Ключови фрази
Набедяване в престъпление пред орган на власт * набедяване в престъпление пред орган на власт * справедливост на обезщетение * увеличаване размера на обезщетение за неимуществени вреди * порок при формиране на вътрешното убеждение на съда * липса на мотиви * липса на анализ и съпоставка на доказателства * едностранен анализ на доказателства * противоречие в доказателствена съвкупност * предмет на доказване * признак на престъпление * субективна страна на деяние * игнориране на показания * орган на власт * нарушено право на защита * разкриване на обективната истина * неизпълнение на задължението на съда да вземе мерки за разкриване на обективната истина


Р Е Ш Е Н И Е


№ 445

гр. София, 28 януари 2014 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1554/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Пrпроизводството е образувано по реда на Глава ХХХІІІ НПК по искане на осъдените Д. А. Д. и Ю. Х. Д. чрез упълномощения от тях защитник – адвокат Й. В., за възобновяване на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5 вр. чл. 348, ал.1,т.т.1, 2 и 3 НПК на нохд № 14195/ 2008 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 4 -ти състав. Към искането е направено допълнение от адв. Й. В. в качеството й на защитник на Ю. Д. и от адв. В. В. – защитник на Д. Д.. От съдържанието на така формулираните искания и допълненията към тях се претендира възобновяване на внохд № 4808 /2012 г. на СГС, НК, 11-ти въззивен състав и отмяна на решението, с което е изменена първоинстанционната присъда, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Според искането, въззивното решение е постановено при особено съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1- 3 НПК, довели до съществено ограничаване правото на защита на осъдените; решението по същество е безмотивно; липсват анализ и оценка на доказателствата; не са обсъдени и не е даден отговор на нито едно от многобройните възражения на защитата на осъдените; решението е постановено въз основа на предположения; не са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда относно фактите и правото; обвинението не е доказано; налице е безпрецедентно нарушаване на правилото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респ. сумата е необосновано висока; наказанията са явно несправедливи.
В допълненията се сочат конкретни аргументи: осъдените не са взели решение да набеждават; не те са подали писмата /жалбите/ в деловодството на ССлС; по същия повод не осъдените, а ВСС е уведомил прокуратурата; съдът се е отклонил от предмета на делото, като е приел, че не трябва да се обсъжда дали следователят Ц. е извършил престъпление - вместо да приеме, че на обсъждане подлежи дали подсъдимите са извършили престъпление; не са анализирани противоречията в показанията на свидетелите П. П., Т.-М. и Ц.; въобще не са взети предвид показанията на свидетеля Н. и обясненията на осъдените; съдът е игнорирал обстоятелството, че всъщност осъдените не са искали да се образува наказателно преследване срещу следователя Ц., а проявяване на принципно отношение към техния случай; писмата не са изпратени до „надлежен орган на властта”, а до административния ръководител на служителя; липсва анализ на приобщените материали по сл.д.№172/05 год. на ССл.Сл.; присъденият размер на обезщетението и крайно несправедлив и дискриминационен. Отделно, защитата на осъдения Д. Д. - адв. В., е развил и доводи, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. В обстоятелствената му част не се съдържат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението по чл.286 НК, както и участието на обвиняемия в него ; кои са изразните средства, с които Д. е заявил в писмото, че следователят Ц. му е поискал подкуп; в писмото си до Директора на НСлСл Д. е преразказал чуждо твърдение за следователя Ц. за поискан подкуп и добросъвестно е посочил лицето, от което е изхождало това твърдение - другият подсъдим осъденият Д.,поради което липсва умисъл за набедяване; не е посочено нито едно обстоятелство , от което да се направи извод , че двамата подсъдими са знаели , че следователят Ц. не е извършил престъпление; разглеждането на делото от софийските съдилища е от незаконни състави, на основание чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като следователят Ц. упражнява функцията си на следовател в съдебния район на [населено място], където са проведени и досъдебното и съдебните производства и има служебни контакти в района на тези съдилища.
В съдебно заседание на 17.10.2013 год. осъдените Д. А. Д. и Ю. Х. Д. не се явяват, редовно призовани. За втория от тях се явява адв. И. Л., преупълномощена от адв. Й. В.. Адв. Л. поддържа заявените претенции в искането и в допълненията към него.
Прокурорът при ВКП дава заключение за неоснователност на подаденото искане. Жалбата с твърдението за извършено престъпление е подадена до Началника на ССлС - орган, компетентен да разследва.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С присъда от 15.11.2011 г., постановена по НОХД № 14195/ 2008 г., по описа на Софийски районен съд подсъдимите Д. А. Д., ЕГН: [ЕГН] и Ю. Х. Д., [ЕГН] са признати поотделно за виновни в това, че на 15.06.2005 год., пред надлежен орган на властта - Директора на Национална следствена служба в подадени жалби, както следва: от Д. с вх.№Ж-11/15.06.2005 год. по описа на ССл.Сл. и от Д. с вх.№Ж-11/15.06.2005 год. по описа на ССл.Сл , всеки от тях е набедил в престъпление В. А. Ц. – следовател от ССл.Сл. като е знаел, че Ц. е невинен и набеденият е привлечен към наказателна отговорност на 17.01.2007 год. с постановление на следовател за престъпление по чл. 302 НК, поради което и на основание чл. 286, ал.2, във вр. с ал.1 НК и вр. чл. 54 НК всеки от тях е осъден на „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК и на „обществено порицание”.С посочената присъда, подсъдимите Д. и Д. са осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на В. А. Ц. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като гражданският иск е бил отхвърлен до първоначално предявеният размер от 100 000,00 лева.
С решение от 04.04.2013 г. по внохд № 4808 /2012 г. на СГС, НК, ХІ въззивен състав (образувано по въззивни жалби от частния обвинител и граждански ищец и по жалби от двамата подсъдими, чрез защитата им) присъдата е изменена в частта за наложеното на всеки от подсъдимите кумулативно наказание "обществено порицание" и за всеки от тях това наказанието е отменено. Присъдата е изменена в частта за размера на присъденото на гражданския ищец В. А. Ц. обезщетение за неимуществени вреди от деянието, като същото е увеличено от 4 000 лева на 70 000 лева. Подсъдимите са осъдени да заплатят законна лихва върху присъденото обезщетение, от датата на деянието - 15.06.2005 г., до окончателното му изплащане и държавна такса 3200 лева върху уважената част от гражданския иск. В останалата част присъдата е потвърдена.
Решението е подписано с особено мнение на член от състава на съда, в което изразява несъгласие за неоснователно завишения размер, присъден за неимуществени вреди. Счита, че е нарушен чл. 52 ЗЗД и предлага искът да бъде уважен в размер от 10 000 лева като съответен на преживяните неблагоприятни последици от деянието.
Депозираното искане за възобновяване е ДОПУСТИМО, тъй като е подадено от легитимирана страна в рамките на законния шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, който е от кръга на посочените в чл. 419 НПК и е непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Настоящият касационен състав споделя основателността на оплакванията в искането и данните в тяхна подкрепа, наведени от защитата на двамата осъдени. Проверката показа, че съдебните инстанции не са формирали вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са спазили правилата по чл.107 НПК при проверката и оценката на доказателствата, и доказателствените средства. Мотивите на инстанционните съдилища са изготвени в нарушение на чл. 305, ал. 3, съответно чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като липсват съображения, защо е дадена вярна на едни доказателствени източници, а други безмотивно не са кредитирани. Няма отговори на доводите на защитата. В мотивите на присъдата и решението са възпроизведени буквално обстоятелствата, посочени в обвинителния акт като установени и доказани, без анализ на събраните доказателства. Въззивната инстанция е последна по установяване на фактите. Освен задължението да провери наведените доводи от страните за проверка правилността на присъдата , е трябвало да извърши и служебна проверка на обжалвания съдебен акт и на ненаведените основания, и във всичките му части, както изискват правилата за предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК да извърши съдебния контрол върху правилността на присъдата. Съставът на СГС е бил длъжен да направи собствен анализ на доказателствата, в резултат на който е възможно да промени фактическите констатации на първата инстанция, да добави нови или да приеме за установени тези, направени от първостепенният съд. Да изложи аргументи, защо дава вяра на едни, а други доказателствени източници отхвърля като недостоверни. Да отговори аргументирано на доводите на защитата, изложените в жалбите.
Проверката показа, че оценка и анализ на доказателствените източници не е направен от въззивната инстанция. Съставът на СГС е посочил декларативно, че „споделя фактическата обстановка по делото като обективна и безпротиворечива”. Този извод е неверен, защото по делото не са събрани безпротиворечиви гласни доказателствени източници и противоречията в тях не са отстранени чрез проверката и анализа им. Невярно е прието, че „показанията на всички свидетели описват интересуващите делото факти, свързани с наличието на престъпление и участието на подсъдимите в неговото извършване”. Произволно е прието, че деянието и неговото авторство от подсъдимите се „установявали по категоричен начин от съдържанието на приложените две жалби”, изходящи и подписани от двамата подсъдими ( жалба с вх. № Ж – 11 / 15.06.05 г. и жалба с вх. № Ж – 10 / 15.06.05 г., депозирани в деловодството на Столична следствена служба с адресат началника на Националната Сл.Сл.). В противоречие със съдържанието на показанията на свидетелите П. П. и Р. Н. е прието, че тези свидетели установявали авторството на деянието от подсъдимите Д. и Д.. Обратното е вярно, че те установяват споделените пред тях от подсъдимите факти за поведението на следователя свид.Ц. и на свид. Т. – М. относно опити от тези лица за нерегламентирани и неформални контакти с обвиняемите Д. и Д. по сл.д.№172/05 год. на ССл.Сл. за престъпление по чл.210, ал.1,т.5 НК, целящи неговото прекратяване срещу даване на поисканата от свид.Ц. сума от по 25 000 евро за всеки от двамата обвиняеми, а от страна на свидетелката - за осъществявано посредничество с цел осъществяване това корупциноно поведение.
Съдът се е отклонил от обстоятелствата, относими към предмета на доказване, като е събирал и обсъждал данните дали следователят Ц. е извършил престъпление - вместо да събира и обсъжда данните, сочещи или изключващи съставомерно деяние по чл. 286 НК от подсъдимите. Неправилно е отдадено доказателствено и правно значение на един последващ подаването на жалбите факт, стоящ извън кръга на фактите, очертаващи инкриминираното поведение съгласно обвинението - прекратяването на наказателното производство срещу следователя Ц. за престъпление по чл. 302 НК и чл. 288 НК ( съгл. постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 27.11.2007 г., потвърдено от СГС). Образуваното срещу свид.Ц. наказателно производство по подадения сигнал от жалбите на осъдените е обсъдено от решаващите съдилища като обстоятелство, доказващо обективната и субективна страна на деянието на подсъдимите. Този извод е неправилен, защото писмото- жалба от всеки от подсъдимите, входирани до Началника на ССл.Сл., послужили за законен повод за образуване на делото, само по себе си не изпълва признаците на престъплението и не представлява набедяване за авторите на сигнала. Тези обстоятелства не се намират в съотношение на закономерност и зависимост, а на вероятност и възможност.
По делото въобще не е било спорно, че двамата подсъдими са автори на процесните две жалби до Директора на Нсл.Сл. Този факт се установява от обясненията на подсъдимите , показанията на свидетелите П. и Н. и от техническата експертиза . Не е била спорна и датата на входиране жалбите в деловодството на ССл.Сл. 15.06.2005 година. Без значение е дали подсъдимите лично, или чрез друго лице , на което са били възложили са подали жалбите. Напълно произволен е изводът на въззивната инстанция, че техническата експертиза била дала отговор за времето на изготвяне на жалбите от който факт се установявало авторството на деянието набедяване.
Нито първата , нито въззивната инстанции са извършили анализ на доказателствените източници за изясняване на спорните въпроси по делото. А те са: какво е субективното отношение на подсъдимите относно инкриминираното деяние и неговите общественоопасни последици; имал ли е всеки от тях съзнанието , че излага неверни факти в своята жалба за да уличи съзнателно и преднамерено свид.Ц. в престъпно деяние, знаейки че той не е участвал в осъществяването му, или знаейки , че въобще не е извършено нищо противозаконно и противообществено от страна на лицето/лицата, за които е съобщил в жалбата си ? Решаващите съдилища са имала за задължение да изяснят обективната истина и относно обстоятелствата: имали ли са съзнанието подсъдимите че се отнасят до „надлежен орган на властта”, компетентен да образува наказателно производство, упражняващ разследващи функции или са отнесли жалбите до знанието на орган на властта, имащ административната и кадровата власт за въздействие върху представителите на следствения апарат по повод неправомерни техни действия при изпълнение на функциите им?
Решаващите съдилища са приели за доказани обстоятелствата на обвинението като са кредитирали напълно безкритично показанията на свид. Ц., който отрича да е провеждал неформални разговори с обвиняемия Д. и да е искал парична сума от него след първия му разпит като свидетел, преди да го привлече като обвиняем, написвайки цифрата от 25 000 евро на лист хартия, давайки му да разбере, че тя се отнася поотделно за всеки от двамата, впоследствие привлечени като обвиняеми Д. и Д.; отрича да е присъствала в кабинета му свид.Т. –М., когато е провеждал следствените действия спрямо Д. и Д.. Мотивирайки се, че достоверността на показанията на свид.Ц. се основавала на факта , че съдържали преки доказателства относно предмета на доказване, въззивният съд е непоследователен в прилагане на този критерий като изцяло не се е доверил на обясненията на подсъдимите Д. и Д., които също съдържат преки доказателствени факти. Те са участници в събитията предмет на доказване; имат преки възприятия от срещите си със свид.Ц. по повод процесуалните действия, извършени от него по сл.д.№172/05 г. на ССл.Сл.; относно разпитите им като свидетели; относно привличането им като обвиняеми и реда на дадените от тях обяснения, снети в присъствието на свид.Т. –М. в кабинета на следователя- свид.Ц., която им е задавала въпроси и е участвала в разследването; за разговорите с нея проведени по нейна инициатива, след приключване на разпитите в кабинета на следователя, извън него; за подробностите от съдържанието на разговор между Ц. и Д. относно възможност за приключване на делото срещу двамата обвиняеми по нерегламентиран начин. Техните обяснения, както и показанията на свид.Ц. и на свид.Т.-М. не са проверени, анализирани и оценени със събраните писмени доказателства и другите гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П. и Н.. Ако това беше сторено, съдилищата щяха да установяват обективните факти. От материалите по сл.д.172/05 год. на ССл.Сл. и по с.д.№226/06 год. на ССл.Сл. , приети като писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, е следвало да се изясни, че пропуските за допускане на свид.Т. –М. в кабинета на следователя Ц., подписани от свид.Ц. за конкретни дати и часове, в които го е посетила, съвпадат изцяло по дати и часове с проведените разпити на Д. и Д. по сл.д.№172/05 г. на ССл.Сл. Съдилищата не са отчели обстоятелствата, че тези двама свидетели биха уличили себе си в нарушаване на процесуални правила по НПК, в неправомерни извънпроцесуални контакти с обвиняемите, в нарушаване правилата по Закона за адвокатурата, както и на морално-етични норми, поради което са заинтересовани за избягване възможността да се самоуличат в неправомерни действия при упражняване на служебните си функции и професионални права по сл.д.№172/05 год. на ССл.Сл., образувано срещу Д. и Д.. Именно поради тези обстоятелства, показанията им е трябвало да бъдат проверени и с други непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото доказателства. Следвало е да се съпоставят с тях и данните отразени за датите и часовете, в пропуските за допуск на свид.Т. -М., приложени в том. 4, л.71 по сл.д.№226/06 год. на НСл.Сл с номера: № 18 от 19.04.05 год., №13/22.04.05 год. и №22/26.04.05 год. Този анализ е следвало да формира други изводи относно доказателствената сила на обясненията на подсъдимите за присъствието на свид.Т. -М. на техните разпити и при предявяването на обвиненията срещу тях, което свидетелите Ц. и М. отричат. Липсва документ за упълномощаването й като процесуален представител на когото и да било от двамата подсъдими. Те заявяват, че не са упълномощавали когото и да било да ги представлява поделото, освен свидетеля Р. Н.. Същият е потвърдил в показанията си, че е адвокатът , на когото са се доверили Д. и Д., но не е участвал по процесното следствено дело, водено от следователя свид.Ц.. В обясненията си всеки от осъдените е описал подробно присъствието на свид.Т. – М. в кабинета на следователя Ц., както и разговорите с нея извън кабинета му, проведени по нейно настояване и инициатива. При положение, че тя не е била упълномощена от тях, а в обясненията си Д. и Д. с подробности описват личността на свидетелката - къде, кога са я видели за първи път в кабинета на следователя Ц. и разговорите с нея, съдилищата е трябвало да установят и с помощта на формална логика, че няма начин свидетелката да бъде описана от обвиняемите, без да са я срещали. Няма никакъв коментар в съдебните актове на решаващите съдилища защо отхвърлят всички доказателствени източници, които установяват присъствието на свидетелката в кабинета на свид.Ц. при провеждане процесуалните действия срещу обвиняемите по сд.№172/05 г. на ССл.Сл. и за съдържанието на разговорите между тях със свид.Т. – М., след напускането на кабинета на следователя Ц.. Невъзможно е да се коментира и сочи появата на определено място на лице, което разказващият не познава. Съдилищата по фактите е трябвало да анализират и обяснят на какво се дължат противоречията в обясненията на осъдения и показанията на свидетелката. В тази насока не са анализирани данните, събрани от тези гласни доказателствени средства при проведената очна ставка между свид.Т.-М. и Д. в съдебното заседание на 18.02.2011 год. по нохд№14195/08 год. на СРС. Безкритично е повярвано на свидетелката, без да се сочат аргументи, защо. Макар да са познати и състуденти със свид.Ц., свид.Т.-М. в показанията си изтъква неправдоподобни житейски причини за посещенията в кабинета на следователя Ц. - съдействие на Ц. относно избор и боравене с компютър. Тя не може да даде логично обяснение за съвпадението на присъствието й при следователя Ц. на датите и в часовете, когато той е провеждал разпитите на Д. и Д. или ги е привличал в качеството на обвиняеми, без да е имала съответното процесуално качество по конкретното дело и да е допусната за участие в това й качество. Не са анализирани обясненията на осъдените Д. и Д. и отчасти, показанията на самата свид.Т. –М., че тя е търсила контакт с всеки от тях непосредствено след като са излизали от кабинета на свид.Ц.. Отправяла им е реплики, които недвусмислено са навеждали обвиняемите в представата за съгласувано изпълнение на „уговорка” за намеса по нерегламентиран начин с цел промяна в хода на делото срещу двамата обвиняеми, срещу даване на имотна облага на разследващия. От подробните обяснения на Д. и Д. е следвало да се анализират фактическите данни, че те не са познавали свидетелката преди посещенията им при следователя Ц.. И двамата дават ясно описание на свид.Т. – М. именно по повод присъствието й в кабинета на следователя; за времето и мястото , където са я видели; за присъствието й по време на техните разпити; за контактите , които по нейна инициатива са били правени, след като обвиняемите са напускали кабинета на следователя Ц.. Те са потвърдени с данните от пропуските, издадени за същите дати, с показанията на свидетелите П. и Н., които са пресъздали споделеното с тях от Д. и Д. при първата им среща на 29.04.05 г., която се е състояла само няколко дни след привличането им като обвиняеми по сл.д.№172/05 г. на ССл.Сл. Не е коментирано и значението на тези данни за създаване представата в съзнанието на обвиняемите за обективирана уговорка между свидетелката и следователя Ц. за преследване на някаква обща цел по повод изхода на следственото село .
Игнорирани са показанията на свидетелите П. П. и Р. Н.. Изложените от тези двама свидетели факти изцяло са останали извън обсега на фактическия анализ в мотивите и на двете инстанции. Няма никакви съображения защо не им е дадена вяра относно обстоятелствата, установени и от други безпристрастни и непредубедени доказателствени средства. Освен в жалбите, поведението на свид.Ц. като следовател по повод извършените от него процесуални действия спрямо Д. и Д. по сл.д.№172/05 год. на ССл.Сл., е разкрито в детайли от тях пред свидетелите П. и Н.. Тези гласни доказателствени средства имат значение за доказване на субективната страна на деянието на осъдените. Срещите с тези свидетели, провеждани в офиса на трето лице - Е. С., ръководител в медия - телевизия „Д.”, осъществило контактите между осъдените и свидетеля П. П., е трябвало да намерят оценка относно съдържанието на мотивите на осъдените за написването на писмата – жалби .
При анализ на показанията на свидетелите П. и Н. е трябвало да се изясни дали подсъдимите са имали желание да злепоставят свидетеля Ц. като излагат неверни факти за извършено престъпление, или да се съобразят с напътствията и указанията на свид.П., и свид.Н. в качеството им на юристи за възможност да потърсят защита срещу поведение, което те са възприели като оказан им корупционен натиск по повод образуваното срещу тях наказателно производство. Не са съобразени данните от показанията на свид.Н. - упълномощен защитник на Дракчиев, който е напътствал осъдените с препоръки да сезират ръководството на разследващия орган, с които те са се съобразили при изготвянето на писмата - жалби. Нещо повече, не са обсъдени данните, че именно адвокат Н. ги е насочил към изготвянето на писмата -жалби и оставянето им в офиса на телевизия „Д.”, тъй като по това време, когато са написани и са оставени в офиса на телевизия „Д.”, свид.П. П. е отсъствал от страната. Въззивният съд като последен по установяването на фактите е следвало да прецени и от строго житейска позиция напълно възможната ситуация, предвид непознаването от осъдените на правната материя и процедурите по обжалване действията на разследващия орган, те са били мотивирани да потърсят съветите на юристите П. и Н.. Игнорирани са показанията и на друг напълно непредубеден свидетел – адв.Н.. Същите са изключително подробни, отнасят се до всички съществени факти и обстоятелства по предмета на делото, разкриват и изясняват какво са написали Д. и Д., защо, по какъв повод, на кого са предали написаното и защо не са го депозирали в деловодството на Нсл.Сл., а са оставили писмата – жалби в офиса на телевизия „Д.”, за срещите им с адвокат М. и със св. П. П..

Тези данни ,преценени съвкупно е следвало да насочат съдилищата към съответните изводи, изключващи преднамереност в поведението на подсъдимите и желание за съзнателно дискредитиране на когото и да било разследващ орган, а искане за справедливо правосъдие. Следвало е да бъдат оценени данните от показанията на тези свидетели, че осъдените не са действали съгласувано, при съучастие, а самостоятелно и с паралелно взети решения от всеки един от двамата поотделно. Нещо повече, както осъденият Д., така и осъденият Д. са обстоятелствени в излагане на фактите в писмата – жалби. Д. е посочил, че не лично е бил обект на поискан подкуп, а му е било заявено от свид.Ц. ,че Д. знаел как „да се приключат нещата”. Д. коректно е заявил, че е узнал от Д., че „ двамата са обект на изнудване от страна на Ц.”, както и предаденото му от страна на Д. съдържание на разговора му със свид.Ц., че след като бил разпитан като свидетел следователят „е поискал по 25 000 евро на човек, за да приключи следствието”, както и „да се свърже с Д. и го информира за техния разговор”. При недобросъвестно и преднамерено поведение за уличаване на свид.Ц. в престъпление, осъденият Д. не би си служил с преразказ на събития, а с директни обвинения. От своя страна и осъденият Д. , при преднамереност в поведението му спрямо Ц., не би си служил с подробно разграничаване на детайлите, отделящи прякото му въвличане в уговорките за дара, от отношението на свид.Ц. спрямо Д., който не е имал такъв разговор с последния. Той е разяснил, че Д. има опосредено участие в уговореното с Ц. ; Д. да поеме задължение „да уведоми и Д.", който не е бил пряк участник в разговор с Ц. от подобен характер. Описанието на детайлите не би било възможно , ако не са се случили.
Макар и несъществени, не са разрешени известни противоречия в гласните и писмени доказателствени източници относно датата на съставянето на „писмата -жалби”. Разрешаването им има повече значение за проверката на достоверността на доказателствените източници, отколкото за съставомерността или не на инкриминираното деяние. Осъдените твърдят, че съставянето и показването на жалбите им пред свидетелите П. и Н. това било на 29 април, но по-късно, по настояване на свид. П. П. са променили датата на 02 юни 2005 год. Свид. адв. Н. също твърди, че в края на м. април „жалбите” до Директора на НСл.Сл. вече са били написани от Д. и Д. и са били предадени на ръка на свид.П. П.. Документът е написан на компютър. Експертизата обаче дава заключение, че файлът е създаден на 14.06.2005 год. и на същата дата е променян. Но също така е установено, че още на 03 май директорът на НСл.Сл. е изискал воденото от след. Ц. дело срещу подсъдимите. Тези данни сочат, че всъщност, отразеното в жалбите е станало достояние на ръководството на НСл.Сл., преди тяхното официално депозиране, но не и изцяло по повод действията на осъдените. Това е още едно обстоятелство, от което може да се направи извод, че осъдените не са действали преднамерено, а първо устно са се консултирали с юристи, как да процедират. Не са обсъдени доказателствените източници , които сочат че двамата осъдени незабавно, още в края на м.април 2005 год.,няколко дни след привличането им като обвиняеми са инициирали и осъществили среща с високопоставени лица в съдебната власт, за да разкрият първо устно, в условията на разговор, а не с жалби, съдържанието на възприетото от разговора между свид.Ц. и осъдения Д.. Следвало е да бъде изяснено, при тези данни, осъдените имали ли са съзнанието за изразяване на своята позиция като граждански акт, или са имали съзнанието , че разпространяват нещо невярно, което не им се е случило. Съдилищата е следвало да анализират използваните изрази при оценката на процесните две жалби като писмени доказателства. В тях липсват директни обвинения, нито са формулирали правни квалификации, а се акцентира за съдействие за справедливо протичане на разследването , а не да се търси наказателно преследване срещу конкретно лице. Устна или писмена, информацията е достигнала до директора на НСлС преди техните жалби да бъдат депозирани пред "надлежния орган на власт".
Следвало е да се разисква в мотивите в какво качество жалбите са адресирани до Директора на НСлС. В качеството му на процесуален субект - разследващ орган с компетенции да образува предварително производство или в качеството му на административен ръководител. Най-малкото, не може да се приеме наличие на престъпление набедяване пред „надлежен орган на власт”, само поради случайното съвместяване в едно и също лице на две качества – административно и процесуално.
Неоснователно е заличено като свидетел лицето Е. С., с протоколно определение от 5.11.2011 год. по нохд№14195/08 на СГС, който би допринесъл за изясняване на обстоятелства от предмета на делото във връзка със съдържанието на разговорите на Д. и Д. на срещата им в офиса на телевизия „Д.”.
Проверката от настоящият състав на ВКС намира за неоснователни доводите на защитата на подс.Д. относно непълнота на обвинителния акт. Същият има съдържание съгласно чл.246 НПК. Неоснователно се сочи, че делото е разгледано от незаконен състав, тъй като свид.Ц. бил следовател в съдебния район на софийските съдилища. Основанието за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК има конкретно фактическо съдържание. Това основание не може да се възникне с априорни твърдения на регионален принцип за заинтересованост и за небезпристрастност на решаващия съд.
Нарушенията при доказателствената дейност на съда са довели до съществено ограничаване правото на защита на осъдените лица. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да изследват, проверят и обсъдят без предпочитание както версията на обвинението, така и версията на защитата, както и други версии, ако са реални и възможни. Съдът е обсъдил само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. Нарушил е изискването за обективност, всестранност и пълнота на разследването, както и принципа за разкриване на обективната истина.
Допуснато е основание за възобновяване по чл. 422, ал.1,т. 5,вр. чл. 348, ал. 1, т.2 НПК.
Нарушен е и материалният закон като функция от допуснатите съществени процесуални нарушения, поради което е налице и основанието за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 вр. чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Инкриминираната от обвинението форма на изпълнителното деяние по чл. 286 НК е приписването на престъпление от общ характер, каквото деецът знае, че не е извършено от набеденото лице( на набедения се приписва авторството на действително извършено престъпление, в което той не е участвал, или му се приписва неизвършено от никого престъпление). С престъплението набедяване се застрашават или увреждат обществените отношения при осъществяване на правораздаването като се посяга на дейността по взимането на правилни решения от органите на съдебната власт или на възможността да се реализира законосъобразното правораздаване. Не е установено и анализирано отношението на подсъдимите към деянието- приписване на престъпление някому, в случая - на следователя свид.В. Ц. и към субекта на жалбите си . Затова, от отговора на въпроса в кое качество на адресата на жалбите е насочена информацията от осъдените/подсъдимите спрямо дейността на свид.В. Ц. като следовател, ще следва да се анализира наличието или не на признаците от обективната и субективна страна на престъплението набедяване. Анализът и оценката на конкретните фактически данни, изводими от показанията на свидетелите П. и Н. и съдържанието на писмата -жалби, би следвало да доведе до извода, че поведението на осъдените не е било насочено към съзнателно и преднамерено уличаване на адресата в извършване на престъпление, със съзнание, че отразеното в жалбите е неистина, а обратното, че изложените от тях данни са преживяни от тях и са верни. При формиране на изводите за наличието или не на умисъл за набедяване е следвало да бъде обсъдено дали от събраните доказателства може да се направи извод, че двамата подсъдими са знаели, че следователят Ц. не е извършил престъпление. Цялостното им поведение преди подаването на писмата –жалби, което се изразява в даване на гласност на описаните в жалбите събития; първо устно, пред юристи, единият от които е представител на административното ръководство на ССл.Сл.; а след това -входирането им в ССл.С, следва да се анализира, за да се даде отговор на въпроса какво е съдържанието на субективното им отношение към деянието и неговите последици. Дали субективната им насоченост е била да ангажират вниманието на ръководните кадри в досъдебното производство за осигуряване справедливо правосъдие ( видно от заключителната и петитумна част на двете писма- жалби), а не на намесата на надлежен орган на властта, оправомощен да образува наказателно производство. В случая, дори, е без правно значение дали те лично или чрез другиго са подали писмата -жалби в деловодството на ССлС. Последващите действия на компетентните органи за проверка действията на свид.