5 РЕШЕНИЕ № 86 гр. София, 30 април 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 275 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпили жалби от подсъдимия С. А. Т. и от защитника му адвокат М. М., срещу въззивно решение № 13/22.01.2019 год., постановено по в.н.о.х.д. № 614/ 2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбите се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се прави алтернативно искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания, като се приеме наличието на предпоставките на чл. 55 от НК. Претендира се и за заменяне на определения „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ с „общ“ режим. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата си само по отношение на релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК като пледира за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно. Подсъдимият С. А. Т. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, като се намали размера на наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 76/17.10.2018 год., постановена по н.о.х.д. № 1029/2018 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият С. А. Т. е признат за виновен в това, че на 19.01.2018 год. в [населено място], област Пловдив, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 43, 061 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,2 тегловни процента, на стойност 258,36 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева, като е признат за невиновен по обвинението да е държал същото наркотично вещество с цел разпространение, както и да е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.2, т.4, ал.1, пр.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като е зачетено предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение. На основание чл. 354а, ал.6 от НК с присъдата в полза на държавата е отнет предметът на престъплението – високорисковото наркотично вещество. Срещу първоинстанционната присъда в Апелативен съд – Пловдив е депозиран протест от Окръжна прокуратура – Пловдив с доводи за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение и искане за осъждане по него. Присъдата е обжалвана и от подсъдимия Т. с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на наложеното наказание. С въззивно решение № 13/ 22.01.2019 год., постановено по в.н.о.х.д. № 614 / 2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби срещу въззивното решение са допустими, тъй като са подадени от страни, които имат право на това и са депозирани по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са частично основателни. Поради това, че в съдебното заседание пред ВКС защитата и подсъдимият поддържат само оплакването за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, настоящият съд дължи отговор единствено на доводите подкрепящи същото. В двете жалби се сочат едни и същи съображения, обосноваващи твърдението за несправедливост на наложените наказания, поради което няма пречка те да бъдат разгледани съвместно. В жалбите се твърди, че при определяне на наказанията не са съобразени в пълнота смекчаващите отговорността обстоятелства като вида, количеството и стойността на инкриминираното вещество, признаването на вината, неоправданото забавяне на наказателното производството, както и фактът, че подсъдимият се грижи за престарелия си болен дядо, с когото обитавали едно и също жилище. Иска се приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като и най-лекото предвидено наказание, според защитата, е несъразмерно тежко с оглед особеностите на конкретното деяние. Предходните съдебни инстанции при индивидуализацията на санкциите са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на дееца, изказаното от него съжаление за извършеното, неголямото количество и ниската стойност на инкриминираното вещество. В посока отегчаване на отговорността е отчетено обремененото съдебно минало на подс. Т., предвид наличието на предходни осъждания и ефективното изтърпяване на наказанието по последното от тях, което е приключило по-малко от година преди осъществяване на деянието по настоящото наказателно производство. Изложените в мотивите на първоинстанционната присъда и във въззивното решение доводи, с които е отказано приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Преценени в своята съвкупност смекчаващите отговорността обстоятелства не се характеризират с многобройност или изключителност, за да обусловят необходимостта от налагане на наказание под най-ниския предел на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Не може да бъде споделено и възражението на защитата за това, че не е отчетен „неразумно дългия срок“ на наказателното производство. Периодът от година и три месеца, изминал от задържането на подсъдимия на 23.01.2018 го. до настоящия момент, не може да бъде възприет като неразумно дълъг, предвид факта, че в неговите рамки е проведено досъдебното производство и делото е разгледано от три съдебни инстанции. Не следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността и обстоятелството, че подсъдимият се грижи за възрастния си дядо, тъй като от доказателствата по делото се установява, че същият се обгрижва от майката на Т.. Предвид изложеното, настоящият съд не намира за основателно искането на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Основателна е претенцията на касаторите за намаляване размера на наложената санкция „лишаване от свобода“. Правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност изисква комплексна преценка на данните за личността на дееца, характеризиращи неговата обществена опасност и индивидуалната тежест на конкретната престъпна проява. Това е необходимо, за да се наложи максимално справедлива санкция, която да отговаря на целите, визирани в чл. 36 от НК. В настоящия казус предходните съдилища не са отчели в достатъчно пълна степен обществената опасност на конкретното извършено деяние от гледна точка на неговия предмет и общественоопасни последици. Инкриминираното вещество не само, че е в сравнително малко количество /43, 061 гр./, с ниска стойност /258, 36 лева/, с малък процент на активния компонент тетрахидроканабинол / 5,2 тегловни единици/, но е и от вида на т.нар. „меки“ дроги – канабис, чието въздействие и неблагоприятен резултат при употреба върху физическото и психическото здраве на индивида са значително по-слаби в сравнение с останалите забранени наркотични вещества като хероин, кокаин и различните видове синтетични наркотици. Въпреки че полицейската акция, при която са открити наркотичните вещества, е осъществена по сигнал за разпространение, по делото не са събрани каквито и да било доказателства за това, че подсъдимият е въвлякъл чрез действията си и други лица към употреба на забранени субстанции. Следователно, неблагоприятните последици от деянието имат отражение единствено върху здравословното и социалното положение на подс. Т., което характеризира обществената опасност на конкретното деяние като сравнително ниска. Правилно е преценено от контролирания съд /а и от първостепенния съдебен състав/ като отегчаващо отговорността обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, предвид наличието на предишни осъждания. Данните за съдимост обаче, не са единствените, които характеризират и определят степента на обществена опасност на дееца. Отражение върху нея има и цялостното процесуално поведение на подсъдимия и заетата от него позиция в наказателния процес, които също имат значение за постигането на нужното съответствие между конкретно извършеното деяние и справедливата санкция. Подсъдимият не само декларативно е признал вината си за извършеното, но е дал и подробни обяснения, които са спомогнали за установяване на всички факти от значение за изясняване на обективната и субективната страна на престъплението. Заетата от него позиция е индиция за преосмисляне и оценка на асоциалното му поведение и за начало на превъзпитателен процес, което наред с ниската степен на обществена опасност на деянието следва да бъде отчетено в посока смекчаване на отговорността му. Всичко изложено обуславя необходимостта от коригиране размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ като същото следва да бъде намалено с девет месеца. Настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от НПК, поради което не може да бъде уважена претенцията за изменение на определения режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“. Не следва да бъде променян и размерът на наложеното наказание „глоба“, тъй като същият е съответен на тежестта на престъплението. Воден от посочените съображения и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 13/22.01.2019 год., постановено по в.н.о.х.д. № 614/ 2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив като намалява размера на наложеното на подсъдимия С. А. Т. наказание „лишаване от свобода“ от две години и три месеца на една година и шест месеца. ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.