Р Е Ш Е Н И Е № 60181 гр.София, 15.12.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора П.ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.ТРИФОНОВА н. д. № 959/2021 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от частния обвинител М. М. М. срещу протоколно определение №260330 от 15.09.2021г. , постановено по ВНОХД №1086/2020г., по описа на Окръжен съд-гр.Стара Загора, с което е отменена присъда №150 от 14.11.2019г. по НОХД №22/2019г. на Районен съд-гр.Стара Загора, и е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, наказателното производство, водено срещу А. П. Е., за извършено престъпление по 134, ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. В касационната жалба се релевира отменително основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК-съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява се, че са ограничени процесуалните права на частния обвинител, тъй като е нарушен разумния срок за окончателното приключване на наказателното производство, изводимо от чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното определение и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд частния обвинител и неговите повереници адвокат К. и адвокат Е., редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият А. Е. и неговият защитник адвокат К., редовно призовани, не се явяват пред настоящата инстанция. Във ВКС е постъпило е становище от подсъдимия Е. спрямо касационната жалба на частния обвинител, в което се изразява аргументи в своя защита и моли да се остави без уважение жалбата срещу протоколното определение на въззивния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Излага съображения, че прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия Е. от въззивната инстанция е правилно и законосъобразно, като в случая не намират упора доводите за нарушение на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧ относно разглеждане на делото в разумен срок. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на частния обвинител, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С първоинстанционната присъда Районен съд-гр.Стара Загора, е признал подсъдимия А. Е., за виновен в това, че на 22.02.2014г. в [населено място], причинил на М. М., тека телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2 от НК-загуба на ръка, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- като в качеството си на главен инженер в „Б. г.“ Е., [населено място] и технически ръководител във връзка с изпълнението на договор за изпълнение на СМР от 26.04.2013г., в качеството на изпълнител, нарушил чл.54, ал.2 и чл. 55, т.14 от „Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоражения“, като допуснал до работа пострадалия М. М., който не е преминал инструктаж по чл. 58, ал.1 от посочената наредба, като съдът го признал за невиновен и го оправдал за това да е извършил деянието, като е допуснал пострадалия да управлява повдигащото съоражение при извършване на боядисване на 4 броя електрически стълбове без да провери обстоятеслтвото дали М. М. притежава правоспособност и е преминал обучение за боравене, работа и управление на подемно съоражение и без да проведе с пострадалия инструктаж и да го инструктира за правилата по безопасност на труда при работа с посоченото повдигащо устройство, поради което и на основание чл.134, ал.1, пр.1, т.1, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК му наложил наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. Пред Окръжен съд-гр.Стара З. в съдебно заседание, проведено на 15.09.2021г., защитникът на подсъдимия и в присъствието на подсъдимия Е., заявил, че желае да се ползва от разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.4 от НК (лист 195-196 от ВНОХД №1086/2020г. по описа на ОС-Стара Загора). Поради това, както и вследствие на направеното изрично волеизявление от подсъдимия за непродължаване на делото, поради изтекла давност, въззивният съд не е могъл да го остави без уважение с оглед разпоредбите на чл.289, ал.2 и чл. 24, ал.2 от НПК и законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство. С обжалваното въззивно определение Окръжен съд-гр.Стара Загора, на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, и е прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия А. Е., поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. При упражняване на касационните си правомощия настоящият съдебен състав не установи допуснато от втората инстанция нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, лимитативно регламентирани в чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК, които да обусловят касационна отмяна на проверявания въззивен съдебен акт. Касационната инстанция намира, че доводите в жалбата относно лошото водене на делото от съответните държавни органи, което е довело до неразумния срок на продължителността на наказателното производство в конкретния казус не може да бъде оценена като обстоятелство, което на самостоятелно основание да налага продължаване на делото. Закономерна последица при изтичането на определения в закона срок за наказателно преследване е изключването на наказателната отговорност, която не може да бъде реализирана независимо на какво се дължи изтичането на давностния срок. Дали това е станало по причина неоснователно забавено разглеждане на делото от страна на държавните органи, както се твърди в касационната жалба или на недобросъвестното процесуално поведение на някоя от страните е без значение за основателността на жалбата, тъй като изтичането на преследвателската давност за инкриминираните деяния е юридически факт, при осъществяването на който въззивният съд е длъжен да отмени присъдата, независимо дали е оправдателна или осъдителна, както и да прекрати наказателното производство. Периодът от време, с изтичането на който възможността за наказателно преследване се изключва окончателно, независимо от спирането и прекъсването на давността, е установен с нормата на чл.81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.4 от НК- случая за конкретното деяние е пет години, увеличени с ½ (т.е. две години и шест месеца) или общо седем години и шест месеца. С изтичането на този срок се преклудира възможността на държавата да ангажира и реализира наказателна отговорност на подсъдимия Е. за извършеното от него деяние на 22.02.2014г. При констатациите за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, липсва правно основание всяко висящо наказателно производство да продължи. Следователно, то подлежи на прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК и в този смисъл напълно ирелевантно е в каква фаза и стадий се намира то, след като не е налице влязла в сила присъда, с която съответния деец да е признат за виновен и осъден. Въззивната инстанция несъмнено е отчела това обстоятелство, съобразно така установените релевантни данни по настоящото дело, като към датата на постановения акт на 15.09.2021г. предвидената в закона давност за наказателно преследване за това деяние, очевидно е изтекла на 20.08.2021г. Следователно въззивният съд е бил задължен да се съобрази с посочената правна норма и законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 334, т.4 от НПК да отмени постановената първоинстанционна присъда и да прекрати наказателното производство, водено срещу А. Е. на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № 260330 от 15.09.2021г. на Окръжен съд-гр.Стара Загора, постановено по ВНОХД № 1086/2020г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.