Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  46 гр. София, 09 март 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари……….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора К. Колова...…......……………………...………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 654  по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Г. Н. К. за възобновяване на ВНОХД № 466/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 06.10.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 120/112.05.2008 г. по НОХД № 102/2008 г. на районен съд - Панагюрище. С тази присъда подсъдимият Г. Н. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК за това, че на 18.11.2007 г., в с. Б., обл. Пазарджик, причинил на И. С. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият К е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. С. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., както и за имуществени вреди в размер на 662 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че неправилно съдилищата не кредитирали показанията на св.зунов и Петришки за това, че пострадалият е провокирал подсъдимия с тежка обида като го напсувал и което е довело до неправилното му осъждане по основния текст за средна телесна повреда вместо по привилегирования за афект по чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. Претендира се преквалификация по посочения текст или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Пазарджишкия окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданския ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява и не излага позиция по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 26.11.2008 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 06.10.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето същество те касаят обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както е известно, касационният съд, включително в производство по възобновяване, не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията за неправилна оценка на доказателствата и конкретно тези, изводими от показанията на св.зунов и Петришки досежно твърденията им, че пострадалият е напсувал подсъдимия преди последния да нанесе удара, явил се в причинна връзка със съставомерния резултат. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно повода и развитието на инцидента, а също и механизма на причиняване на съставомерното увреждане са били ясно и подробно обсъдени и разрешени. Твърденията на горепосочените свидетели, както и обясненията на подсъдимия за въпросната обида са били разгледани поотделно и в съвкупност помежду им, както и са били съпоставени с данните, съобщени от пострадалия и неговата компания, сред които св. Т, С. и Ч. На тази основа е констатирано несъотвествие както между показанията на св.зунов и Петришки спрямо обясненията на подсъдимия, така и противоречие на тази група доказателствени източници с показанията на останалите свидетели, както и с констатациите на медицинската експертиза. Затова те са били отчетени за недостоверни, включително в частта относно съобщените възприятия за произнесената обида – псувня от пострадалия, на която база е била изградена защитната позиция за осъществяване на деянието в състояние на афект. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства, обуславящи съставомерност по по-леко наказуем състав. Обратно, след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност, оправдаващи осъждане по повдигнатото обвинение, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 129 ал 1 от НК, материалният закон е бил приложен правилно. При отчетена липса на убедителни доказателства, че св. Т е обидил подсъдимия, то с основание е била отхвърлена тезата за преквалификация на деянието по текста на чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че дори да са съществували доказателства в разглежданата насока, то подобно поведение на пострадалия изобщо би могло да бъде обхванато от хипотезата за афект. Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, за каквото е съобщил и самия подсъдим, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Следователно, дори и при различна интерпретация на показанията на св.зунов и Петришки в комбинация със заявеното от подсъдимия, не би се породило никакво основание за квалифициране на случая по чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Н. К. за възобновяване на ВНОХД № 466/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 06.10.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 120/112.05.2008 г. по НОХД № 102/2008 г. на районен съд - Панагюрище. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.