Ц., на длъжностните лица от ВСС и прокуратурата, както и образуваното наказателно производство от прокурор при ВКП срещу свид.Ц., са извън волята на осъдените. От значение за отговорността на Д. и Д. е съдържанието на съзнанието им за наличие или не на престъпление, извършено от адресата на жалбите им, което съдържание не е изследвано от съдилищата по фактите. То не може да зависи от случайно стечение на обстоятелства, стоящи извън възможността авторите на жалбите да разбират обществената опасност и да искат настъпването на инкриминираните последици - да попречат за взимането на правилни решения от разследващия орган за обективно правораздаване. Съдът се е отклонил от предмета на доказване, като е събирал и обсъждал данните дали следователят Ц. е извършил престъпление - вместо да събира и обсъжда данните, сочещи или изключващи съставомерно деяние по чл. 286 НК от подсъдимите. В случая, за отговорността на подсъдимите няма правно значение нито един последващ жалбите им факт, какъвто е прекратяването на наказателното производство срещу Ц. за престъпление по чл.302 НК и чл.288 НК с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 27.11.2007 г., както неправилно е приел въззивният съд. Образуваното срещу свид.Ц. наказателно производство по подадения сигнал от осъдените не означава задължително и категорично, че сигналът, послужил за законен повод за образуване на делото, ще изпълни признаците на престъплението и ще представлява набедяване за авторите на сигнала.
Ето защо, правният извод, че осъдените са виновни само защото с последващ акт наказателното производство срещу свид.Ц., инициирано по техните жалби, е било прекратено, е неправилен и неверен.
Оплакването за нарушение на закона в гражданско-осъдителната част решението също е основателно. Макар и насочено срещу увреждане на обществените отношения във връзка с правилното осъществяване на правосъдието, престъплението набедяване засяга авторитета и личната чест и достойнство на набедения, но при отмерването на евентуално настъпилите за конкретната личност нематериални вредни последици от деянието, трябва да е налице връзка между деянието на осъдените и тежестта на понесените болки и страдания. В случай на доказаност на обвинението, присъдената сума за обезщетение за нематериални вреди в размер на 70 000 лева няма фактическа и правна обосновка в данните по делото. Евентуалните щети, възникнали в резултат на забавени вноски по кредита на евентуално пострадалото лице могат да бъдат претендирани като обезщетение за материална, но не и за нематериална вреда. В кръга на нематериалните вреди могат да се включат притесненията за това, че кредитът става изискуем, невъзможността да се обслужва и др. подобни. При всички случаи обаче не е категорично доказана причинно -следствената връзка между „писмата” и преживяните негативни емоции и психически сривове на личността. Не е несъмнено доказано, че психическите преживявания са се проявили именно поради това, че сигналът е недостоверен. Не е доказан характерът на притесненията. Защото моралните тревоги и болки могат да бъдат обективна даденост и да са с голям интензитет и при съзнание за основателност на сигнала /т.е., опасността от понасяне на отговорност да е реална и напълно възможна за лицето/, а не при неоснователност на обвиненията /т.е. когато не съществува реална опасност от наказание/.

При тези изводи, съставът на ВКС намира искането за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 вр. чл.348, ал.1,тт.1,2 и 3 НПК за основателно. ВКС следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал.1 ,т.1 НПК като възобнови производството по внохд № 4808 / 2012 г. на СГС, НК, ХІ въз. състав и отмени постановеното по него решение и да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд, в друг състав, в стадия на съдебното заседание.
Воден от тези мотиви, ВКС, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 4808 /2012 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, ХІ въззивен състав.
ОТМЕНЯВА решението от 04.04.2013 г. по внохд № 4808 /2012 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, ХІ въззивен състав, с което е изменена присъда от 15.11.2011 г., по нохд № 14195/ 2008 г. на Софийски районен съд, НО, 4 състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд, в друг състав, в стадия на заседанието по реда на чл. 327 НПК за подготовка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :