Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 10.09. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 26.02.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря С. СИМЕОНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 625/2008 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на” К. Т.” ЕООД, със седалище гр.Р. против въззивното решение на В. апелативен съд № 21 от 18.02.2008 год., по т.д.№ 552/2007 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважена предявената от ТД ”П.” ООД, гр.Б. срещу касатора, като ответник, искова претенция, основана на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.2 ТЗ и чл.36, ал.2 ЗЗК/ отм./ за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на нелоялна конкуренция - нарушение по чл. 30, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията/ отм./, с която доброто му име на търговец е злепоставено, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба-25. 04. 2006 год., до окончателното и изплащане. В останалата част, с която предявеният от ТД ”П.” ООД, гр. Б. срещу ”К. Т.” ЕООД иск по чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.2 ЗЗК / отм./ е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 5000 лв. до пълния заявен размер от 30 000 лв., решението на Р.нския окръжен съд № 16 от 12.06.2007 год., по т.д.№ 49/2006 год. е влязло в сила, с постановяване на прекратително определение № 57/ 29.06.2009 год., по горепосоченото дело на ВКС,ТК. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на обжалваното решение , поради нарушение на материалния закон, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че особеността на ЮЛ, правно и структурно обособено в капиталово ТД не позволява същото да преживява болки и страдания, поради което не търпи неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно законовото правило на чл.52 ЗЗД и като не е съобразил горното, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и възникналият правен спор- разрешен от касационната инстанция. Ответната по касационната жалба страна не е ангажирала становище в производството по разглеждане касационната жалба по същество. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1,т. 3 ГПК е обосновано с определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.2 ЗЗК/ отм./ и чл.11, ал.2 ТЗ въззивният съд е счел, че влязлото в сила решение на К. за защита на конкуренцията, по отношение извършеното от касатора нарушение, съставляващо нелоялна конкуренция по см. на ЗЗК/ отм./ е достатъчно, с оглед елементите от общия фактически състав на непозволеното увреждане, за да е налице безспорно породено за ищеца право на обезщетение за претърпените от същото неимуществени вреди, в резултат на правонарушението констатирано с влязло в сила решение на КЗК. Изложени са съображения, че в разглежданата хипотеза на неправомерно увреждане на търговеца, на самостоятелна обезвреда по исков път в съответствие с процесуалното правило на чл.36, ал.2 ЗЗК/отм./, във вр. с чл.11, ал.2 ТЗ и чл.52 ЗЗД подлежат имуществените и неимуществени вреди понесени от търговец- ФЛ или ЮЛ. Следователно, доколкото в случая е налице безспорно призната нелоялна конкуренция по см. на ЗЗК, като на пазара, с оглед предлаганата от ответника морска сол с различни от продаваната от ищеца на качествени показатели и потребителските свойства, внасящ и разпространяващ същата като продукт от 19991 год., то доброто търговско име на ищеца е злепоставено, поради което за понесените в резултат на увреждането морални вреди на последния се следва обезщетение в определен по правилото на чл.52 ЗЗД размер. Този размер, според въззивния съд, преценен съгласно въведения от законодателя критерии за справедливост, възлиза на сумата 5000 лв.. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.. Безспорно между страните и доказано от доказателствения материал по делото е наличието на влязло в сила решение на КЗК от 14.02.2006 год., по преписка № КЗК № 231/2005 год., с което е признато за установено, че извършеното в периода м.VІ-м.Х.2003 год. от ответника ”К. Т.” ЕООД разпространяване на пазара на кристална морска сол в найлонови пликове от 1 кг., на опаковката на които е вписана фирмата на ищеца и неговият пласментен №, без данни за реалния разпространител - настоящият касатор, при отсъствие на доказателства за дадено от търговеца изрично съгласие да използване на неговата опаковка, фирмено наименование и дизайн, съставлява нарушение по чл.33, ал.1 ЗЗК/ отм./, подлежащо на санкциониране на чл.55, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗК. Не е съществувал спор в процеса и относно наложената в тази вр. имуществена санкция на ответника по настоящия правен спор в размер на 5000 лева от КЗК . Следователно правилно, въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е счел за доказано твърдяното в исковата молба правонарушение, осъществено от “К. Т.” ЕООД и изразяващо се в използване, без съгласието на ищеца- търговец, търговската му фирма за разпространение на стока, ноторно предлагана от последния, в занижено качество, за което в полза на П.” ООД, по силата на чл.11, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2 ЗЗК/ отм., с § 4 от ЗЗК-ДВ бр.102/2008 год./ е възникнало право на обезщетение за причинените му вреди, които според настоящият съдебен състав, обаче, могат да имат само имуществен характер и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при наличие на соченото в касационната жалба основание за неговата отмяна- арг. от чл.281, т.3 ГПК. В тази вр. следва да бъде споделено като основано на закона разбирането на Р., че увреждане доброто име на търговеца има всякога само конкретни имуществени измерения, поради което не подлежи на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Претърпените от търговеца- ЮЛ вреди, породени от установено по реда на ЗЗК правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума на същия и поради безспорно паричния му еквивалент, тези щети не могат да имат неимуществен характер, а това само по себе си изключва приложението на чл.52 ЗЗД. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се явява самият общопризнат смисъл вложен в понятието „неимуществени вредите”, според който същите нямат своя имуществена стойност и следователно- парично изражение, а това е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на ЮЛ- търговец. Вярно е, че според действащото право с нормата на чл.52 ЗЗД, законодателят е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при всички състави на непозволено увреждане, но непосочвайки изрично конкретно правните субекти, имащи право на обезщетяване за същите, то явно възприето е правилото - да бъдат определяни според вида на вредата, т.е. от вида на засегнатото благо. Следователно при съобразяване на така сочения критерий се налага правен извод, че неимуществени вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно, според настоящия съдебен състав, е въобще неприложимо към ЮЛ, дори и да е търговец. Поради това, на поставения от касатора материалноправен въпрос обусловил достъп до касационен контрол на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се отговори, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД на ЮЛ- търговец е лишено от основание в закона. С оглед изложеното, касационната жалба следва да бъде уважена изцяло. Касаторът е претендирал направените в настоящето производство деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационното производство и процесуалното правило на чл.78, ал.2 ГПК му се следват в размер на сумата 140 лв.. Обстоятелството, че от представения договор за правна защита и съдействие се установява единствено договаряне на адвокатско възнаграждение от 500 лв., но не и неговото реално внасяне от страната, тъй като липсва изрично отбелязване в нарочно създадената за целта в приложения писмен документ графа, то тази сума не се включва в деловодните разноски, които се присъждат на жалбоподателя. Водим от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.290, ал.1 и сл. ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на В. апелативен съд № 21 от 18.02.2008 год., по в.т.д.№ 552/2007 год., в частта, с която предявеният от ТД ”П.” ООД, гр.Б. срещу ” К. Т.” ЕООД , със седалище гр.Р. иск за заплащане на обезщетение за причинени му в резултат на нелоялна конкуренция неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне доброто му име на търговец е уважен до размера на сумата 5000 лв. / пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба- 25.04.2006 год. до окончателното и изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ”П.” ООД, със седалище гр.Б. срещу ” К. Т.” ЕООД , гр. Р. иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5000 лв. / пет хиляди лева/, за причинените му в резултат на нелоялна конкуренция неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне доброто му име на търговец, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА ”П.” ООД да заплати на ” К. Т.” ЕООД сумата 140 лв./ сто и четиридесет лева/ , деловодни разноски за касационното производство. В останалата част въззивното решение на В. апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: