради това се ползва с доказателствената сила по чл. 179 ГПК относно отразените в него факти, включващи и изпълнение на обекта според архитектурните предвиждания и липса на незаконно строителство. Вещото лице инж. В. С. е дала заключение пред първата инстанция, че по представения по делото съгласуван идеен проект, коридорът осъществяващ излаз до терасите е ситуиран в частта на надстройката и попада в предвидени и изпълнени на място комини, обслужващи надстроените два етажа. По представения по делото работен архитектурен проект, коридорът е в частта на пристройката, там където е изпълнен. К. е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС , защото обслужва обща тераса, и осигурява единствения достъп до нея. Изграден е като обща част и е функционирал като такава от построяването на сградата до момента на поставяне на металната врата от ответниците. Според заключението на експертизата, изготвена от арх. К. пред въззивния съд, неодобреният работен архитектурен проект за разпределение на таванския етаж съответства напълно на работен архитектурен проект чертеж 4 „поглед върху покрива“ от 14.02.1965г., който е одобрен – съдържа правоъгълен печат и подпис на Главния архитект на Общината и дата 22.02.1966г. Последователността на одобряването на проектите - идеен проект на 08.12.1965г. и след това работен проект, налага извод, че идейният проект е бил изменен и не е реализиран, каквато е и констатацията на вещото лице. Липсата на одобрения работен чертеж в техническата документация , съхранявана от общината, не може да обоснове извод, че затвореният от ответниците чрез поставяне на врата коридор, е част от тяхното таванско помещение. Такъв коридор съществува във всеки един от проектите – и идейния и работния и това е логично, защото терасата е обща част и следва да бъде предвиден излаз до нея за всички етажни собственици. В подкрепа на извода, че съществуващото положение на таванския етаж съответства на одобрен работен архитектурен проект е протокола на приемателната комисия, която не е установила незаконно строителство, както и констатацията на вещото лице, че при делбата от 1966г. помещенията са описани според работния проект. Друго допълнително съображение е, че сградите не могат да бъдат изпълнени без одобряване на работен проект и само въз основа на идеен проект. В хронологичен ред първо се изработва идейният проект, който служи като основа за изработване на следващите фази на проектиране и предлага техните проектни решения, а конкретно идейният проект на архитектурната част определя само съдържанието и архитектурно-художествения образ на бъдещия обект – чл. 15 и сл. и чл.27 от Наредба № 4 Наредба № 4 на МРРБ обн. ДВ. бр.51 от 05. 06. 2001г. Обектите се конкретизират в детайли с работния архитектурен проект. С оглед на изложеното като незаконосъобразно и необосновано въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото да се реши по същество от касационната инстанция. Предявеният негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде уважен поради следното: Ищцата е доказала правото си на собственост върху обект в сградата с учредена етажна собственост. Като собственик на такъв обект , тя има право да ползва всички общи части на сградата, включително и терасата на таванския етаж. Достъпът до тази тераса по проект се осъществява чрез коридор срещу стълбището на таванския етаж, с преграждането на която се пречи на ищцата да ползва общите части на сградата и това състояние следва да бъде отстранено от ответниците. Няма отношение към основателността на негаторния иск възможността ищцата да излиза на терасата от собственото си таванско помещение след преустрояването му, както е приел въззивният съд, защото всеки съсобственик има право да ползва всички общи части в етажната собственост, каквито са и коридорите и предвиденият по проект достъп до общи части не може да бъде препятстван. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищцата ключ от поставената таванска врата на коридора, обозначен с №6 и оцветен със синьо на скица № 4 на вещото лице инж. В. С. на л. 128 от гр.д.№ 8000/2010г. на Пловдивския районен съд, ХVІ –ти състав, която приподписана от настоящия състав е част от решението. Искането за частична отмяна на нот.акт №190/1997г. по реда на чл.537, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като нотариалният акт е за сделка, а не констативен /срв.ТР 3/2012г. на ВКС, ОСГК/. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноските по делото за всички инстанции 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло, включително и за разноските въззивното решение Пловдивския окръжен съд № 726 от 23.04.2015г. по гр.д.№ 1979/2014г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Р. П. ЕГН [ЕГН], П. К. П. ЕГН [ЕГН] и Я. К. П. ЕГН [ЕГН] да осигурят на Е. П. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 109 ЗС свободен достъп до общата тераса на таванския етаж на триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] ,с идентификатор по кадастралната карта 56784.521.736.1, като й предоставят ключ от поставената метална врата, затваряща коридора към общата тераса, който се намира срещу стълбището на този тавански етаж, обозначен с № 6 и оцветен със синьо на скицата на вещото лице инж. В. С. на л. 128 от гр.д.№ 8000/2010г. на Пловдивския районен съд, ХVІ –ти състав, която приподписана от настоящия състав е част от решението. ОСЪЖДА К. Р. П. , П. К. П. ЕГН и Я. К. П. да заплатят на Е. П. П. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: