Р Е Ш Е Н И Е № 476 гр. София, 8 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 456/2010 г. Производство пред ВКС е образувано по жалба и допълнение към нея от защитата на подсъдимия Г. А. И. - адвокат Л. Р. от САК срещу въззивно решение от 10.06.2010 г., постановено по внохд №108 /2010 г. на Апелативен съд,гр.Варна с което е била потвърдена първоинстанционната присъда №14 от 05.03.2010г. по нохд№32/10 на Окръжен съд гр.Търговище. С присъдата Г. А. И. е признат за виновен за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, и вр. чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от „закрит тип" при първоначален „строг" режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК, е постановено да изтърпи и отложеното за изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 841/2006 год. на Т., при първоначален „общ" режим , в затворническо общежитие от „открит тип". На основание чл. 53, ал. 2 б "а" от НК, са отнети в полза на държавата веществените доказателства. Присъдени са направените по делото разноски. Касационната жалба сдържа оплакване по всички касационни основания. Като нарушение на закона са посочени изводите на инстанционните съдилища за съставомерност на деянието на подсъдимия под признаците на чл. 244, ал.1 НК. Според доводите в жалбата подсъдимият не е знаел за неистинността на банкнотите- предмет на инкриминираното деяние. Данните, приети за установени от показанията на свидетелите, че свид. Н. е разбрал за неистинските банкноти от разговор между подсъдимия И. и свид.М., както и за посещението им в[населено място] – да обменят банкнотите – евро, че свид.Н. е дал 50 евро от процесните банкноти на свид.М., за да ги обмени за български левове, че свид.А. като е обменил две от инкриминираните банкноти при свид. И. И. е разбрал че са неистински, не обуславят извода, направен от съдилищата, подсъдимият да е знаел за неистинността на банкнотите и да ги е прокарал в обръщение с тази цел. Поради което неправилно е прието, че деянието е обективно и субективно съставомерно по чл. 244 ал.1 от НК. Според защитата, същественото нарушение на процесуалните правила се състои в нарушение на чл.14 НПК , тъй като съдебни актове не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. За явна несправедливост на наказанието на подсъдимия се твърди общо, без конкретни доводи. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитата си , адвокат Р., с доводи в подкрепа на жалбата и допълнението към нея и с искане за уважаването й. Прокурорът от ВКП заключава , че жалбата е неоснователна , а атакуваното въззивно решение като правилно да се остави в сила . В последната си дума подсъдимият И. държи да се намали размера на наложеното му наказание или делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становищата на страните, намери за установено следното: Жалбата на защитата на подсъдимия Г. И. е НЕОСНОВАТЕЛНА . Инстанциите по установяване на фактите са събрали и оценили всички относими към предмета на доказване обстоятелства, поради което, възприетите и от двете инстанции фактически констатации за деянието и авторството му от подсъдимия почиват на изследване на доказателствените източници в тяхната пълнота. Направен е всестранен, обективен и пълен анализ на събраните доказателства и не е нарушен чл.14 НПК. Констатациите за деянието и авторството не почиват на противоречиви доказателствени източници, както неоснователно се твърди в жалбата. Показанията на свидетелите М., А. и Н., които са изяснили деянието и авторството, са приобщени чрез спазване на процедурата по чл. 281, ал. 1, т.1 НПК. Съдилищата са изложили в мотивите си аргументи защо са приели за достоверни тези доказателствени източници , събрани на досъдебното производство пред съдия и защо не са кредитирали обясненията на подсъдимия, които са останали изолирани от съдържанието им. Изводите на съдилищата се основават, освен на гласните доказателствени средства, сред които са и лицата, закупили процесните неистински евро- свидетелите П., И., които са в логическа връзка с кредитираните от досъдебната фаза показания на М., А. и Н., но и на заключението на СТЕ. Свидетелите Н. и А. са изяснили в приобщените им показания, че подсъдимият им е дал иззетите като веществени доказателства три броя банкноти от по петдесет евро, за да ги продадат. Те са установили, че в[населено място], свид. М. е дал една от процесните банкноти от 50 евро на свид. Н., която трябвало да обмени за български левове. Установено е , че получените пари от продадената на свид.П. банкнота, в размер на 90 лева, Н. е предал на подсъдимия. По настояване на подсъдимия, свид.А. е продал две банкноти от по 50 евро в магазина на свид. И. И., който срещу 190 лева ги е купил и парите са били предадени от свидетеля А. на подсъдимия. Тези три броя банкноти са иззети като веществени доказателства и от заключението на СТЕ е установена тяхната неистинност. Експертизата е категорична в извода си, че банкнотите са неистински, изработени са на мастиленоструен принтер и изобразяват емисия от 2002 год. като и трите банкноти са с един и същ номер - Х63 820482947. По този начин, в логическа връзка и непротиворечиво са установени фактите на деянието и участието в него на подсъдимия като извършител, тъй като именно той , чрез свидетелите е продал неистинските парични знаци. Субективната страна на деянието е установена безпротиворечиво от анализа на доказателствата. Непосредствено и пряко материалната визия на подправката на банкнотите е проявена от еднаквите им серийни номера. Фактът, че те са се намирали във фактическата власт на подсъдимия и поради това е имал физическата възможност да узнае за тяхната неистинност, е установен от приобщените от досъдебната фаза показания на свидетелите М. , Н. и А., разпитани пред съдия, поради което позицията на подсъдимия, че не е знаел процесните банкноти да са неистински парични знаци, не намира подкрепа в данните по делото . При анализа на показанията на свид.М., съдилищата са установили, че подсъдимият е споделил лично пред този свидетел, че „е закупил от някакъв човек” банкнотите от по петдесет евро като ги е нарекъл пред него „фалшиви” и, че иска за „прави далавера с фалшивите пари”(спр. показанията на свид.М. от досъд. произв. ,приобщени по чл.281, ал.1,т.1 НПК). Установено е, че подсъдимият е уговорил свидетелите М. и Н., които са непълнолетни, да предлагат, вместо него, за продан процесните банкноти и сам е осигурил превоза им със собствения си лек автомобил до селата В. кон и В., [община] , където те наистина са продадени. Следователно, установени са фактите, разкриващи обективно съзнаваното и постигнато намерение от подсъдимият, да прокара в обръщение парични знаци , които е придобил и за които е съзнавал, че са неистински. Логическата оценка на данните за начинът по който банкнотите са прокарани в обръщение - индиректно, а не лично от подсъдимият, по отношение на лица в селата , а не в[населено място] , където той живее, и където има обменни бюра за легална търговия с валута, е довела до правилни изводи за наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Съдържанието на умисъла и в интелектуално и във волево изражение е отчетено правилно от съдилищата ВКС споделя напълно правните изводи за осъществяване състава на чл.244, ал.1 НК, при всички проявени елементи и на продължавана престъпна дейност вр. с чл.26 НК. При установените по делото данни за деянието и неговото авторство, неоснователно е твърдението в жалбата за нарушение на закона, поради неправилното му прилагане. Неоснователно се твърди явна несправедливост на наказанието . Конкретиката на престъпната дейност, изразена в специално измислената схема на предлагане неистинската валута , с цел успешното й прокарване след населението в селата на търговищка област, въвличането на непълнолетни лица в престъпната дейност ( в съучастие, което не е намерило правно изражение при квалифициране отговорността на подсъдимия от обвинението), упоритостта при осъществяване на деянието. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подсъдимия Ирахимов, която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Апелативният съд, а преди него и ОСгр.Търговище, са се занимали обстойно с въпроса за индивидуалната превенция спрямо подсъдимия. Те не са намерили смекчаващи вината му обстоятелства и въпреки това са наложи наказание в рамките на специалния минимум - в размер на две години лишаване от свобода, предвиден в санкционната част на състава . Основателно като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени миналите му осъждания на дееца, въвличането на непълнолетни лица в престъпната дейност, упоритостта при извършване на деянията. Отделно от тези изводи, правилен е и изводът по приложението на чл.68, ал.1 НК, който императивно следва от установеното, че престъплението е извършено в рамките на срока на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, по предходна присъда, по нохд№841/06 г. на Т.. Липсата на допуснати касационни основания мотивира настоящият състав да приеме, че атакуваното въззивно решение трябва да бъде оставено в сила, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, поради което , ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.06.2010 г., постановено по внохд №108 /2010 г. на Апелативен съд, гр.Варна с което е била потвърдена присъда №14 от 05.03.2010г. по нохд№32/10 на Окръжен съд гр.Търговище. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :